Ахелой (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Ахелой
Acheloos river narrows 02.jpg
Река Ахелой
Greece relief location map.jpg
39.6527° с. ш. 21.2306° и. д.
38.335° с. ш. 21.1042° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Епир, Етолоакарнания, Гърция
Дължина 217 km
Водосборен басейн 6329 km²
Начало
Място Лакмос
Координати 39°39′09.73″ с. ш. 21°13′50.08″ и. д. / 39.652703° с. ш. 21.23058° и. д.
Надм. височина 2000 m
Устие
Място Патраски залив
Координати 38°20′06″ с. ш. 21°06′15.01″ и. д. / 38.335° с. ш. 21.10417° и. д.
Надм. височина 0 m
Ахелой в Общомедия

Ахелой (на гръцки: Αχελώος, Ахелоос) е река, която разделя Акарнания от Етолия, исторически области в Западна Гърция.

Име[редактиране | редактиране на кода]

През средновековието и на арумънски език името на реката и на цялото ѝ поречие е Аспропотаму [1], което е транслирано на димотики и български често съответно и като Аспропотамо и Аспропотамос.

Носи стандартизираното си днешно гръцко име от Ахил, във връзка с процеса на смяна на топоними в Гърция.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Ахелой е втората по дължина река в Гърция след Бистрица (с 1 km по-дълга от Пеней). Извора ѝ се намира на 2000 m надморска височина в планината Лакмос, част от Пинд. Край реката се е намирало средището на древните дорийци и Дорида – в близост до днешното арумънско село Стратос.

Днес на реката има изграден три хидротехнически и енергетически съоръжения – Кремаста (1965), Кастраки (1969), и Стратос (1989).

История[редактиране | редактиране на кода]

В битка при река Ахелой през 1359 г. е сложен край на Епирското деспотство със смъртта на Никифор II Орсини, чиято войска е победена от тази на Петър Лоша и Гин Буа Спата.

По време на т.нар. гръцка война за независимост по поречието на реката се водят многобройни битки. От района на Балтос са родом значителна част от клефтите и арматолите по това време. По силата на лондонския протокол от 1830 г. целия този регион остава в Османската империя, след като гръцко-османската граница се установява на нова линия Аспропотаму - Зейтуни. [2] През 1832 г. граничното статукво е възстановено на първоначалната линия Арта - Волос.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението по долината на реката е основно гръцко, но има и много армъни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.49
  2. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310