Аспропотаму – Зейтуни
Аспропотаму – Зейтуни е първата корекция на границата на Гърция след подписването на 22 март 1829 г. в Лондон на протокол, според който сухопътната граница с Османската империя на север се установява на линията Арта - Волос. По този начин Етолоакарнания, Балтос, Аграфа и Фтиотида остават извън Гърция.
Тя се установява по силата на лондонския протокол от 1830 г., който постановява че коригираната на юг гръцка граница започва от устието на Аспропотаму, откъдето следва фарватера до езерата, Ангелокастро, Врахори и езерото Саровица (Σαυροβίτσας) и от тях до Артотина. От Артотина следва билото на Оксас (Άξου; Вардусия), долината на Калури (Κοτούρης; Морнос) и по гребена на Ета достига до залива на Зейтун. Към Гърция остават остров Негропонте, Дяволските острови, Цикладските острови и остров Аморгос. [1]
На 21 юли 1832 г. е сключен Константинополския договор, потвърден на Лондонската конференция, който установява обаче окончателно сухопътна граница на Кралство Гърция на линията Арта - Волос. [2]
Според гръцката историография връщането на юг на първата гръцка граница е английско дело, за да няма новата държава връзка с владените от Британската империя по това време Йонийски острови. [3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310
- ↑ Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария. 7.V.1832 г.; Документ 206 на стр. 312 – 313.
- ↑ Πρωτόκολλο Της Ανεξαρτησίας Του Ελληνικού Κράτους – Първоначалното решение от 22 март 1829 г. за граница Арта – Волос е коригирано по две основни причини: първо, за да се убеди на Османската империя да приеме гръцката независимост, а също и защото Великобритания не иска новата гръцка държава има пряка географска връзка с британските Йонийски острови по това време.
| ||||||||
