Въстание от 3 септември 1843 година
Въстанието от 3 септември 1843 година е предварително подготвен и организиран бунт на гръцката армия в Атина, насочен срещу абсолютизма на тогавашния крал Отон I Гръцки от Бавария. Бунтът среща масова подкрепа сред широката общественост. [1]
Въстаниците са предвождани от ветераните от т.нар. гръцка война за независимост. Въстанието е успешно и води до установяването в Гърция на конституционна монархия.
Въстанието е пряко насочено срещу т.нар. баварократия в страната, довела след себе си дори до използването на немски език в държавната администрация.
Гръцките политици са недоволни от баварското регентство и искат експулсирането на всички за баварски служители, посредством една първа гръцка конституция. Същевременно никой не поставя под съмнение съществуващата монархия в страната.[2]
Основните заговорниците са Янис Макриянис, Андреас Метаксас, Андреас Лондос – последните двама, както и повечето от участниците в бунта, са членове на т.нар. английска партия. Те и хората около тях, които ги подкрепят, успяват да убедят полковник Димитриос Каларгис, който е начело на кавалерията; Скарвелис, който е начело на атинската инфантерия и Спиридон Спиромилиос – началник на Военната академия, да се включат в заговора.[3]
На 2 септември 1943 г. имената на заговорниците са вече известни на полицията (домът на Макриянис е под полицейско наблюдение), но е много късно да се противодейства, като кралят се съгласява с исканията и насрочва за датата 10 ноември 1843 г. заседание на гръцкия парламент за приемането на конституция. Заговорниците със задължителната тълпа около тях, подкрепяни от военните, наобикалят кралския дворец с викове: „Да живее Конституцията!“. [4]
