Александро Маврокордато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александро Маврокордато
фанариот, водач на корабособствениците и новогръцки политик от баварократията
Александро Маврокордато 
Роден: 11 февруари 1791 г.
Починал: 18 август 1865 г. (74 г.)

Александро Маврокордато или Александрос Маврокордатос (на гръцки: Αλέξανδρος Μαυροκορδάτος) е един от политическите лидери по време на т.н. гръцка война за независимост и водач на английската партия по време на баварократията в Гърция [1][2]

Най-известният представител на видния фанариотски род с произход от Хиос – Маврокордато.

По бащина линия е с произход от рода Маврокордато, а по майчина от други фанариоти – Караджа. От малък работи като секретар в канцеларията на дядо си майчина линия Никола Караджа, който е княз на Влашко от страна на Високата порта.

Посветен във филики етерия (заедно с Панайотис Анагностопулос) през 1819 г. в Пиза от Атанас Цакалов.[3] В Пиза се запознава с Пърси Биш Шели и съпругата му Мери Шели, изявени филелинисти и близки на Джордж Байрон.

През 1821 г. е един от организаторите на революционното движение в Архипелага и по-специално в Месолонги. Отговорник за революционното движение в Западна Гърция, той е упрекван от мемоаристите за загубата в битката при Пета, в резултат от която Етолоакарнания остава под османски контрол.[4]

Той е първият председател на първото народно събрание в Епидавър (януари 1822 г.) и първи ръководител на първото гръцко правителство. Застава начело на така наречената или наричана „градска партия на реда“, опитвайки се постави под контрол паликарите и да въведе централизирана система за управление.

Противник на Йоан Каподистрия, той е заместник-председател на Народното събрание през 1832 г. Негов най-голям противник е Йоани Колети.

След като се решава въпроса за статута на Гърция като монархия, Маврокордато застава в опозиция на крал Отон I Гръцки начело на т.нар. английска партия, изповядваща политически идеята за либерална демокрация, и на няколко пъти е министър до 1844 г., като за кратко дори е и премиер, преди завръщането на Колети от т.нар. почетно изгнание. Гръцки посланик в Мюнхен, Берлин, Лондон, Константинопол и Париж.

През 1854 г. по време на кримската война е премиер.

В началото на 1860-те години ослепява и умира през 1865 г.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Νικηφόρος Διαμαντούρος, Οι απαρχές της συγκρότησης του σύγχρονου κράτους στην Ελλάδα (2002)
  2. Μιχαήλ Στασινόπουλος Σελίδες από την πολιτική ιστορία του νεώτερου Ελληνισμού σ.68
  3. Ιωάννης Φιλήμων, Τόμ. Α΄ σ. 402
  4. Ε.Γ.Πρωτοψάλτης : Μεταξύ των εφοδίων που έφερε ο Μαυροκορδάτος στο Μεσολόγγι ήταν κι ένα μικρό τυπογραφείο με το οποίο ο Φιλήμων τύπωσε το Προσωρινό Πολίτευμα της Επιδαύρου και ο Meyer τα πρώτα φύλλα των Ελληνικών Χρονικών στο Μεσολόγγι (σ. 26)
  5. Κατά τον Μακρυγιάννη, Απομνημονεύματα 1850 1907 (Μέρμηγκας χχ) σ.551« Ο Μαυροκορδάτος δεν είχεν τους τρόπους να ζήση»
  6. Στέφανος Ξένος, Η ηρωίς της Ελληνικής Επαναστάσεως 1861, Α΄545 „Εις τας επικερδεστέρας περιστάσεις ανεδείχθη αφιλοκερδέστατος“