Островен еялет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Архипелага)
Островен еялет
1535 г.
Джезаир през 1609 г.
Джезаир през 1609 г.
Столица
Предшественик
Румелийски еялет
Наследник
Еялет Морея

Джезаир или още Еялет на Архипелага (на османски турски: ایالت جزایر بحر سفید, Eyālet-i Cezāyir-i Baḥr-i Sefīd, „Еялет на островите на Бяло море“)[1] е османска провинция първо ниво /Еялет/ (до 1590 година се използва терминът бейлербейство[2]). От създаването на бейлербейството до танзиматските реформи от средата на 19 век е на лично подчинение на капудан пашата начело на османския флот. Обхваща гръцките земи в/на Османската империя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сформиран през 1533/34 г. специално за Хайредин Барбароса, който и пръв получава новата титла капитан на флота.

Границите на еялета се менят във времето обхващайки санджаците на Коджаели, Сугла (Смирна) и Бига на Анадола и Лепанто (Инебахти), Ливадия (Егрибоз), Етолоакарнания (Карли-или), Мистра (Мезистре) и Лесбос (Мидили), откъснати от Румелийския еялет, за да се обособи първоначалната му територия като Еялет на архипелага. [3][4] До 18 век капуданпашата начело на еялета на Архипелага имал седалище в Галиполи.

В 1546 г. към бейлербейството бил присъединен Родос, а в 1617/8 г. и санджаците на Хиос, Наксос и Андрос. През 1670 г. към територията на еялета е добавен Кипър, който през 1703 г. е отделен в лично владение (хас) на великия везир. В 1785 г. Кипър е върнат в патримониума на еялета. Крит, поради венецианското му владение, никога не е бил част от еялета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. На османотурски значи Еялет на островите на Бяло море.
  2. Selcuk Aksin Somel. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 25 февруари 2017. ISBN 978-1-4617-3176-4. с. 88. Посетен на 3 юни 2013.
  3. Beckingham, C.F. D̲j̲azāʾir-i Baḥr-i Safīd // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume II: C–G. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-07026-5. с. 521 – 522.
  4. Ozbaran, S. Ḳapudan Pas̲h̲a // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume IV: Ira–Kha. Leiden and New York, BRILL, 1997. ISBN 90-04-05745-5. с. 571 – 572.