Йоан Каподистрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан Каподистрия
министър на външните работи на Руската империя и първи председател на гръцкото правителство
Йоан Каподистрия 
Роден: 11 февруари 1776 г.
Починал: 9 октомври 1831 г. (55 г.)

Йоан Каподистрия (на гръцки: Ιωάννης Καποδίστριας – Йоанис Каподистриас/Каподистрияс) е руски и гръцки държавник, министър на външните работи на Русия (1816-1822) и първи министър-председател на независима Гърция (1827-1831).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Потомък е на семейство от Корфу, преселило се в края на XIV век в Копер (Capo d'Istriya), където родът служи на Венецианската република.

Завършва философия и медицина в университета в Падуа, след което се отдава на дипломатическа служба. От 1799 г. по време на т.нар. Република на седемте острова е главен лекар на руската военна болница на остров Корфу. През 1800 г. по предложение на адмирал Фьодор Ушаков е секретар на Съвета по законодателството на Републиката на Йонийските острови. През 1802 г. обикаля островите, настанявайки руските гарнизони и организирайки гражданска администрация. През 1803 г. е вече държавен секретар на Републиката на Йонийските острови и министър на на външните ѝ работи, а от 1807 г. и началник на местната полиция.

Руски дипломат и министър[редактиране | редактиране на кода]

След Тилзитския мир Каподистрия преминава на руска държавна служба в Министерството на външните работи. От 1811 г. е главен секретар на руското посолство във Виена, а през 1812 г. е начело на дипломатическата канцелария на руската Дунавска армия, като оглавява комисията, натоварена да изготви проект за административно устройство на Бесарабия, след като последната бъде присъединена към Русия.

През 1813 г. заедно с началника на кабинета на император Александър I е на специална мисия в Швейцария с цел да я присъедини към съюза срещу Наполеон Бонапарт. Успешното изпълнение на мисията му осигурява почетно място на Виенския конгрес и бърза дипломатическа кариера.

През 1815 г. е вече държавен секретар, а от 21 август 1816 г. е управляващ руското имперско Министерство на външните работи, който пост заема до 1822 г. Работи активно за укрепване на съюза между Франция и Русия, опитвайки се привлече реставрираната френска монархия към Свещения съюз.

Каподистрия симпатизира на започналата през март 1821 г. гръцка война за независимост, като по всяка вероятност активно е акуширал събитията като руски външен министър през предходните години. Участва активно във формулирането на т.нар. източен въпрос. Заради позицията на Метерних излиза от активна дипломатическа служба и се отдава на каузата на т.нар. предходно гръцки проект.

Начело на гръцките дела[редактиране | редактиране на кода]

На 11 април 1827 г. Народното събрание в Трезен избира граф Йоан Каподистрия за председател на гръцкото правителство (Κυβερνήτης της Ελλάδος) със срок на мандата от 7 години. След известното наваринско сражение, на 18 януари 1828 г. пристига в страната, за да започне преговори за избор на бъдещ държавен глава на Гърция. Мисията му се оказва доста по-сложна от всички предходни. Среща масова, но неорганизирана съпротива против монархическата си идея сред местното население, което бленува за друга форма на демократично самоуправление.

Сред враговете на Каподистрия е известното семейство от Морея на потомствени земевладелци и коджабаши на Петро бей (Мавромихали), който заради опозицията си е тикнат в затвора. Неговият син Георги и брат му Константин са под полицейско наблюдение в Нафплион, където нападат Каподистрия на 9 октомври 1831 г. и го убиват. Константин е линчуван на място, а Георги успява да избяга и да се скрие в къщата на френската мисия, но е издаден и по-късно е екзекутиран.

Смъртта на Йоан Каподистрия предизвиква широк обществен резонанс не само в Гърция, но и по целия свят, издавайки местните нрави, нямащи нищо общо с античните демократични блянове на филелинистите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]