Филики Етерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Филики етерия“ (на гръцки: Φιλική Εταιρεία, което означава „Дружество на приятелите“) е тайна гръцка организация от началото на 19 век, чиято цел е да освободи Гърция от османска власт и да създаде независима гръцка държава. Един от водачите на организацията е Александър Ипсиланти.

В редиците на „Филики етерия“ влизат предимно млади гърци, живеещи в Русия. Етеристите получават политическа и материална подкрепа от руския цар Александър I, който цели разширяването на руското влияние на Балканите.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

В духа на патриотизма, свързан с идеите за национална независимост, както и под влиянието на тайните общества в Европа, трима гърци се срещат в Одеса на 14 септември 1814 и определят устава на нова строго тайна организация, която трябва да подготви Архипелага за въстание. Тези мъже са: 42-годишният Николаос Скуфас от Арта, 42-годишният Емануил Ксантос от Патмос и 26-годишният Атанас Цакалов от Янина, Епир.[1] Още преди това Скуфас се е познавал с Константинос Радос, който бил член на организацията на карбонарите. Ксантос пък бил член на масонската ложа в Левкада, а Цакалов – един от основателите на бившето движение Гръцкоезичен хотел, което няма големи успехи.

„Филики етерия“ се разраства бързо на основата на предходното близо половинвековно руско военноморско присъствие около Морея още от времето на руско-турската война (1768 – 1774) и в частност дейността на граф Алексей Орлов. В началния период – средата на 20-те години на 19 век – в организацията членуват около 20 човека. През 1817 г. в дружеството влизат предимно гърци от Русия, Молдова и Влашко, а общият брой на членовете не надхвърлят 30. През 1818 г. започват масови посвещавания в дружеството. През 1820 г. етеристите имат свои членове в почти всички райони на Гърция и в повечето гръцки общности в чужбина. Около 1000 човека вече членуват във „Филики етерия“ през първите месеци на 1821 г. Място в организацията намират търговци, духовници, фанариоти и войводи, както и немалко българи.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Начинът, по който е организирана „Филики етерия“, имитира пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричани „Невидимата власт“. Те били забулени в мистерия и мнозина си мислели, че много от важните фигури като цар Александър I например са членове на организацията. В действителност в началото „Невидимата власт“ се състои от 3-мата си основатели. Нови пет водачи идват от 1815 г. до 1818 г., а след смъртта на Скуфас идват още трима. През 1818 г. „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“. Всеки апостол отговарял за един голям район.

Цялата структура била пирамидална, като на върха стояла „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея. Заповедите ѝ се изпълнявали безприкословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения. Дружеството било наричано „храм“ и имало четири нива на посветеност: „побратими“, „препоръчани“, „йереи“ и „пастири“. Йереите се занимавали с посвещаване в първите две нива. Те първо проверявали доколко патриотично настроен е бъдещият новобранец и го подлагали на изпитание. Най-накрая новият член трябвало да положи клетва.

Пътят към въстанието[редактиране | редактиране на кода]

През 1818 г. седалището на „Филики етерия“ се измества от Одеса в Цариград, а смъртта на Скуфас е тежка загуба за организацията. Останалите основатели се опитали да намерят видна личност, която да поеме водачеството, която да донесе престиж и свеж въздух в дружеството. В началото на 1818 г. те се срещат с Йоан Каподистрия, който не само отказва, но и по-късно пише, че „Филики етерия“ е виновна за безпорядъка в Гърция. Най-накрая, след много проведени разговори, Александър Ипсиланти поема водачеството на етеристите през април 1820 г.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

По-долу са изброени някои от дейците на Гръцкото възраждане (просвещение): учители, преводачи, автори на учебници и на трудове по философия и история. Със своето дело допринасят твърде много за преустройството на образователната система на Балканите и за разпространението на идеите на Европейското Просвещение:

Сред участниците във Филики етерия има и много българи от Молдова и Украйна. Някои офицери от разпуснатата Българска земска войска се включват в организирането на въстанически отряди, а търговци, като Васил Априлов и Николай Палаузов, правят значителни дарения за организацията, а други българи като Сава Бимбаши и Индже Войвода са най-значимите ѝ военни командири.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Н. Данова, Христакудис, История на нова Гърция, С 2008, стр. 105
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 225.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]