Новогръцко просвещение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За първи път новогръцката азбука е отпечатана през 1771 г. във Виена – на изображението е един и същ цитат от Евгений Вулгарис на катаревуса, и от Янис Психарис – на димотики.

Новогръцкото просвещение (на гръцки: Νεοελληνικός Διαφωτισμός) е идеологическо, литературно, лингвистично и философско течение, което представя и адаптира идеите и ценностите на европейското Просвещение в Османската империя. [1]

Терминът е въведен в историографията от Константин Димарас за наречения от него „феномен на елинизма“, който е не само вътрешно-гръцки, т.е. в рамките на Архипелага – до т.нар. гръцка война за независимост. [2] Долната времева граница на явлението е спорна.

През втората половина на 20 век в гръцката историография т.н. новогръцко просвещение е издигнато в ранг на концептуалност изясняваща и обясняваща съвременните исторически процеси в Гърция. Има и учени които оспорват това дидактическо схващане от историографска гледна точка, т.е. че ролята на Просвещението е надценена в съвременната история на страната. [3]

Други събития отразили се върху феномена са индустриалната революция и клаузите на Кючуккайнарджийския мирен договор, последвани от избистрянето на т.нар. гръцки проект (въпреки че по това време лингвистично даже не са стандартизирани книжовните норми по Санктпетербургските сравнителни речници), прераснал в епохата на филелинизма във Филики етерия.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Най-видните представители на новогръцкото просвещение са Евгениос Вулгарис (в духовен план) и Адамандиос Кораис (в светски).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]