Димитриос Вулгарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитриос Вулгарис
Dimitrios Voulgaris.jpg
Роден
Починал
Погребан Първо атинско гробище, Гърция

Религия Църква на Гърция
Партия Френска партия
Подпис Dimitrios Voulgaris - ypografi.JPG
Димитриос Вулгарис в Общомедия

Димитриос Вулгарис (на гръцки: Δημήτριος Βούλγαρης) е новогръцки политик от XIX век, осем пъти министър-председател на Гърция. Носи прякора „Артаксеркс“. Има екстравагантен начин на обличане, като отрича костюма, и изповядва и ориенталска управленска философия, заради която е нарочен от своите политически врагове за най-корумпирания новогръцки политик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитриос Вулгарис е родом от остров Идра. Той става член на Френската партия и доверено лице на Йоанис Колетис, а след смъртта на последния става член на Английската партия, оглавявайки вътрешнопартийната опозиция на Александрос Маврокордатос. Носи името на дядо си по бащина линия, който се е казвал Димитриос и е известен като Димос Вулгарис. Баба му по бащина линия е Елени Гика, представителка на видната фанариотска фамилия Гика.[2][3][4] Баща му Георгиос Вулгарис е моряк и командир в състава на османския флот. Георгиос е кандидат за капудан паша и взема участие в кампаниите срещу Осман Пазвантоглу в Румелия и срещу египетския поход на Наполеон Бонапарт. [5][6] За заслуги османският султан му предоставя във владение-апанаж остров Ангистри. По време на руско-турската война (1806 – 1812) баща му не оказва съпротива на действията на руската флота в Егейско море, поради което е осъден, а впоследствие и амнистиран, като успява да опази Архипелага от плячкосване от силите на Вели паша. Майка му Мария Гика също е представителка на видния фанариотски род Гика.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитриос Вулгарис е в решителна опозиция на Йоан Каподистрия. Преди това не взема почти никакво участие във Войната за независимост, но по време Гръцката гражданска война е военен министър в правителството на Александрос Маврокордатос.[7]

След завръщането на Йоанис Колетис от изгнание в Париж, е министър на флота в първото конституционно гръцко правителство. Сближава се с Колетис и става член на така наречената Френска партия и минава в опозиция на Маврокордатос. Остава такъв и след смъртта на Колетис в следващото правителство на Кицос Тзавеллас. В правителството на Константинос Канарис от така наречената Руска партия е министър на финансите, като след събитията последвали Пролетта на народите напуска политиката през април 1849 година.[7]

Начело на Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Избухването на Кримската война поставя Гърция в сложна вътрешна и външна ситуация. Като цяло гръцкото обществено мнение е настроено решително в полза на Русия.

Вулгарис е компромисна фигура и приемлив за крал Отон I Гръцки, понеже е лоялен към династията, като същевременно е с произход из средите на старата клика. Въпреки това, Вулгарис не успява да предотврати последвалите събития и абдикацията на Отон. В крайна сметка застава в решителна опозиция както срещу авторитаризма на Отон, така и срещу радикалните действия на Теодорос Гривас във Воница, влизайки в тричленката с Константинос Канарис и Руфос Бенизелос, която успява са предотврати нова гражданска война в Гърция. Гривас, вдигайки бунт срещу краля, заповядва и ареста на 25 видни фигури от гръцкия политически живот, сред които е и Вулгарис, нарочен за корумпиран. Вулгарис предприема контрадействия и възглавява военната опозиция срещу заговорниците, заставяйки начело на гръцките артилеристи в техните казарми в нощта на 10 октомври 1862 година. [8]

В годините до смъртта си става най-известният играч на гръцката политическа сцена. Обвинен е от правителството на Александрос Кумундурос в симония и е обявен от новата демократична преса в страната за „най-корумпирания гръцки политик на всички времена“. Често е окарикатуряван, заради екстравагантния си външен вид.

Племенникът му Петрос Вулгарис е морски офицер.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Τεγόπουλος-Φυτράκης, Ελληνικό Λεξικό, σελ. 763, ISBN 960-7598-00-8
  2. Αγαπητού Σ. Αγαπητού, Οι ένδοξοι Έλληνες του 1821 ή οι πρωταγωνισταί της Ελλάδος, τ. Α', Εν Πάτραις, 1877, σ. 389.
  3. Σύγχρονος Εγκυλοπαιδεία Ελευθερουδάκη, τόμος 5, σ. 458.
  4. Αναστασίου Ν. Γούδα, Βίοι Παράλληλοι των επί της αναγεννήσεως της Ελλάδος διαπρεψάντων ανδρών, τόμος ΣΤ', Πολιτικοί άνδρες, Εν Αθήναις, 1874, σ. 87 – 88.
  5. Λιγνού, 1946, σ. 48.
  6. Γούδα, 1874, σ. 89 – 91.
  7. а б Στέφανος Παπαγεωργίου, Από το Γένος στο Έθνος 1821 – 1862, ISBN 960-02-1769-6
  8. Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770 – 1923, ISBN 960-250-150-2
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Гърция“         Портал „Гърция