Димитриос Вулгарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитриос Вулгарис
новогръцки политик от баварократията
Димитриос Вулгарис 
Роден: 1 януари 1803 г.
Починал: 10 януари 1878 г. (75 г.)

Димитриос Вулгарис (на гръцки: Δημήτριος Βούλγαρης) е новогръцки политик от 19 век, осем пъти министър-председател на Гърция. Син на османския бей на остров Хидра.

Носи прякора „Артаксеркс“. Екстравагантният му за времето си начин на обличане (отрича костюма) и маниери не му пречат да изповядва и ориенталска управленска философия, заради която основателно или не е нарочен от своите политически врагове за най-корумпирания новогръцки политик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитриос Вулгарис е родом от остров Идра. Той става член на френската партия и доверено лице на Йоани Колети, а след смъртта на последния да бъде член на английската партия, оглавявайки вътрешнопартийната опозиция на Александро Маврокордато.

Семейството на Вулгари(с) е със смесен произход, макар фамилията му да се превежда буквално на новогръцки като „Българи“.[2]

Носи името на дядо си по бащина линия, който се е казвал Димитриос и е известен като Димас Вулгарис. Баба му по бащина линия е Елени Гика, представителка на видната фанариотска фамилия Гика.[3][4][5] Баща му Георгиос Вулгарис е моряк и командир в състава на османския флот. Георгиос е кандидат за капудан паша и взема участие в кампаниите срещу Осман Пазвантоглу в Румелия и срещу египетския поход на Наполеон Бонапарт. [6][7] За заслуги османският султан му предоставя във владение-апанаж остров Ангистри. По време на руско-турската война (1806 – 1812) баща му не оказва съпротива на действията на руската флота в Егея, поради което е осъден, а в последствие и амнистиран, като успява да опази Архипелага от плячкосване от силите на Вели паша. Майка му Мария Гика също е представителка на видния фанариотски род Гика.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитриос Вулгарис е в решителна опозиция на Йоан Каподистрия. Преди това не взема почти никакво участие в т.нар. гръцка война за независимост, обаче по време гръцката гражданска война е военен министър в правителството на Александро Маврокордато. [8]

След завръщането на Йоани Колети от почетно изгнание в Париж, е министър на флота в първото конституционно гръцко правителство. Сближава се с Колети и става член на т.нар. френска партия и минава в опозиция на Маврокордато. Остава такъв и след смъртта на Колети в следващото правителство на Кицос Тзавеллас. В правителството на Константин Канарис (от т.нар. руска партия) е министър на финансите, като след събитията последвали пролетта на народите напуска политиката през април 1849 г. [8]

Начело на Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Избухването на кримската война поставя Гърция в сложна вътрешна и външна ситуация. Като цяло гръцкото обществено мнение е настроено решително в полза на Русия.

Вулгарис е е компромисна фигура и приемлив за Отон I Гръцки, понеже е лоялен към династията, като същевременно е с произход из средите на старата клика. Съпартиец на Маврокордато, който иска да замени управляващата Гърция монархическа династия с друга – проанглийски настроена. Въпреки това, Вулгарис не успява да предотврати последвалите събития с абдикацията на Отон. В крайна сметка застава в решителна опозиция както срещу авторитаризма на Отон, така и срещу радикалните действия на Теодорос Гривас във Воница, влизайки в тричленката с Константин Канарис и Руфос Бенизелос, която успява са предотврати нова гражданска война в Гърция. Гривас вдигайки бунт срещу краля е и заповядал ареста на 25 видни фигури от гръцкия политически живот, сред които е и Вулгарис (нарочен за корумпиран). Вулгарис предприема контрадействия и възглавява военната опозиция срещу заговорниците, заставяйки начело на гръцките артилеристи в техните казарми в нощта на 10 октомври 1862 г. [9]

В годините до смъртта си се превръща в най-известния протагонист на гръцката политическа сцена, като е обвинен от правителството на Александрос Кумундурос в симония, а е и нарочен от новата демократична преса в страната за „най-корумпирания гръцки политик на всички времена“. Често е окарикатуряван, заради екстравагантния си външен вид.

Племенникът му Петрос Вулгарис застава като компромисна фигура начело на гръцкия военноморски флот по време на известния метеж в гръцката армия в Близкия Изток (1944) по време на ВСВ, последвал от гражданска война в Гърция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]