Хидра (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хидра.

Хидра
Ύδρα
2011 Dimos Ydras.png
Страна Гърция Гърция
Площ 64 km²
Население 1980 жители
30,9 души/km²
Greece relief location map.jpg
37.35° с. ш. 23.4667° и. д.
Местоположение в Гърция
Хидра в Общомедия

Идра (на гръцки: Ύδρα — на гръцки: Ύδωρ «вода», като в литературата се среща често и като «Хидра»)  е гръцки саронически остров в Егейско море.

Островът е обитаван още от микенско време, но става известен най-вече по времето на Архипелага, когато арванитите правят тук свой фис, т.е. клан, отчетливо оставил отпечатък дори върху местния диалект на островитяните до края на XIX век.

Местните османлии /арванити и гърци/ заради липсата на обработваема земя стават отлични моряци. Развиват корабостроенето. По силата на Кючуккайнарджийския мирен договор местните гръцки корабособственици добиват право да плават под руски военноморски флаг, като по времето на т.нар. наполеонови войни даже пробиват блокадата на френските пристанища наложена от британския флот. Началото на 19 век е времето на най-големия разцвет на местните корабособственици. [1] Местни кораби започват редовни курсове през Атлантическия океан от 1803 г. до Монтевидео и обратно. Много местни емигрират в Южна Америка и най-вече в Уругвай и Аржентина. Острова притежава бюст на Николаос Георгиу, дарен на местните жители от Евита Перон и който се съхранява в музея.

Островитяните плащат своеобразен харадж на османския султан и Високата порта под формата на осигуряване годишно на 250 добре обучени и подготвени моряци за османския флот.

До началото на т.нар. гръцка война за независимост местните жители са 28 000, от които 10 000 моряци. След като местните минават на страната на етеристите, останалата османска флота, заедно с флотите на васалните Египет, Алжир, Триполитания и Тунис се опитва през септември 1822 година да превземе острова, заедно със съседния Спеце, но претърпява съкрушително поражение.

Известният новогръцки политик Димитриос Вулгарис е син на последния османски бей на острова, а местните корабособственици са с решаваща роля в извоюване независимостта на Гърция, което става възможно естествено след известната битка при Наварин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δημήτρης Φωτιάδης, η Επανάσταση του 1821, Ά τομ., σελ.134