Николай Ст. Палаузов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския търговец. За българския възрожденец вижте Николай Палаузов.

Николай Стeпанович Палаузов
български търговец
Роден
1776 г.
Починал
1 юли 1853 г. (77 г.)

Николай Стефанов (Степанович) Палаузов е изтъкнат търговец, дарител за габровското училище, съратник на Васил Априлов. "Вторият", както го нарича д-р Петър Цончев, "основен камък на габровското училище" е Николай Стефанов Палаузов.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово през 1776 г. В юношеската си възраст, заедно със свои връстници, участва в убийството на турчин. За да не попадне в ръцете на властта, Николай Палаузов забягва със свой другар в Добруджа. Оттам преминава Дунава и става овчар в Бесарабия при Кишиневски мушиерин. Но овчарството не му е присърце. Отказва се от него и заминава за Одеса - наскоро основан и многообещаващ град, първото руско пристанище на Черно море.

От 1812 г. Николай Палаузов работи в бакалницата на грък в Одеса, при когото остава няколко години. Успял да спести малко средства, той си открива собствена бакалница. Закрепва материално, оженва се за гъркиня, става одески гражданин и руски поданик. Там променя бащиното си име на Степанович.

В Одеса се запознава със своя съотечественик Васил Априлов, а от 1830 г. стават много близки приятели. "Като тих и положителен човек, богат по душа и с бистър природен ум, Н. Палаузов е подхождал твърде много на затворения характер на Априлова. И когато подирният след завръщането си от Цариград през пролетта на 1832 г. търси с кого да сподели мисли по реализиране възникналата у него идея да се открие в Габрово общо гражданско училище, Васил Априлов не е могъл да се спре на никого другиго, освен на Н. С. Палаузова."

Когато Априлов му разкрива намерението си, Палаузов е в скромно материално положение, но приема безрезервно предложението на Априлов. Съгласява се да отделя по 2000 гроша годишно за построяване и издръжка на Габровското взаимно училище.

От юни 1832 до 1847 г. (когато Априлов умира) Палаузов е ценен съветник на своя млад, по-образован и даровит приятел. Всички писма, отправени до Габровската община по уредбата на училището и до други общини и лица в България, с които Априлов влиза в кореспонденция, са подписани и от Палаузов.

Николай Палаузов се явява и първият изпълнител на Априловата воля, изразена в неговото завещание. Дълбоко покрусен от тежката загуба на своя приятел, Николай Палаузов намерил сили в себе си да продължи това велико дело и да го доведе до успешни резултати.

Умира на 1 юли 1853 г., без да предполага, че школото, което двамата с Априлов съграждат ще се превърне в "люлка на новобългарското образование". С тяхна помощ се урежда и първата в България училищна и обществена библиотека (1840).

Заслуги[редактиране | редактиране на кода]

  • Грижи се за закупуване, превеждане и издаване на учебници за новобългарското училище и за подготовката на учители за него.
  • Издържа български младежи, които учат в руски учебни заведения.
  • Поддържа връзка с руски учени, културни и просветни дейци, които проявяват интерес към българския народ. Заедно с Априлов им доставят исторически, фолклорни и други материали.
  • Изпращат на български просветни дейци книги, които излизат в Русия.
  • Палаузов завещава значителна сума за издръжка на Габровското училище.
  • Личната си библиотека от 3500 тома завещава на българската държава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Славейков, П. Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866
  • Цончев, Петър "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово,1934/1996 г., с.668-670,363,370,393,401,407,410,412-417,472-473,485,711,731,735
  • Енциклопедия България, т.5,С.1986 г.,с.33
  • Каролев Р.М., "История на Гаовското училище",С.1926 г.,с.9-10
  • Кирова Е. "Габровската библиотека - първата училищна библиотека в България", в-к "Светилник на новобългарската просвета",С.1962 г.
  • Петков Кр., "Виден възрожденец и патриот", в-к "Балканско знаме"/Габрово/,бр. 113/1976 г.
  • Чакъров Н. "Никола Ст. Палаузов",в-к "Светилник на новобългарската просвета",С.1962 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]