Константинополски договор (1832)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Константинополски договор.

Константинополският договор от 1832 г. е резултат от едноименната международна конференция открита през февруари 1832 г. с участието на великите сили Великобритания, Франция и Русия, от една страна, и Османската империя – от друга. В основата на конференцията и последвалия договор е отказът на Леополд I да заеме гръцкия престол. Претекстът за това е недоволството му от граничната линия Аспропотаму - Зейтуни, която е заменена от по-комфортната Арта - Волос, наложена от трите велики сили на Османската империя.

Отказът на Леополд да заеме гръцкия престол и юлската революция във Франция водят до формирането на ново правителство в Обединеното кралство. Лорд Палмерстън, който поема поста министър на външните работи на Великобритания се съгласява на нова гръцка сухопътна граница с Османската империя по линията Арта-Волос. Въпреки това, тайна баварска нота до трите велики сили за включването на Крит в границите на Гърция не постига желания резултат. Това в съчетание със събитията предхождащи и последвали убийството на Йоан Каподистрия води до подписването на лондонския протокол.

Междувременно и след лондонския протокол от 3 февруари 1832 г., в Цариград се открива конференция и на 7 май 1832 г. между Бавария и великите сили е уговорено регентството над Отон I Гръцки, условията по втория гръцки заем в размер на 2,4 милиона британски лири и северната граница на линията Арта-Волос. Османската империя е компенсирана със сумата 40 милиона пиастра за загубата на територията от линията Аспропотаму – Зейтуни до новата граница по линията Арта – Волос. Тази нова граница е потвърдена с протокола от Лондон от 30 август 1832 г.

Константинополският договор оставя Самос и Крит извън границите на Гърция. В средата на декември 1832 г. Османската империя приема новото статукво. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]