Ахелой (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аспропотаму)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Ахелой
Acheloos river narrows 02.jpg
Река Ахелой
Greece relief location map.jpg
39.6542° с. ш. 21.1492° и. д.
38.3343° с. ш. 21.1021° и. д.
Река ахелой на картата на Гърция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Епир, Етолоакарнания
Дължина 217 km
Водосб. басейн 6329 km²
Начало
Място план. Лакмос
Координати 39°39′15.12″ с. ш. 21°08′57.12″ и. д. / 39.6542° с. ш. 21.1492° и. д.
Надм. височина 1946 m
Устие
Място Йонийско море
Координати 38°20′03.48″ с. ш. 21°06′07.56″ и. д. / 38.3343° с. ш. 21.1021° и. д.
Надм. височина 0 m
Ахелой в Общомедия

Ахелой (на гръцки: Αχελώος, Ахелоос) е река в Западна Гърция, между историческите области Акарнания и Етолия. Дължина 217 km. Площ на водосборния басейн 6329 km².

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

През средновековието и на арумънски език името на реката и на цялото ѝ поречие е Аспропотаму [1], което е транслирано на димотики и български често съответно и като Аспропотамо и Аспропотамос. Носи стандартизираното си днешно гръцко име от Ахил, във връзка с процеса на смяна на топоними в Гърция.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Ахелой води началото си на 1946 m, от южното подножие на връх Лакмос (2295 m), в планината Лакмос (част от планинската система Пинд), на 5 km западно от село Халики. През по-голямата част от течението си река Ахелой тече през планинската ситема Пинд в много дълбока и тясна, на отделни участъци каньоновидна долина, със стръмни, на места отвесни и скалисти склонове и бурно течение. В най-тесните места на долината ѝ са изградени преградните стени на три големи хидротехнически и енергетически съоръжения – язовирите Кремаста (1965), Кастраки (1969) и Стратос (1989). След изтичането си от най-долния язовир Стратос Ахелой пресича от север на юг крайбрежната Акарнийска низина и се влива в северозападната част на Патраския залив на Йонийско море, на 15 km югозападно от градчето Катохи.

Поради факта, че река Ахелой прорязва от север на юг планинската ситема Пинд водосборният ѝ басейн е тесен идълъг и тя получава предимно малки и къси притоци. На запад водосборният басейн на Ахелой граничи с водосборните басейни на река Арахтос и други по-малки реки, вливащи се в Йонийско море, на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Пеней и Сперхей (от басейна на Егейско море), а на югоизток – с водосборния басейн на река Евинос (от басейна на Йонийско море).

Основни притоци: леви – Триа, Камнаитикос, Ватирема, Петрилотикос, Границотис, Аграфьотис, Крикелиотикос (най.голям приток), Димикос (оттича езерото Трихонис); десни – Ватаняда, Базакос.

Река Ахелой има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено зимно пълноводие и лятно маловодие.

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В средното течение на реката са изградени преградните стени на три големи язовира „Кремаста“, „Кастраки“ и „Стратос“, водите на които се използват за производство на електроенергия, промишлено и битово водоснабдяване и напояване в Акарнийската низина.

Поради точа, че долината на Ахелой е много тясна и дълбока тя е слабо населена и по течението на реката (с изключение на долното ѝ течение) има предимно малки населени места.

Населението по долината на реката е основно гръцко, но има и много арумъни.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В битка при река Ахелой през 1359 г. е сложен край на Епирското деспотство със смъртта на Никифор II Орсини, чиято войска е победена от тази на Петър Лоша и Гин Буа Спата.

По време на т.нар. гръцка война за независимост по поречието на реката се водят многобройни битки. От района на Балтос са родом значителна част от клефтите и арматолите по това време. По силата на лондонския протокол от 1830 г. целия този регион остава в Османската империя, след като гръцко-османската граница се установява на нова линия Аспропотаму - Зейтуни. [2] През 1832 г. граничното статукво е възстановено на първоначалната линия Арта - Волос.

Край реката се е намирало средището на древните дорийци и Дорида – в близост до днешното арумънско село Стратос.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.49
  2. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310