География на Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Географски Албания е балканска страна, с площ 28 748 km².

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Албания е разположена в югозападната част на Балканския полуостров, по бреговете на Адриатическо и Йонийско море. Проливът Отранто, широк в най-тясната си част 75 km, я отделя от историческа Апулия в Италия.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На северозапад Албания граничи с Черна гора, на североизток с Косово, на изток е по-дълга границата ѝ – с Република Македония, а на югоизток и юг посредством Епир граничи с Гърция, която е най-дългата ѝ граница.

Общата дължина на сухоземните граници на Албания е 717 km, от които 282 km с Гърция, 151 km с Република Македония, 112 km с Косово и 172 km с Черна гора. Крайбрежната ѝ ивица е дълга 362 km.

Максималната дължина на страната в посока север-юг е около 320 km, а максималната ѝ ширина в направлението изток-запад не надхвърля 150 km.

Ландшафт[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Албания е 28 700 km². Върху по-голямата част от тази територия се простират планински вериги, част от Динарската планинска система, която започва от Словения покрай Адриатика, преминава през Албанските Алпи, планините по границата между Албания и Македония, и завършва с Пинд в Гърция. Най-високата точка на Албания е връх Кораб в едноименната планина Кораб на границата с Република Македония. Друг планински първенец е Езерски връх на Албанските Алпи в Северна Албания.

Релефно в Албания се очертават четири основни района – на албанските планини, състоящ се от: Северен алпийски (т.нар. Албански Алпи), Централен планински, Южен планински и равнинен на албанската низина. Характерно за релефа на Албания е наличието на вътрешни равнини, разположени между планинските масиви.

Северната част от страната е ограничена от река Бояна и Шкодренското езеро на северозапад, Албанските Алпи на север, и високите планини по границата с Косово и Република Македония на североизток и изток.

Южна Албания опира в Охридското и Преспанското езера на изток, ограничавайки се до границите на историческа Македония, а на югоизток и юг заема най-северната част на исторически Епир.

По адриатическото крайбрежие по-големите заливи от север на юг са Дринския, Драчкия (Дуръски) и Вльорския залив (Валонски).

В Албания има залежи от нефт, природен газ, въглища, хром, мед, никел.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Под влияние на различни климатични фактори климатът в Албания е разнообразен. На запад по адриатическото крайбрежие е средиземноморски, а на изток – умереноконтинентален. В равнините лятото е горещо и сухо със средна юлска температура 24 – 25 °C, а зимата мека със средна януарска температура 8 – 9 °C. В планините климатът е студен и влажен, като през зимата температурите са минусови, падайки под 0 °C.

Средногодишният валеж на територията на Албания варира от 600 до 800 mm.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Албания е богата на реки. Като цяло реките са къси и течението им е силно поради денивелацията. Водите им се ползват като хидроенергиен източник – в страната има изградени много язовири и ВЕЦ-ове, тъй като пълноводието на реките е твърде непостоянно (пълноводието им е през зимата).

Най-големите и важни реки в страната от север на юг са Дрин, Мати, Шкумбини, Семани и Вьоса.

Албания се характеризира с големите си езера покрай границите си – Шкодренското, Охридското и Преспанското езеро.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Като планинска страна Албания притежава значим за размерите си горски фонд. В равнините по крайбрежието растителността е предимно храстова, но в планините във вътрешността на страната са обособени 3 растителни пояса – първият е нисък (300 – 600 m) и зает от топлолюбиви растения и дървета – палми, маслинови и цитрусови дървета; вторият е поясъта на планинските гори от дъб, кестен, ела и други, който се простира на 1700 – 2000 m надморска височина; третият е алпийски, разположен на височина над 2000 m.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната в Албания е относително бедна, като животинския свят е представен основно от вълци и чакали. [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Албания възлиза на 3 619 778 души (2008), като възрастово то е най-младото в Европа. Условно, по исторически и етнографски причини, страната се подразделя на Северна и Южна Албания. За граница между двете части на страната се приема река Шкумбини.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балканите (политико-икономически справочник). Партиздат, София, 1982.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]