География на Словения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Словения
General map of slovenia.svg
Континент Европа
Регион Югоизточна Европа
Балкански п-ов
Площ
 • Общо 20 273 km2
Брегова линия 48 km km
Граници 218 km – Италия
330 km – Австрия
116 km – Унгария
501 – Хърватия
Най-висока точка Триглав 2864 m
Най-дълга река Сава 947* km,
Драва 710* km,
Мура 464* km
Соча 140* km
Климат умереноконтинентален,
средиземноморски
Словения в Общомедия

Словения е държава разположена в Югоизточна Европа, в крайната севорозападната част на Балканския полуостров.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Словения е разположена в крайните северозападни части на Балканския полуостров и югоизточните разклонения на Източните Алпи. Обща площ 20 273 km². На юг и югоизток граничи с Хърватия 501 km, на североизток с Унгария 116 km, на север с Австрия 330 km и на запад с Италия 218 km. Брегова линия с Адриатическо море 48 km.[1]

Територията на Словения се простира между 45°25′ и 46°52′ с.ш. и между 13°22′ и 16°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Изглед от връх Триглав

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Словения има предимно планински релеф. Северозападната и северната част на страната е заета от хребетите на Източните Алпи (Похоре, Караванке, Савински Алпи, Юлийски Алпи). В Юлийските Алпи се издига най-високата точка на страната връх Триглав (2864 m). В южната част на Словения се простират крайните северозападни разклонения на Динарските планини, в т.ч. варовиковото плато Карст известно със своя характерен карство релеф и световно известната пещера Постойна. Равнините заемат по-малка част от територията ѝ и са разположени в източната и североизточната част (т.н. равнина Прекомуре) и покрай брега на Адриатеческо море.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Словения е разположена в умерения климатичен пояс и по-голямата ѝ част има умереноконтинентален климат. В равнините и междупланинските долини средната януарска температура е от от 0 до -2°С, а средна юлска 18-19°С. Годишната сума на валежите варира от 800 до 1200 mm (в планините на места над 2000 mm). По адриатическото крайбрежие климатът е субтропичен, средиземноморски.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Словения попада в три водосборни басейна. По голямата част от нея принадлежи към Черноморския водосборен басейн. Тук протичат горните течения на десните притоци на Дунав – реките Сава (река) и Драва и левият ѝ приток Мура. Западните райони на страната принадлежат към Адриатическия водосборен басейн, като най-голяма река е Соча (Изонцо) с левите си притоци Идрийца и Випава. Южните части, в района на платото Карст са заети от безотточни области, в които протичат реките Река, Пивка и др. В Алпите са разположени няколко ледникови (Блед и др.) езера, а в безотточните райони – карстови езера.[1]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В страната преобладават кафявите горски почви, а в долините и около реките алувиално-ливадни почви.[1]

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Горите заемат около 45% от територията на Словения. В страната има около 3200 вида растения, от тях 66 вида са ендемични, а 330 вида са включени в списъка на застрашените. Горите са разположени предимно в планинските райони. По ниските части на склоновете (до височина от около 600 m н.м) са разположени дъбово-габърови гори с примеси от явор и липа, от 600 до 1800 m н.м са разположени буково-елови гори, а над 1800 метра н.м се срещат субалпийски и алпийски ливади. Платото Карст е покрито с оскъдна степна растителност, а по адриатическото крайбрежие виреят средиземноморски храстови формации.[1]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Общата площ на защитените територии в Словения е 140 400 хектара, това е около 8 % от територията на страната. Най-известния национален парк в Словения е Триглав.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]