География на Словения
| География на Словения | |
|---|---|
 | |
| Континент | Европа |
| Регион | Югоизточна Европа Балкански полуостров |
| Координати | |
| Площ | 150-о място |
| • Общо | 20 273 km2 |
| • Земя | -% |
| • Вода | 0,7% |
| Брегова линия | 48 km |
| Граници | 218 km – Италия 330 km – Австрия 116 km – Унгария 501 – Хърватия |
| Най-висока точка | вр. Триглав (2864 m) |
| Най-ниска точка | Адриатическо море |
| Най-дълга река | Сава (947 km) Драва (710 km) Мура (464 km) Соча (140 km) |
| Най-голямо езеро | Бохинско езеро |
| Климат | умереноконтинентален, средиземноморски |
| Словения в Общомедия | |
Словения е държава разположена в Югоизточна Европа, в крайната севорозападната част на Балканския полуостров.
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Словения е разположена в крайните северозападни части на Балканския полуостров и югоизточните разклонения на Източните Алпи. Обща площ 20 273 km². На юг и югоизток граничи с Хърватия 501 km, на североизток с Унгария 116 km, на север с Австрия 330 km и на запад с Италия 218 km. Брегова линия с Адриатическо море 48 km.[1]
Територията на Словения се простира между 45°25′ и 46°52′ с.ш. и между 13°22′ и 16°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (), на граница с Унгария, на 2 km северно от село Марковци.
- крайна южна точка – (), на левия бряг на река Купа, на границата с Хърватия, на 0,2 km източно от хърватското село Северин на Купа.
- крайна западна точка – (), на границата с Италия.
- крайна източна точка – (), на десния бряг на река Мура, на границите с Унгария и Хърватия.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Словения има предимно планински релеф. Северозападната и северната част на страната са заети от хребетите на Източните Алпи (Похоре, Караванке, Савински Алпи, Юлийски Алпи). В Юлийските Алпи се издига най-високата точка на страната връх Триглав (2864 m). В южната част на Словения се простират крайните северозападни разклонения на Динарските планини, в т.ч. варовиковото плато Карст известно със своя характерен карстов релеф и световно известната пещера Постойна. Равнините заемат по-малка част от територията ѝ и са разположени в източната и североизточната част (т.н. равнина Прекомуре) и покрай брега на Адриатическо море.[1]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Словения е разположена в умерения климатичен пояс и по-голямата ѝ част има умереноконтинентален климат. В равнините и междупланинските долини средната януарска температура е от 0 до -2°С, а средна юлска 18-19°С. Годишната сума на валежите варира от 800 до 1200 mm (в планините на места над 2000 mm). По адриатическото крайбрежие климатът е субтропичен, средиземноморски.[1]
Води[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Територията на Словения попада в три водосборни басейна. По голямата част от нея принадлежи към Черноморския водосборен басейн. Тук протичат горните течения на десните притоци на Дунав – реките Сава (река) и Драва и левият ѝ приток Мура. Западните райони на страната принадлежат към Адриатическия водосборен басейн, като най-голяма река е Соча (Изонцо) с левите си притоци Идрийца и Випава. Южните части, в района на платото Карст са заети от безотточни области, в които протичат реките Река, Пивка и др. В Алпите са разположени няколко ледникови (Блед и др.) езера, а в безотточните райони – карстови езера.[1]
Почви[редактиране | редактиране на кода]
В страната преобладават кафявите горски почви, а в долините и около реките алувиално-ливадни почви.[1]
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
Горите заемат около 45% от територията на Словения. В страната има около 3200 вида растения, от тях 66 вида са ендемични, а 330 вида са включени в списъка на застрашените. Горите са разположени предимно в планинските райони. По ниските части на склоновете (до височина от около 600 m н.м) са разположени дъбово-габърови гори с примеси от явор и липа, от 600 до 1800 m н.м са разположени буково-елови гори, а над 1800 метра н.м се срещат субалпийски и алпийски ливади. Платото Карст е покрито с оскъдна степна растителност, а по адриатическото крайбрежие виреят средиземноморски храстови формации.[1]
Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]
Общата площ на защитените територии в Словения е 140 400 хектара, това е около 8 % от територията на страната. Най-известния национален парк в Словения е Триглав.
.svg)