География на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Белгия

Кралство Белгия е страна в Западна Европа, граничеща с Франция, Германия, Люксембург и Холандия. Има излаз на Северно море. Приблизителните ѝ географски координати са 50° с.ш., 4° и.д.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Белгия има стратегическо местоположение за Западна Европа. Столицата ѝ Брюксел се намира приблизително на 1000 km от най-големите европейски столици – Лондон, Париж и Берлин, което е причина тя да е седалище на Европейския съюз и НАТО.

Обща дължина на държавните граници: 1385 km.

Бреговата ивица възлиза на 66 km.

Като цяло Белгия не е застрашена от природни бедствия, с изключение на опасност от наводнения поради ниската надморска височина и равнинният характер на западните ѝ части; за целта по морския бряг са издигнати множество диги.

Площ и регионално разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Площта на Белгия възлиза на 30 528 km²,[1] което я прави една от малките европейски страни и я нарежда на 140-то място в света по този показател. От тях 16 844 km² се падат на Валония, 13 522 km² – на Фландрия, и 161 km² – на столичния регион Брюксел. По административни единици разпределението на площта ѝ е както следва:

Освен тези площи, Белгия разполага и с 3462 km² територии в Северно море, най-вече малки острови и пясъчни ивици. През 2000 г. Белгия подарява на Холандия ивица от 2000 m² край селището Зелзате.

Разстояния и крайни точки[редактиране | редактиране на кода]

Лозя в Торни, най-южната точка на Белгия
  • Разстояние север-юг: 225 km
    • Най-северна точка: Мерсел-Дреф (51°30’ с.ш.)
    • Най-южна точка: Торни (49°30’ с.ш.)
  • Разстояние запад-изток: 282 km
    • Най-западна точка: Ла Пан (Де Пане) (2°35’ и.д.)
    • Най-източна точка: Кревинкел (6°22’ и.д.)
  • Най-ниска точка: бреговете на Северно море (0 m)
  • Най-висока точка: Синял дьо Ботранж (694 m)

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Релефна карта на Белгия

Белгия има три основни географски региона – равнинен на северозапад, централно плато и възвишенията Ардени на югоизток. Бреговата линия е заета предимно от пясъчни ивици и полдери. Централните части са заети от плато с плодородни почви и реки. В крайните източни и югоизточни части на Белгия са разположени Ардените, чиято средна надморска височина е около 500 m, а най-високата им точка е вр. Синял дьо Ботранж (Signal de Botrange) с височина 694 m.

Природни зони[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Белгия предопределя и трите основни природни зони:

  • Ниска Белгия (Basse Belgique) – равнинните местности с надморска височина до 100 m; по-голямата част от Фландрия се намира в Ниска Белгия.
  • Средна Белгия (Moyenne Belgique) – централните региони на страната с надморска височина от 100 до 200 m; тук се намират Брабантското и Енското плато.
  • Висока Белгия (Haute Belgique) – южните местности с надморска височина над 200 m; характеризират се със скалисти възвишения, хълмове и ждрела. С изключение на Белгийски Лорен, намиращ се в най-южната част от страната, средната височина на възвишенията във Висока Белгия прогресивно се увеличава на югоизток.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Белгия е богата на водни ресурси, чиито капацитет възлиза на 20,8 km³. Три основни реки преминават през територията на страната – Маас (Мьоз), Шелда (Еско) и Ейзер. И трите се вливат в Северно море.

Съществуват и редица изкуствено създадени водни канали, които улесняват транспорта.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Белгия е бедна на полезни изкопаеми. Основните ресурси са силициев диоксид и въглища. Плодородните почви възлизат на близо 28% от общата площ на страната, а постоянните насаждения – на 400 km².

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен морски с обилни валежи през всички сезони. Средната температура през януари е 3 °C и 18 °C през юли. За същите месеци валежните количества са съответно 65 и 78 mm.

Източници[редактиране | редактиране на кода]