География на Белгия
Кралство Белгия е страна в Западна Европа, граничеща с Франция, Германия, Люксембург и Холандия. Има излаз на Северно море. Приблизителните ѝ географски координати са 50° с.ш., 4° и.д.
Общи данни[редактиране | редактиране на кода]
Белгия има стратегическо местоположение за Западна Европа. Столицата ѝ Брюксел се намира приблизително на 1000 km от най-големите европейски столици – Лондон, Париж и Берлин, което е причина тя да е седалище на Европейския съюз и НАТО.
Обща дължина на държавните граници: 1385 km.
Франция – 620 km;
Нидерландия – 450 km;
Германия – 167 km;
Люксембург – 148 km
Бреговата ивица възлиза на 66 km.
Като цяло Белгия не е застрашена от природни бедствия, с изключение на опасност от наводнения поради ниската надморска височина и равнинният характер на западните ѝ части; за целта по морския бряг са издигнати множество диги.
Площ и регионално разпределение[редактиране | редактиране на кода]
Площта на Белгия възлиза на 30 528 km²,[1] което я прави една от малките европейски страни и я нарежда на 140-о място в света по този показател. От тях 16 844 km² се падат на Валония, 13 522 km² – на Фландрия, и 161 km² – на столичния регион Брюксел. По административни единици разпределението на площта ѝ е както следва:
Люксембург – 4440 km²
Лиеж – 3862 km²
Ено – 3786 km²
Намюр – 3666 km²
Западна Фландрия – 3144 km²
Източна Фландрия – 2982 km²
Антверпен – 2867 km²
Лимбург – 2422 km²
Фламандски Брабант – 2106 km²
Валонски Брабант – 1091 km²
Брюкселски столичен регион – 161,4 km²
Освен тези площи, Белгия разполага и с 3462 km² територии в Северно море, най-вече малки острови и пясъчни ивици. През 2000 г. Белгия подарява на Холандия ивица от 2000 m² край селището Зелзате.
Разстояния и крайни точки[редактиране | редактиране на кода]
- Разстояние север-юг: 225 km
- Най-северна точка: Мерсел-Дреф (51°30’ с.ш.)
- Най-южна точка: Торни (49°30’ с.ш.)
- Разстояние запад-изток: 282 km
- Най-западна точка: Ла Пан (Де Пане) (2°35’ и.д.)
- Най-източна точка: Кревинкел (6°22’ и.д.)
- Най-ниска точка: бреговете на Северно море (0 m)
- Най-висока точка: Синял дьо Ботранж (694 m)
Физическа география[редактиране | редактиране на кода]
Белгия има три основни географски региона – равнинен на северозапад, централно плато и възвишенията Ардени на югоизток. Бреговата линия е заета предимно от пясъчни ивици и полдери. Централните части са заети от плато с плодородни почви и реки. В крайните източни и югоизточни части на Белгия са разположени Ардените, чиято средна надморска височина е около 500 m, а най-високата им точка е връх Синял дьо Ботранж (Signal de Botrange) с височина 694 m.
Природни зони[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на Белгия предопределя и трите основни природни зони:
- Ниска Белгия (Basse Belgique) – равнинните местности с надморска височина до 100 m; по-голямата част от Фландрия се намира в Ниска Белгия.
- Средна Белгия (Moyenne Belgique) – централните региони на страната с надморска височина от 100 до 200 m; тук се намират Брабантското и Енското плато.
- Висока Белгия (Haute Belgique) – южните местности с надморска височина над 200 m; характеризират се със скалисти възвишения, хълмове и ждрела. С изключение на Белгийски Лорен, намиращ се в най-южната част от страната, средната височина на възвишенията във Висока Белгия прогресивно се увеличава на югоизток.
Хидрография[редактиране | редактиране на кода]
Белгия е богата на водни ресурси, чиито капацитет възлиза на 20,8 km³. Три основни реки преминават през територията на страната – Маас (Мьоз), Шелда (Еско) и Ейзер. И трите се вливат в Северно море.
Съществуват и редица изкуствено създадени водни канали, които улесняват транспорта.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Белгия е бедна на полезни изкопаеми. Основните ресурси са силициев диоксид и въглища. Плодородните почви възлизат на близо 28% от общата площ на страната, а постоянните насаждения – на 400 km².
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е умерен морски с обилни валежи през всички сезони. Средната температура през януари е 3 °C и 18 °C през юли. За същите месеци валежните количества са съответно 65 и 78 mm.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „www.belgium.be“, archived from the original on 2011-01-12, https://web.archive.org/web/20110112031912/http://www.belgium.be/en/about_belgium/country/belgium_in_nutshell/filing_card_belgium/index.jsp, посетен 2011-05-05