География на Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Полша
Poland topo.jpg
Континент Европа
Регион Централна Европа
Площ
 • Общо 316 696 km2
Брегова линия 524 km
Граници 210 km – Русия
103 km – Литва
408 km – Беларус
387 km – Украйна
518 km – Словакия
786 km – Чехия
462 km – Германия
Най-висока точка Рисий 2499 m
Най-ниска точка -2 m
Най-дълга река Висла 1047 km,
Одра 866* (742) km,
Западен Буг 831* (587) km,
Варта 808 km,
Нарев 438* (402) km,
Сан 433 km,
Нотеч 391 km,
Пилица 319 km
Най-голямо езеро Шнярдви 114 km²
Мамри 105 km²
Лебско езеро 75 km²
Езьорак 35 km²
Даргин 31 km²
Климат умерен
Полша в Общомедия
Планинско езеро в Татрите

Полша е втората по големина държава в Централна Европа, разположена между Карпатите на юг и Балтийско море на север.

Географско положение, граници, големина, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Полша заема североизточните части на Централна Европа, като се простира от Карпатите на юг до Балтийско море на север и от река Одра на запад до границата с Беларус на изток. Общата дължина на сухоземните, в т.ч. речни граница на Полша е 2874 km. На североизток граничи с Русия (дължина на границата 210 km) и Литва (103 km), на изток с Беларус (408 km) и Украйна (387 km), на юг със Словакия (518 km) и Чехия (786 km) и на запад с Германия (462 km). На север има излаз на Балтийско море с обща дължина на бреговата линия 524 km. В тези си граници площта на Полша е 316 696 km².[1]

Над 90% от територията на Полша се заема от равнини и само на юг се простират планини. Бреговете на Балтийско море са ниски, пясъчни, с дюни и коси, отчленяващи лагуни и езера. На запад са Поморския и Шчечинския заливи, а на изток Гданския, Пуцкия и Висленския заливи.[1]

Територията на Полша, се простира между 49°00′ и 54°50′ с.ш. и между 14°07′ и 24°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

На север, покрай брега на Балтийско море се простира акумулативна равнина, изградена предимно от морски наслаги и алувий. На юг следва пояс от възвишения (Балтийски възвишения) с ледниково-акумулативен релеф и височина до 329 m (връх Вежица). Обширен район в Централна Полша е зает от пластови равнини – Великополска, Мазовецка и Подляска низини, изградени на повърхността предимно от флувиоглациални наслаги. На юг се разполага ивица от пластово-стъпаловидни (в т.ч. куестови) асиметрични възвишения (Силезко, Малополско и Люблинско), с височина 300-600 m, които са дълбоко разчленени от реки и оврази. От юг възвишенията са ограничени от котловини с акумулативни дъна, съответстващи на Предкарпатското тектонско понижение. В най-южните части на страната, по границите с Чехия и Словакия се простират планинските масиви на Судетите на югозапад и Западните Карпати на юг и югоизток с максимална височина връх Рисий 2499 m, издигащ се в планината Татри, на границата със Словакия. Те представляват нагънати или блокови масиви, дълбоко разчленени от проломи, с ледникови форми на релефа по най-високите части. Покрай Карпатите се простира ивица от предпланини, изградени от флишеви формации, а на север от Судетите – денудационни предпланински равнини. Най–ниската точка на страната е при град Елбльонг (- 2 m).[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на страната е разположена в пределите Източноевропейската платформа, фундамента на която потъва на дълбочина от 200-300 m на изток (Белоруската антеклиза), до 3-5 km на север (Балтийската синеклиза) и 7-12 km в централните части (Датско-Полската падина) под мощния чехъл на палеозойски, мезозойски и кайнозойски седиментни формации. Фундаментът на външната зона на платформата в пределите на Датско-Полската падина – Горносилезкия каменовъглен басейн и Свентокшинските планини е преработен от байкалските и каледонските нагъвателни процеси. На югозапад се намират херцинските нагънати съоръжение на Судетите с междупланинските падини – Северосудетска и Вътрешносудетска (Долносилезкия каменовъглен басейн). На югоизток са разположени алпийските нагънати съоръжения на Карпатите, обградени от север от Предкарпатското тектонско понижение.[1]

Основните полезни изкопаеми на Полша са: каменни въглища (Горносилезки, Долносилезки и Люблински басейни), кафяви въглища, природен газ и нефт в Карпатите и Предкарпатското тектонско понижение, железни руди, медни руди със седиментен произход (Долна Силезия), оловно-цинкови руди (Силезко-Краковски район), каменна и калиево-магнезиева сол, самородна сяра (Предкарпатското тектонско понижение).[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Полша е умерен, преходен от окански към континентален, като континенталността му нараства от запад на изток. През цялата година господства западния пренос на влажни и топли въздушни маси от Атлантическия океан. Средната януарска температура на запад и по балтийското крайбрежие е -1°С, в централните райони -3°С, в планините до -6°С. Средната юлска темперанура варира от 16-17°С на север, 18-19°С в централните райони и от 10 до 14°С в планините. Годишната сума на валежите в равнините е 500-600 mm, 800-1200 mm в среднопланинските райони и до 1800 mm във Високите Татри. Почти повсеместно се отбелязва летен максимум на валежите.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Над 99% от територията на Полша принадлежи към Балтийския водосборен басейн и по-малко от 1% – към Черноморския водосборен басейн (горното течение на река Орава, от басейна на Дунав). Най-големите полски реки са: Висла 1047 km, Одра 866* (в Полша 742) km, Западен Буг 831* (587) km, Варта 808 km, Нарев 438* (402) km, Сан 433 km, Нотеч 391 km, Пилица 319 km. Всички те водят вачалото си или от Карпатите или от Судетите и пресичат страната от юг на север. Подхранването им е предимно снежно-дъждовно с пролетно и есеннно пълноводие. През втората половина на лятото и през зимата оттокът им силно намалява. През зимата замръзват от 1 до 4 месеца. Оттокът на най-големите реки е урегулиран. По реките Одра, Висла, Западен Буг, Варта и Нотец се поддържа регулярно корабоплаване. Тези водни системи са свързани помежду си с плавателни канали. В страната се наброяват над 9000 езера, голяма част от които са разположени в северната част – в Мазурското и Поморското поезерие. Преобладават езерата, лежащи в котловини с ледников произход. Най-големите са Шнярдви 114 km², Мамри 105 km², Лебско езеро 75 km², Езьорак 35 km², Даргин 31 km². В подножието на Карпатите и Судетите има множество минерални извори.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Повече от половината от територията на Полша са обработваеми земи. Горите, някога заемали почти цялата страна, днес покриват около 27% от нейната площ. В техния състав преобладават иглолистните формации, предимно бор и смърч, а в планините ела. На запад и юг са развити смесените гори с участието на бук и дъб. Значителни горски масиви (т.н. пушчи) са се съхранили в северните и източните райони (Беловежка, Августовска и др. пушчи). След войната в много райони на Полша са извършени крупни залесителни мероприятия. На север и североизток големи участъци са заети от ливади и торфища. В равнините преобладават тревисто-подзолистите и подзолистите почви, на изток и североизток често се срещат заблатени почви, в предпланинските райони – кафяви-горски почви, в предпланинските равнини – черноземи, в планините – планинско-кафяви, а по долините на реките – алувиални почви.[1]

Най-характерни са представителите на горската фауна. От хищниците се срещат вълк, рис, лисица, бурсук, в Карпатите – мечка. От копитните – сърна, диво прасе, елен, по-рядко лос. Почти напълно са изтребени разпостраненити по-рано зубри и бобри, които днес са отново реаклиматизирани. От птиците са разпространени глухар, тетерев, яребица. В планините се срещат орли.[1]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, почвите и растителността територията на Полша се поделя на 7 природни района.

  • Приморски низини – хълмисти равнини по крайбрежието на Балтийско море с ледникови, морски и еолови акумулативни форми, заети на места от буково-дъбови и борови масиви.
  • Поезерия – възвишения с хълмисто-моренен релеф, с многочислени езера и участъци от борови и смесени гори.
  • Среднополски низини – с обширни простиращи се по паралела „пра-долини“, по които са се оттичали разтопените ледникови води, силно размити хълмове съставени от крайни морени и зандрови полета, които в значителна степен са селскостопански усвоени. На запад и изток са се съхранили смесени гори (Беловежка, Августовска и др.).
  • Среднополски възвишения – със сложно съчетание в релефа на денудационни равнини, остатъчни куестови възвишения и малки елови и букови гори.
  • Предкарпатски котловини – с преобладаване на алувиални равнини и подпланински наносни шлейфове, с широко разпространени културни ландшафти.
  • Карпатски и Бескидски предпланини – силно разчленени ниско- и среднопланински райони, изградени предимно от флишеви формации, с проявление на височинна зоналност.
  • Татри и Судети – блоково-кристалинни планински масиви с планинско-ледникови форми на релефа, дълбоко разчленени от проломи и речни долини, покрити със смесени и иглолистни гори и добре изразена височинна зоналност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]