География на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Местоположение на Германия в континента Европа.
Карта на Германия

Германия е най-голямата държава в Централна Европа, простираща се от Алпите до Северно и Балтийско море. Германия има второто по големина население в Европа (след европейската част на Русия) и е седмата най-голяма страна по площ. Територията на страната покрива 357 021 km2 като от това число 349 223 km2 представлява суша, а 7 798 km2 – вода. Надморската височина е разнообразна: от Алпите на юг, с най-висока точка Цугшпитце (2 962 метра), до ниските брегове на Северно море на северозапад и Балтийско море на североизток. Между тях се намират гористите местности на Централна Германия и ниските земи на Северна Германия (с най-ниска точка Нойендорф-Захзенбанде – 3,53 м под морското равнище), през която преминават едни от най-големите реки в Европа като Рейн, Дунав и Елба[1]. Поради своето централно местонахождение, Германия граничи с повече страни, отколкото която и да е друга европейска държава. На север граничи с Дания, Полша и Чехия са на изток, Австрия и Швейцария на юг, Франция на югозапад и Белгия, Люксембург и Холандия на запад.

Релеф[редактиране | edit source]

Физическа карта на Германия

Северната трета от страната лежи в Северногерманската равнина като равният терен бива прекосяван от водни източници, течащи на север (Елба, Емс, Везер, Одер). Блата се срещат в близост до границата с Дания и по Фризийския бряг. В песъчливият Мекленбург на северозапад има много езера, образувани от ледници, датиращи от последната Ледникова епоха.

За Централна Германия е характерно редуването на хълмисти и планински местности, някои от които образувани от древна вулканична дейност. Долината на Рейн се врязва в западната част на този регион. Централните възвишения продължават толкова на изток и на север, колкото и река Зале, а след това се сливат с планините Ерцгебирге на границата с Чехия. Тези местности включват и планинските масиви Айфел, Хунсрюк и Палатиновата гора на запад от Рейн, хълмовете Таунус на север от Франкфурт на Майн, масива Фогелсберг, планините Рьон и Тюрингер Валд. На юг от Берлин източно-централната част от страната прилича повече на ниските северни части с песъчлива почва и речни мочурища като региона Шпревалд.

Земните форми на Южна Германия са очертани от няколко продълговати хълма и планински масива като двата близки масива Швабска и Франконианска Алб и Баварската гора покрай границата между Бавария и Чехия. Алпите на южната граница са най-високите планини в Германия, но сравнително малко алпийски терен се намира в страната (в югоизточна Швабия и Горна Бавария) в сравнение с този, разположен в Швейцария и Австрия. Чрез своите източни склонове, планината Шварцвалд, намираща се на югозападната граница с Франция, разделя Рейн от притоците на Дунав.

Климат[редактиране | edit source]

Снимка от Бавария

Климатът на Германия е умерен и морски с хладни, облачни и влажни зими и лета като на юг понякога се появява и топлият вятър фьон. По-голямата част от Германия се намира в хладно-умерена климатична зона, в която преобладават влажни западни ветрове. На северозапад и север климатът е основно морски и дъждове падат през цялата година. Зимите там са сравнително меки, а летата са хладни. На изток климатът показва ясни континентални белези: зимите могат да бъдат много студени за дълги периоди, а летата стават много топли. Тук също се срещат дълги сухи периоди. В централната част и на юг има променлив или преходен климат като той може да бъде доминиран или от морския, или от континенталния според времето. Зимите са меки, а летата често хладни, макар че максималните температури достигат до 30°C за няколко дни при появата на топлинни вълни[2].

Статистика за земята, граници, брегове и руди[редактиране | edit source]

Германия има обща площ от 357 127 км2 [3], от които 4750 км2 представлява изкуствено напоявана земя, 7798 km² от площта представлява вода като най-големите езера са Боденското езеро (с площ 536 км² като 62% от бреговете са немски, а граница на самото езеро не е установена) Мюриц (117 км²) и Киймзе (80 км²). По-голямата част от Германия е покрита или с орен (33%), или с гористи местности (31%). Само 15% от сушата е покрита изцяло с постоянни пасища.

Общата дължина на германската брегова линия е 2389 км. Дължина на границите е общо 3786 км (обратно на часовниковата стрелка от север: Дания – 68 км, Полша – 449 км, Чехия – 812 км, Австрия – 817 км, Швейцария – 316 км, Франция – 455 км, Люксембург – 136 км, Белгия – 157 км, Холандия – 576 км). Границата с Белгия включва 5 немски ексклава[3]

Карта на Германия, на която са отбелязани по-важните реки.

Рудите, които се намират в Германия, са желязна руда, въглища, лигнитни въглища, поташ, уран, природен газ, мед, сол, никел и др.

Реки[редактиране | edit source]

Основна статия: Реки в Германия

Трите най-важни реки в Германия са:

  • Рейн, чиято германска част представлява 865 км с множество притоци, включващи Некар, Майн и Мозел.
  • Елба с германска част 727 км, която се влива в Северно море
  • Дунав с германска част 687 км

Други значими реки са Изар на югоизток, Майн в Централна Германия, Некар на югозапад и Везер на север.

Крайни точки[редактиране | edit source]

Това представлява списък на най-крайните точки в Германия, тоест на точките, които са най-северни, южни, източни и западни от всички останали в страната. [4]

Най-северната точка в Германия по суша е близо до Авентофт, Шлезвиг-Холщайн с координати 54°54′ с. ш. 8°49′ и. д. / 54.9° с. ш. 8.816667° и. д..

Изглед от връх Цугшпитце

По височина[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Германия
  2. ((en))Germany Climate and Weather
  3. а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 15 януари 2013.
  4. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13. Посетен на 15 януари 2013.