География на Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Норвегия
Relief Map of Norway.png
Континент Европа
Регион Северна Европа
Площ
 • Общо 385 186 km2
Брегова линия 25 148 km
Граници 1619 km – Швеция
727 km – Финландия
196 km – Русия
Най-висока точка Галхьопинген 2469 m
Най-дълга река Глома 619 km,
Логен 359 km,
Танаелва 348* km,
Отра 247 km,
Алтаелва 240 km,
Намсен 229 km,
Ниделва 222 km
Най-голямо езеро Мьоса (365 km²)
Рьосватнет (219 km²)
Фемунден (204 km²)
Рансфиорд (139 km²)
Тюрифиорд (139 km²)
Сносаватнет (122 km²)
Туншьоен (100 km²)
Климат умерен, океански, субарктичен
Норвегия в Общомедия

Кралство Норвегия е държава, разположена в Северна Европа, заемаща западната и северна част от Скандинавския полуостров. Площта ѝ е 385 186 km² (от които 19 520 km² води). Общата дължината на границите ѝ е 2542 km, от които с Швеция (1619 km) на изток, с Финландия (727 km) и с Русия (196 km) на североизток. Бреговете ѝ се мият от водите на Северно море на юг, Норвежко море на запад и северозапад и Баренцево море на североизток. [1][2][3] През 2012 г. страната заема 68-о място в света по площ. [4] 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. В пределите на страната се включват и арктичните територии на архипелага Свалбард, островите Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в южната част на Атлантическия океан и претенции за над 2 млн. кв.km. от АнтарктидаЗемя кралица Мод [3] и остров Петър I в южната част на Тихия океан.[5]

Географско положение, граници, големина, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Норвегия е държава в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Тя е предимно планинска страна, като почти 2/3 от нейната територия лежи на височина над 500 m н.в. Низините заемат тясна (40 – 50 km) приморски ивица (т.н. странфлат) и малки участъци в южните и източните райони. Цялото крайбрежие на Норвегия е изрязано от фиорди, голяма част от които са със стръмни, високи и скалисти брегове – Согнефиорд, Хардангерфиорд и др. Плоски брегове има на места по крайбрежието на Тронхаймсфиорд и Ослофиорд. В близост до бреговете на страната са разположени голямо количество крупни острови Лофотенски, Вестеролен, Сеня, Магерьоя, Сьорьо и многочислени малки острови и шхери.[6]

Територията на Норвегия, се простира между 58°00′ и 71°08′ с.ш. (архипелага Свалбард до 80°45′ с.ш.) и между 4°51′ и 31°04′ и.д. (остров Ян Майен до 9°05′ з.д.) Крайните точки на страната са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на Норвегия е заета от Скандинавските планини, представляващи обширна планинска земя, по-висока и широка на юг (връх Галхьопинген 2469 m, най-високата точка на страната) и тясна, силно раздробена на север. В южните части на Скандинавските планини господстват литоложките еднотипни плата – пенеплени, т.н. Фелди: Ютунхаймен, Доврефел, Юстедалсбре, Телемарк и др., на места увенчани с гребени и групи заострени върхове – нунатаки. Повсеместно се срещат ниски хълмове от типа на „овчи чела“ и обграждащите ги понижения, частично заети от блата и езера. На север е разположено ниското (300 – 500 m) хълмисто плато Финмаркен с отделни върхове до 1139 m (връх Чуокараса). Рязък контраст с фелдите представляват стръмните и долбоко разчленени склонове (особено западните) на Скандинавските планини, във формирането на които голяма роля е изиграл тектонския натиск. Източните склонове са разчленени от долините на големи реки (долините Естердал, Гудбрансдал, Нумедал и др.[6]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Норвегия се състои от два тектонски региона. Югоизточната част на страната принадлежи към Балтийския щит и е изградена от архайски и долнопротерозойски формации, а голям участък от северозападната част се отнася към каледонската нагъната област, образувана от горнопротерозойски формации, камбрийски, ордовишки и силурски вулканогенни и седиментни пластове. За тази област са характерни обилните магматични образувания, сложната нагънатост и дебелата тектонска покривка, всички те наклонени към Балтийския щит. На Лофотенските острови има юрски и кредни морски пясъчно-глинести наслаги с каменовъглени слоеве. Скандинавските нагънати планини са се образували през девона. След това са били заравнени, но през неогена и антропогена отново са започнали бавно да се издигат, като издиганията са се съпровождали с разломи в земната кора. През антропогена територията на Норвегия повсеместно е била покрита с ледници. По-важните полезни изкопаеми в Норвегия са желязни (магнетити и титаномагнетити), никелови, медни, молибденови, кобалтови и сребърни руди. В шелфа на Северно море се разработват големи находища на нефт и газ.[6]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен океански по брега, под влиянието на северноатлантическото течение, по-студен във вътрешността на страната с повече валежи и по-студени лета. [1] В крайния север климатът е субарктичен. Средните януарски температури са от 2 °С в южните райони до -2, -4 °С на север; средни юлски – съответно от 15 до 10 °С. През лятото чести явления са обилните валежи и силните ветрове. Годишната сума на валежите е 1000 – 2000 mm с максимум през есента и зимата. В междупланинските котловини по източните склонове на Скандинавските планини се засилва континенталността на климата (средна януарска течпература -9 °С, средна юлска 17 °С). Във фелдите климатът е суров (средна януарска температура -10 °С, -12 °С, средна юлска 6 – 10 °С). По западните склонове на планините годишната сума на валежите достига 2000 – 3000 mm, а в източните райони и във Финмаркен – 300 – 800 mm. По високите плата са запазени покривни ледници (Юстедалсбре, Фолгефони и др.) с обща площ около 5 хил. km² (най-големия ледников район в континентална Европа).[6]

Карта на средногодишната температура в Норвегия
Средномесечни и средногодишни температури на въздуха (°C) (1961 – 1990) [3]
Осло Берген Тронхайм Будьо Тромсьо Вадьо
годишно 5,7 7,7 4,7 4,5 2,5 1,3
януари -4,3 1,5 -3,3 -2,2 -4,4 -5,1
февруари -4,0 1,6 -2,7 -2,0 -4,2 -5,4
март -0,2 3,3 -0,1 -0,6 -2,7 -3,6
април 4,5 5,9 3,0 2,5 0,3 -1,1
май 10,8 10,5 8,7 7,2 4,8 2,5
юни 15,2 13,5 12,0 10,4 9,1 6,2
юли 16,4 14,5 13,2 12,5 11,8 9,2
август 15,2 14,4 12,7 12,3 10,8 9,1
септември 10,8 11,5 9,0 9,0 6,7 6,6
октомври 6,3 8,7 5,6 5,3 2,7 2,4
ноември 0,7 4,7 0,3 1,2 -1,1 -1,3
декември -3,1 2,6 -2,0 -1,2 -3,3 -3,7
Количества на валежите (mm) (1961 – 1990) [3]
Осло Берген Тронхайм Будьо Тромсьо Вадьо
годишно 763 2250 925 1020 1031 563
януари 49 190 78 86 95 55
февруари 36 152 61 64 87 41
март 47 170 61 68 72 34
април 41 114 51 52 64 33
май 53 106 49 46 48 30
юни 65 132 67 54 59 42
юли 81 148 85 92 77 49
август 89 190 80 88 82 55
септември 90 283 114 123 102 54
октомври 84 271 106 147 131 58
ноември 73 259 81 100 108 59
декември 55 235 92 100 106 53

Води[редактиране | редактиране на кода]

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на страната е гъста. Повечето реки са планиниски, с дълбоки и тесни долини, многочислени прагове и високи (до 600 m) водопади. Пълноводни са почти целогодишно. Подхранването им е снежно-дъждовно, на места – ледниково, с пълноводие през пролетта и вачалото на лятото. Те притежават големи хидроенергийни запаси, по които Норвегия се нарежда на 1-во място в Европа. Най-големите реки са: Глома 619 km, Логен 359 km, Танаелва 348* km, Отра 247 km, Алтаелва 240 km, Намсен 229 km, Ниделва 222 km.[6]

Езера[редактиране | редактиране на кода]

Езерата заемат 4% от територията на страната. Като резултат от движението на ледовете Согнефиорд е най-дълбокият фиорд в света, а Хорниндасватнет е най-дълбокото езеро в Европа. Болшинството от езерата са с ледниково-тектонски произход. Най-голямото езеро в страната е Мьоса (на норвежки: Mjøsa) с площ 365 km². Други по-големи са: Рьосватнет (219 km²), Фемунден (204 km²), Рансфиорд (139 km²), Тюрифиорд (139 km²), Сносаватнет (122 km²), Туншьоен (100 km²). Най-дългият фиорд е Согнефиорд – с дължина 205 km.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Норвегия ясно се изразени зоната на тундрата и зоната на горите. На север е развита тундра и лесотундра, където тревистата, мъхово-лишейниковата и храстовата растителност се съчетава с брезови и смърчови редки гори (основно по речните долини). Тук преобладават маломощните тундрови почви. На юг от 70° с.ш доминират иглолистните гори върху планински подзолисти почви. В планините на север те се изкачват до 300 – 500 m, а на юг – до 1100 m. Преобладават смърчовите и боровите гори и характерните за региона брези. Нагоре са развити планински пасища и тундра. На юг до височина 300 – 400 m се срещат отделни масиви от букови и дъбови гори върху кафяви горски почви. На запад значителни пространства са заети от тревисто-храстови формации (хедър, червена и черна боровинка), редуващи се с иглолистни гори.[6] Горите заемат 29% от площта на страната. По площ на горите страната заема 56-о място в света. [7] Обработваемата земя в Норвегия заема 3,3% от площта (10 068 km²), от които 8308 km² е напълно култивирана. Обработваемите гори са с площ 79 963 km² (26,2% от територията). [3]

Фауната на Норвегия е представена основно от горски животни – лисица, рис, росомаха, пор, хермелин, лос, северен елен, заек, белка, норвежки леминг. На юг обитават благороден елен, сърна, а по морските брегове гнездят много птици (чайки, патки, гъски, кайри, гаги) в известните птичи базари.[6]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Норвегия се поделя на 5 природни района:

  • Платото Финмаркен – със суров арктичен климат, планинско-тундрови и лесотундрови ландшафти.
  • Планински район Хелен, островите Лофотенски и Вестеролен – с алпийски форми на релефа, планински иглолистни и широколистни гори.
  • Западно крайбрежие – силно разчленено от големи фиорди, с най-ярко изразен океански климат и преобладаваща тревиста растителност.
  • Район на Високите фелди – с планинско-тундрова и тундрово-тревиста растителност, вечни снегове и ледници.
  • Източни склонове на Скандинавските планини – с дълбоки речни дорини и господство на иглолистните гори.[6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б CIA – The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  2. Facts & Figures. // Норвежко посолство в България. Посетен на 10 март 2012. (на английски) Архив на оригинала от 2012-05-26 в Wayback Machine.
  3. а б в г д е ж Minifacts about Norway 2011. // www.ssb.no/. Statistics Norway. Посетен на 10 март 2012 г..
  4. CIA – The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 10 март 2012. (на английски)
  5. ((ru)) Физикогеографска карта на Норвегия
  6. а б в г д е ж з ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Норвегия (раздел Природа), т. 18, стр. 104 – 105
  7. Forest Area sq. km statistics – countries compared – Nation Master. // NationMaster.com. Посетен на 10 март 2012. (на английски)