География на Норвегия

География на Норвегия
	География на Норвегия
Континент	Европа
Регион	Северна Европа
Площ
• Общо	385 186 km2
Брегова линия	25 148 km
Граници	1619 km – Швеция; 727 km – Финландия; 196 km – Русия
Най-висока точка	Галхьопинген 2469 m
Най-дълга река	Глома 619 km,; Логен 359 km,; Танаелва 348* km,; Отра 247 km,; Алтаелва 240 km,; Намсен 229 km,; Ниделва 222 km
Най-голямо езеро	Мьоса (365 km²); Рьосватнет (219 km²); Фемунден (204 km²); Рансфиорд (139 km²); Тюрифиорд (139 km²); Сносаватнет (122 km²); Туншьоен (100 km²)
Климат	умерен, океански, субарктичен
	Норвегия в Общомедия

Кралство Норвегия е държава, разположена в Северна Европа, заемаща западната и северна част от Скандинавския полуостров. Площта ѝ е 385 186 km² (от които 19 520 km² води). Общата дължината на границите ѝ е 2542 km, от които с Швеция (1619 km) на изток, с Финландия (727 km) и с Русия (196 km) на североизток. Бреговете ѝ се мият от водите на Северно море на юг, Норвежко море на запад и северозапад и Баренцево море на североизток. ^[1]^[2]^[3] През 2012 г. страната заема 68-о място в света по площ. ^[4] 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. В пределите на страната се включват и арктичните територии на архипелага Свалбард, островите Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в южната част на Атлантическия океан и претенции за над 2 млн. кв.km. от Антарктида – Земя кралица Мод ^[3] и остров Петър I в южната част на Тихия океан.^[5]

Географско положение, граници, големина, брегова линия

Норвегия е държава в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Тя е предимно планинска страна, като почти 2/3 от нейната територия лежи на височина над 500 m н.в. Низините заемат тясна (40 – 50 km) приморски ивица (т.нар. странфлат) и малки участъци в южните и източните райони. Цялото крайбрежие на Норвегия е изрязано от фиорди, голяма част от които са със стръмни, високи и скалисти брегове – Согнефиорд, Хардангерфиорд и др. Плоски брегове има на места по крайбрежието на Тронхаймсфиорд и Ослофиорд. В близост до бреговете на страната са разположени голямо количество крупни острови Лофотенски, Вестеролен, Сеня, Магерьоя, Сьорьо и многочислени малки острови и шхери.^[6]

Територията на Норвегия, се простира между 58°00′ и 71°08′ с.ш. (архипелага Свалбард до 80°45′ с.ш.) и между 4°51′ и 31°04′ и.д. (остров Ян Майен до 9°05′ з.д.) Крайните точки на страната са следните:

крайна северна точка – континентална (71°08′00″ с. ш. 27°39′29″ и. д. / 71.133333° с. ш. 27.658056° и. д.71.133333, 27.658056), нос Норкюн на Баренцево море; островна (80°45′29″ с. ш. 20°25′22″ и. д. / 80.758056° с. ш. 20.422778° и. д.80.758056, 20.422778), малък остров в архипелага Свалбард.
крайна южна точка – континентална (57°58′48″ с. ш. 7°03′19″ и. д. / 57.98° с. ш. 7.055278° и. д.57.98, 7.055278), нос Линеснес, на брега на протока Скагерак; островна (57°57′31″ с. ш. 7°33′53″ и. д. / 57.958611° с. ш. 7.564722° и. д.57.958611, 7.564722), остров Писен в протока Скагерак
крайна западна точка – континентална (60°47′35″ с. ш. 4°50′55″ и. д. / 60.793056° с. ш. 4.848611° и. д.60.793056, 4.848611), на брега на Северно море; островна (70°51′50″ с. ш. 9°04′37″ з. д. / 70.863889° с. ш. 9.076944° з. д.70.863889, -9.076944), западен бряг на остров Ян Майен.
крайна източна точка – континентална (70°17′21″ с. ш. 31°03′51″ и. д. / 70.289167° с. ш. 31.064167° и. д.70.289167, 31.064167), на брега на Баренцево море; островна (70°23′13″ с. ш. 31°10′06″ и. д. / 70.386944° с. ш. 31.168333° и. д.70.386944, 31.168333), източен бряг на остров Вардьо в Баренцево море.^[3]

Релеф

Голяма част от територията на Норвегия е заета от Скандинавските планини, представляващи обширна планинска земя, по-висока и широка на юг (връх Галхьопинген 2469 m, най-високата точка на страната) и тясна, силно раздробена на север. В южните части на Скандинавските планини господстват литоложките еднотипни плата – пенеплени, т.нар. Фелди: Ютунхаймен, Доврефел, Юстедалсбре, Телемарк и др., на места увенчани с гребени и групи заострени върхове – нунатаки. Повсеместно се срещат ниски хълмове от типа на „овчи чела“ и обграждащите ги понижения, частично заети от блата и езера. На север е разположено ниското (300 – 500 m) хълмисто плато Финмаркен с отделни върхове до 1139 m (връх Чуокараса). Рязък контраст с фелдите представляват стръмните и долбоко разчленени склонове (особено западните) на Скандинавските планини, във формирането на които голяма роля е изиграл тектонския натиск. Източните склонове са разчленени от долините на големи реки (долините Естердал, Гудбрансдал, Нумедал и др.^[6]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Територията на Норвегия се състои от два тектонски региона. Югоизточната част на страната принадлежи към Балтийския щит и е изградена от архайски и долнопротерозойски формации, а голям участък от северозападната част се отнася към каледонската нагъната област, образувана от горнопротерозойски формации, камбрийски, ордовишки и силурски вулканогенни и седиментни пластове. За тази област са характерни обилните магматични образувания, сложната нагънатост и дебелата тектонска покривка, всички те наклонени към Балтийския щит. На Лофотенските острови има юрски и кредни морски пясъчно-глинести наслаги с каменовъглени слоеве. Скандинавските нагънати планини са се образували през девона. След това са били заравнени, но през неогена и антропогена отново са започнали бавно да се издигат, като издиганията са се съпровождали с разломи в земната кора. През антропогена територията на Норвегия повсеместно е била покрита с ледници. По-важните полезни изкопаеми в Норвегия са желязни (магнетити и титаномагнетити), никелови, медни, молибденови, кобалтови и сребърни руди. В шелфа на Северно море се разработват големи находища на нефт и газ.^[6]

Климат

Климатът е умерен океански по брега, под влиянието на северноатлантическото течение, по-студен във вътрешността на страната с повече валежи и по-студени лета. ^[1] В крайния север климатът е субарктичен. Средните януарски температури са от 2 °С в южните райони до -2, -4 °С на север; средни юлски – съответно от 15 до 10 °С. През лятото чести явления са обилните валежи и силните ветрове. Годишната сума на валежите е 1000 – 2000 mm с максимум през есента и зимата. В междупланинските котловини по източните склонове на Скандинавските планини се засилва континенталността на климата (средна януарска течпература -9 °С, средна юлска 17 °С). Във фелдите климатът е суров (средна януарска температура -10 °С, -12 °С, средна юлска 6 – 10 °С). По западните склонове на планините годишната сума на валежите достига 2000 – 3000 mm, а в източните райони и във Финмаркен – 300 – 800 mm. По високите плата са запазени покривни ледници (Юстедалсбре, Фолгефони и др.) с обща площ около 5 хил. km² (най-големия ледников район в континентална Европа).^[6]

Средномесечни и средногодишни температури на въздуха (°C) (1961 – 1990) ^[3]
	Осло	Берген	Тронхайм	Будьо	Тромсьо	Вадьо
годишно	5,7	7,7	4,7	4,5	2,5	1,3
януари	-4,3	1,5	-3,3	-2,2	-4,4	-5,1
февруари	-4,0	1,6	-2,7	-2,0	-4,2	-5,4
март	-0,2	3,3	-0,1	-0,6	-2,7	-3,6
април	4,5	5,9	3,0	2,5	0,3	-1,1
май	10,8	10,5	8,7	7,2	4,8	2,5
юни	15,2	13,5	12,0	10,4	9,1	6,2
юли	16,4	14,5	13,2	12,5	11,8	9,2
август	15,2	14,4	12,7	12,3	10,8	9,1
септември	10,8	11,5	9,0	9,0	6,7	6,6
октомври	6,3	8,7	5,6	5,3	2,7	2,4
ноември	0,7	4,7	0,3	1,2	-1,1	-1,3
декември	-3,1	2,6	-2,0	-1,2	-3,3	-3,7

Количества на валежите (mm) (1961 – 1990) ^[3]
	Осло	Берген	Тронхайм	Будьо	Тромсьо	Вадьо
годишно	763	2250	925	1020	1031	563
януари	49	190	78	86	95	55
февруари	36	152	61	64	87	41
март	47	170	61	68	72	34
април	41	114	51	52	64	33
май	53	106	49	46	48	30
юни	65	132	67	54	59	42
юли	81	148	85	92	77	49
август	89	190	80	88	82	55
септември	90	283	114	123	102	54
октомври	84	271	106	147	131	58
ноември	73	259	81	100	108	59
декември	55	235	92	100	106	53

Води

Реки

Основна статия: Списък на реките в Норвегия

Речната мрежа на страната е гъста. Повечето реки са планиниски, с дълбоки и тесни долини, многочислени прагове и високи (до 600 m) водопади. Пълноводни са почти целогодишно. Подхранването им е снежно-дъждовно, на места – ледниково, с пълноводие през пролетта и началото на лятото. Те притежават големи хидроенергийни запаси, по които Норвегия се нарежда на 1-во място в Европа. Най-големите реки са: Глома 619 km, Логен 359 km, Танаелва 348* km, Отра 247 km, Алтаелва 240 km, Намсен 229 km, Ниделва 222 km.^[6]

Езера

Основна статия: Списък на езерата в Норвегия

Езерата заемат 4% от територията на страната. Като резултат от движението на ледовете Согнефиорд е най-дълбокият фиорд в света, а Хорниндасватнет е най-дълбокото езеро в Европа. Болшинството от езерата са с ледниково-тектонски произход. Най-голямото езеро в страната е Мьоса (на норвежки: Mjøsa) с площ 365 km². Други по-големи са: Рьосватнет (219 km²), Фемунден (204 km²), Рансфиорд (139 km²), Тюрифиорд (139 km²), Сносаватнет (122 km²), Туншьоен (100 km²). Най-дългият фиорд е Согнефиорд – с дължина 205 km.^[3]

Почви, растителност, животински свят

На територията на Норвегия ясно се изразени зоната на тундрата и зоната на горите. На север е развита тундра и лесотундра, където тревистата, мъхово-лишейниковата и храстовата растителност се съчетава с брезови и смърчови редки гори (основно по речните долини). Тук преобладават маломощните тундрови почви. На юг от 70° с.ш доминират иглолистните гори върху планински подзолисти почви. В планините на север те се изкачват до 300 – 500 m, а на юг – до 1100 m. Преобладават смърчовите и боровите гори и характерните за региона брези. Нагоре са развити планински пасища и тундра. На юг до височина 300 – 400 m се срещат отделни масиви от букови и дъбови гори върху кафяви горски почви. На запад значителни пространства са заети от тревисто-храстови формации (хедър, червена и черна боровинка), редуващи се с иглолистни гори.^[6] Горите заемат 29% от площта на страната. По площ на горите страната заема 56-о място в света. ^[7] Обработваемата земя в Норвегия заема 3,3% от площта (10 068 km²), от които 8308 km² е напълно култивирана. Обработваемите гори са с площ 79 963 km² (26,2% от територията). ^[3]

Фауната на Норвегия е представена основно от горски животни – лисица, рис, росомаха, пор, хермелин, лос, северен елен, заек, белка, норвежки леминг. На юг обитават благороден елен, сърна, а по морските брегове гнездят много птици (чайки, патки, гъски, кайри, гаги) в известните птичи базари.^[6]

Природни райони

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Норвегия се поделя на 5 природни района:

Платото Финмаркен – със суров арктичен климат, планинско-тундрови и лесотундрови ландшафти.
Планински район Хелен, островите Лофотенски и Вестеролен – с алпийски форми на релефа, планински иглолистни и широколистни гори.
Западно крайбрежие – силно разчленено от големи фиорди, с най-ярко изразен океански климат и преобладаваща тревиста растителност.
Район на Високите фелди – с планинско-тундрова и тундрово-тревиста растителност, вечни снегове и ледници.
Източни склонове на Скандинавските планини – с дълбоки речни дорини и господство на иглолистните гори.^[6]