География на Норвегия
Кралство Норвегия е държава, разположена в Северна Европа, с издължена форма по посока югозапад-североизток, намираща се в западната и северната част от Скандинавския полуостров. Площта ѝ е 385 186 km² (от които 19 520 km² води). Дължината на границите ѝ е 2542 km, като граничи с Швеция (1619 km) на изток, Финландия (727 km) на североизток и Русия (196 km) на изток в най-северните части. Освен това граничи със Северно море на юг, с Норвежко море на запад и с Баренцево море и Северния ледовит океан на североизток. [1][2][3]
През 2012 г. по площ страната заема 68-о място в света. [4] Горите заемат 29% от площта на страната. По площ на горите страната заема 56-о място в света. [5]
На територията на Норвегия има глетчери. На по-голямата част от територията са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части има арктическа тундра. Страната е осигурена с природни ресурси – нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. В страната има един действащ вулкан – Бееренберг (2227 m) на остров Ян Майен. [1]
Територия[редактиране | редактиране на кода]
Площта на Норвегия е 385 186 km², а на основната територия на Норвегия _ 323 802 km² (от които 19 520 km² води), а без Свалбард и Ян Майен – 305 470 km²[1][3]. 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в Южноатлантическия океан е норвежка територия и страната има претенции за над 2 млн. кв.km. от Антарктида – Земя Кралица Мод. [3] Остров Петър I в Южния Тихи океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Шпицбергенския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен.
Най-северната точка на страната е Кнившелоден (на норвежки: Knivskjelodden) на остров Магерьой (на норвежки: Magerøy) на 71°11'09″ северна ширина. Най-южната – Пюсен (на норвежки: Pysen) в Мандал на 57°57'31″ северна ширина. Най-западната – Холмебоен (на норвежки: Holmebåen) при Ютвер (на норвежки: Utvær) в Солюнд (на норвежки: Solund) на 4°29'57″ източна дължина. Най-източната – Хорньоя (на норвежки: Hornøya) във Вадьо на 31°10'07″. Най-голямата ширина на страната е 432 km, а най-малката – 2 km. [3]
Обработваемата земя в Норвегия заема 3,3% от площта (10 068 km²), от които 8308 km² е напълно култивирана. Обработваемите гори са с площ 79 963 km² (26,2% от територията). [3]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Норвегия е втората страна в света с толкова издължена форма.
Страната има една от най-дългите и най-разчленените брегови ивици в света. Общата дължина на бреговата линия е 25 148 km, без заливите и фиордите е 2650 km. Дължината на бреговата линия на принадлежащите на Норвегия острови е 58 133 km. Има около 50 000 малки и по-големи острови по бреговата си линия. [1]
Дължината на основната територия на страната е от 58° до 71° северна ширина – 13 паралела (до Свалбард е 81° северна ширина). А географската ѝ дължина е от 5° до 31° източна дължина (Ян Майен до 9° западна дължина).
Норвегия е една от най-северните страни в Европа и една от страните с най-много преобладаващи планини (Скандинавските планини), заемащи около две трети от територията [1]. Средната надморска височина е 460 m.
Най-ниската точка е Норвежко море (0 m надморска височина, а най-високата – връх Галхьопиген (на норвежки: Galdhøpiggen) с височина 2469 m. [1]
Води[редактиране | редактиране на кода]
Реки[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Най-дългата река е Глома – с дължина 600 km. [3] Друга основна река е Логен.
Езера[редактиране | редактиране на кода]
Езерата заемат 4% от територията на страната. Като резултат от движението на ледовете Согнефиорд е най-дълбокият фиорд в света, а Хорниндасватнет е най-дълбокото езеро в Европа.
Най-голямото езеро е Мьоса (на норвежки: Mjøsa) с площ 362 km². Най-дългият фиорд е Согнефиорд – с дължина 204 km. [3]
Ледници[редактиране | редактиране на кода]
Страната все още е скована от огромни количества лед в северните части. Ледът расте с по няколко милиметра на година. Това е бавен процес и морето все още покрива значително големи части. През последния ледников период дебел лед покрива цялата страна, както е ставало и в много други по-ранни ледникови епохи. При движението на леда се получават дълбоки долини и когато ледът се стопява там се появяват толкова известните норвежки фиорди.
Глетчери[редактиране | редактиране на кода]
Глетчерите в по-високите планински местности днес ни припомнят за огромната ледена покривка, която е съществувала преди. Областта е от 1 до 3 °C по-топла, отколкото между 7000-3000 г. пр.н.е.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е умерен океански по брега, под влиянието на северноатлантическото течение, по-студен във вътрешността на страната с повече валежи и по-студени лета. [1] В крайния север – субарктичен. Средните януарски температури са от 2 °С в южните райони до -12 °С на север; юлски – съответно от 15 до 16 °С. Валежи – около 2000 – 3000 mm по западните склонове на планините до 300 – 800 mm в източните части. По високите плата са запазени ледници (около 5 хил. km²). В северните части на страната има тундра.
| Осло | Берген | Тронхайм | Будьо | Тромсьо | Вадьо | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| годишно | 5,7 | 7,7 | 4,7 | 4,5 | 2,5 | 1,3 |
| януари | -4,3 | 1,5 | -3,3 | -2,2 | -4,4 | -5,1 |
| февруари | -4,0 | 1,6 | -2,7 | -2,0 | -4,2 | -5,4 |
| март | -0,2 | 3,3 | -0,1 | -0,6 | -2,7 | -3,6 |
| април | 4,5 | 5,9 | 3,0 | 2,5 | 0,3 | -1,1 |
| май | 10,8 | 10,5 | 8,7 | 7,2 | 4,8 | 2,5 |
| юни | 15,2 | 13,5 | 12,0 | 10,4 | 9,1 | 6,2 |
| юли | 16,4 | 14,5 | 13,2 | 12,5 | 11,8 | 9,2 |
| август | 15,2 | 14,4 | 12,7 | 12,3 | 10,8 | 9,1 |
| септември | 10,8 | 11,5 | 9,0 | 9,0 | 6,7 | 6,6 |
| октомври | 6,3 | 8,7 | 5,6 | 5,3 | 2,7 | 2,4 |
| ноември | 0,7 | 4,7 | 0,3 | 1,2 | -1,1 | -1,3 |
| декември | -3,1 | 2,6 | -2,0 | -1,2 | -3,3 | -3,7 |
| Осло | Берген | Тронхайм | Будьо | Тромсьо | Вадьо | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| годишно | 763 | 2250 | 925 | 1020 | 1031 | 563 |
| януари | 49 | 190 | 78 | 86 | 95 | 55 |
| февруари | 36 | 152 | 61 | 64 | 87 | 41 |
| март | 47 | 170 | 61 | 68 | 72 | 34 |
| април | 41 | 114 | 51 | 52 | 64 | 33 |
| май | 53 | 106 | 49 | 46 | 48 | 30 |
| юни | 65 | 132 | 67 | 54 | 59 | 42 |
| юли | 81 | 148 | 85 | 92 | 77 | 49 |
| август | 89 | 190 | 80 | 88 | 82 | 55 |
| септември | 90 | 283 | 114 | 123 | 102 | 54 |
| октомври | 84 | 271 | 106 | 147 | 131 | 58 |
| ноември | 73 | 259 | 81 | 100 | 108 | 59 |
| декември | 55 | 235 | 92 | 100 | 106 | 53 |
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
Животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- География на Норвегия
Мандал, най-южният град в Норвегия
Планински пейзаж в Норвегия
Лизефиорд
Изглед от фиорда Лизефиорд
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
.svg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж CIA – The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
- ↑ Facts & Figures. // Норвежко посолство в България. Посетен на 10 март 2012. (на английски) Архив на оригинала от 2012-05-26 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и Minifacts about Norway 2011. // www.ssb.no/. Statistics Norway. Посетен на 10 март 2012 г..
- ↑ CIA – The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 10 март 2012. (на английски)
- ↑ Forest Area sq. km statistics – countries compared – Nation Master. // NationMaster.com. Посетен на 10 март 2012. (на английски)