Комарно
Тази статия е за града в Словакия. За окръг вижте Комарно (окръг). За градчето в Украйна вижте Комарно (Украйна).
| Комарно Komárno | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Комарно  Комарно | |
| Страна |  Словакия |
|---|---|
| Край | Нитрански край |
| Окръг | Комарно |
| Площ | 103,16 km²[1] |
| Надм. височина | 110 m |
| Население | 31 880 (2024)[2] 309,01 души/km² |
| Основаване | 1075 г. |
| Първо споменаване | 1075 г. |
| Пощенски код | 945 XX |
| Телефонен код | +421 – 35 |
| МПС код | KN |
| Официален сайт | komarno.sk |
| Комарно в Общомедия | |
Комарно (на словашки: Komárno; на немски: Komorn; на унгарски: Komárom) е град в окръг Комарно, Нитрански край в Словакия. Градът е разположен в южната част на страната, лежи при сливането на река Вах в Дунав, а територията му се простира и върху големия речен Житни остров. Надморската височина е между 108 и 115 м.
Комарно е исторически град на двата бряга на Дунав. Такъв остава до края на Първата световна война, когато новата граница разделяща Унгария и новата държава Чехословакия разделя града на две и създава два отделни нови града. По-малката част на основаваща се главно на квартала Ужони (на унгарски: Újszőny), остава на територията на Унгария и става днешният град Комаром (историческото унгарско име на целия град). Комарно и Комаром са свързани чрез мост през Дунав който е и гранично-контролно пропускателен пункт между Унгария и Словакия, днес с доста отслабен режим тъй като и двете страни са членки на ЕС и са в шенгенската зона.
Комарно е основното пристанище на Дунав за Словакия. Тъй като от над 37 хилядното население на града мнозинството са унгарци, Комарно е център и на унгарската общност в Словакия (най-значимото етническо малцинство около 10% от цялото население на страната).
Име
[редактиране | редактиране на кода]В исторически извори днешният град се споменава от векове с множество форми на името си в документ от 1075 г. е Камарум. По-сетне се споменава селището Камарн(иенсис) / Комарн(иенсе) (1218), Камарум (Kamarum; 1266), Камарум (Camarum; 1268), Камар (1283) и редица други, например Камарон, Комарон (между 1372 – 1498). Вила Камарун е едно от 23-те селища принадлежащи на имението на Комаромската крепост.
История
[редактиране | редактиране на кода]Археологическите находки в града и околностите му датират от неолита, енеолита, бронзовата ера и ранния славянски период. По-късно, към края на 1 век, в района се заселват и келтите.
През 1 век римляните завладяват региона и го присъединяват към създадената провинция Панония (днес Трансдунавия). Тук на южния бряг на Дунав, римляните създават военният лагер и селище Бригетио. Издигната е верига от фортификационни укрепления по дунавския бряг защитаващи селището. Римляните имат контрол над Панония до 4 век когато са постепенно изтласкани усилващите се атаки на варварски племена.
От късния 8 век до ранния 10 век днешните околности на Комарно принадлежат на Нитранското княжество и Великоморавия. В ранни 10 век тези земи попадат под контрола на маджарските племена.
Крал Бела IV в своя грамота от 1 април 1265 г., дава на селището градски статут и привилегии. Тези привилегии допринасят за развитието на средновековно Комарно, подпомагайки разцвета на търговията и занаятчийството. Средновековно Комарно изживява голям разцвет по време на управлението на Матияш Корвин. Той издига ренесансов дворец в крепостния комплекс, който посещава за отмора и развлечения. Матияш Корвин създава кралска флотилия в Дунав, която използва Комарно като основна база по време на войните с Османската империя. През 16 век става един от отбранителните центрове на Хабсбургската империя срещу експанзията на Османската империя. Все пак градът и крепостта попадат под контрола на османците за кратко между 1594 – 1599 г. През 18 век, когато османците на-сетне са отблъснати от региона започва отново период на разцвет за Комарно, един от най-големите градове в това време в империята. В своя грамота от 16 март 1745 г. Мария Тереза Австрийска дава на Комарно статутът и привилегиите на свободен кралски град.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | 1994. | 2004. | 2014. | 2024. |
|---|---|---|---|---|
| Брой хора | 37 941 | 36 731 | 34 461 | 31 880 |
| Разлика | -3,18 % | -6,18 % | -7,48 % |
| Година | 2023. | 2024. |
|---|---|---|
| Брой хора | 32 114 | 31 880 |
| Разлика | -0,72 % |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Комарно
- Иван Рейтман (1946-), филмов продуцент и режисьор, роден тукере, но израснал в Канада;
- Франц Лехар (1870 – 1948), композитор;
- Свързани с Комарно
- Ханс Селие (1907 – 1982), биолог.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Бланско, Чехия
Комаром, Унгария- Кралупи над Вълтава, Чехия
Лието, Финландия
Себеш, Румъния- Терезин, Чехия
Вайсенфелс, Германия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hustota obyvateľstva - obce [om7014rr_obc=AREAS_SK, v_om7014rr_ukaz=Rozloha (Štvorcový meter)] // Statistical Office of the Slovak Republic, 2025-03-31. Посетен на 2025-03-31.
- ↑ Počet obyvateľov podľa pohlavia - obce (ročne) [om7101rr_obce=AREAS_SK] // Statistical Office of the Slovak Republic, 2025-03-31. Посетен на 2025-03-31.
- ↑ а б Počet obyvateľov podľa pohlavia - obce (ročne) [om7101rr_obce=AREAS_SK] // Statistical Office of the Slovak Republic, 2025-03-31. Посетен на 2025-03-31.