Великоморавия
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.
| Великоморавия | |
|---|---|
| Velkomoravská říše | |
| 833 – 906 | |
 Знаме | |
 Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894) | |
| Статут | независимо княжество |
| Континент | Европа |
| Столица | Велехрад |
| Официален език | славянски, латински |
| Религия | славянско езичество, християнство |
| Форма на управление | наследствена монархия |
| Династия | Моймировичи |
| |
| Днес част от |  Австрия Словакия Унгария Чехия Украйна Полша Румъния Сърбия |
| Великоморавия в Общомедия | |
| Покръстване на Великоморавия | |
|---|---|
 „Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер | |
 | |
| Покръстване на Великоморавия в Общомедия |
| Църква „Света Маргарита“ | |
|---|---|
 Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия | |
| Местоположение | |
  Църква „Света Маргарита“ Местоположение в Словакия | |
| Страна | Словакия |
| окръг | Скалица |
| село | Копчани |
| Археология | |
| Вид | романска църква |
| Период | IХ век |
| Епоха | Средновековие |
| Църква „Света Маргарита“ в Общомедия | |
Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моймир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г.).
Столица на Великоморавия е град Велехрад, днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението ѝ на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград е напълно невярна.
По времето на съществуването на Великоморавия териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е българска. (Първа българска държава). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу българите, готите от север и франките от запад. По същото време Римската империя не съществува като империя, а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същото време започва оформянето на Венеция като търговски център и Рим като духовен, със създаване на Ватикана или градът на Господ. Римските владения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемии, недостиг на храна, и постоянни войни за надмощие, навлизането на исляма в Северна Африка и набезите на арабските племена в племена в днешен Египет, запалването и изпепеляването на Александрия, непрекъснатите войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в Северна Африка и Персия, както и поддържането на търговските пътища на италианските царе и Константинопол. Периодът е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиити и сунити, стремящи се да наложат или увеличат сферите на влияние над Малоазийския полуостров, Ерусалим, Сирия и Северна Африка. Освен това ислямът навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и Рим на житните и оризови полета в северната или долната делта на Нил. По това време започва ислямското навлизане първо в Египет, после в Либия, Мароко, Алжир, Тунис поради създадения вакуум или неспособност на Рим да контролира провинциите в Северна Африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в Средиземно море. Характерно за периода е използването на „гръцки огън“ или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
Великоморавските князе искат от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход Константин-Кирил Философ и Методий.
Така в 863 г. във Велеград пристигат светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През 885 година под натиск на германците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
При Святополк I страната е все повече зависима от готите. Разгромена е окончателно от нахлуването на маджарите през 906 година.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от Франкската империя Франция.
Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между византийското и римско влияние до установяването на Франкската империя.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|