Ростислав (Великоморавия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ростислав.

Ростислав
Княз на Великоморавия
Prince Rastislav.JPG
Княз Ростислав
Лични данни
Управление 846 – 870
Роден
?
Починал
870
Предшественик Моймир
Наследник Славомир
Семейство
Династия Моймировичи
Ростислав в Общомедия

Ростислав (на словашки: Rastislav, на на чешки: Rostislav, на на латински: Rastiz, на на гръцки: Ῥασισθλάϐος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.[1][2] Започнал властта си като васал на Лудвиг Немски, Ростислав развива управлението си и успява да отбие франкско нападение през 855.[3] Благодарение на инициативата на Ростислав, Кирил и Методий, изпратени от византийския император Михаил III през 863 г., превеждат най-значимите християнски литургични книги на църковнославянски език.[4] Ростислав е детрониран от племенника си Святополк I, който го предава на франките.[5]

Ранни дни[редактиране | редактиране на кода]

Според Фулденските анали, Ростислав е племенник на Моймир I, първият владетел на Моравия.[6][7] Биографията му преди 846 г. е неизвестна, но се смята, че Ростислав е бил заложник в двора на Лудвиг Немски.[6] През 846, Лудвиг Немски нахлува в Моравия, детронира Моймир I и назначава Ростислав като дук на Моравия.[8] Предполага се, че Ростислав е приел християнството преди да приеме титлата. Сигурно е, че Ростислав е покръстен най-късно през 846, като част от условията за признаването му от Източнофранкското кралство.[8][9]

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

През първите осем години след обявяването на Ростислав за управник на Моравия, няма свидетелства за бунт в провинцията.[6] Най-вероятно той е останал верен на Лудвиг Немски. През този период, Ростислав печели територии на изток и Моравия достига до граница с Първата българска империя.[10] Според Бертинските летописи, през 853 Карл Плешиви подкупва българите да се съюзят със славяните (вероятно Моравия) и да нападнат заедно земите на Лудвиг Немски.[11] Съюзът предполага, че по това време Ростислав е достатъчно силен, за да оспори франкското владичество. [12]

През 855 Източнофранкският крал събира огромна армия, за да нападне Моравия.[13][14] Тя обаче бива спряна пред стените на една от крепостите на Ростислав, може би Микулчице (днес в границите на Чешката Република).[15] Неподготвен за продължителна обсада, Лудвиг Немски е принуден да се оттегли от региона.[16] По време на оттеглянето, армията на Лудвиг Немски разбива моравска войска, която атакува лагера му.[17] Въпреки това, моравците преследват източнофранките и завземат голяма част от земите и имуществото им по течението на река Дунав.[17]

Моравската мисия[редактиране | редактиране на кода]

Михаил III в хрониката на Скилица

След 860, Ростислав изпраща послание то папа Николай I, молейки го за "наставник", който да осигури задълбочаването на християнската вяра във Великоморавия, както и да проведе обучение местни свещеници. Ростислав се възползва от ситуация в която цялата Епархия Пасау изпада в хаос след смъртта на епископ Хартвиг. Изпращането на наставника е само първата стъпка по пътя на създаването на независима църковна организация в Моравия.[18] Папата обаче се нуждае от съюз с Лудвиг Немски и не предприема нищо, което би могло да застраши Баварската Епархия и да разсърди източнофранкския крал. Отговорът му до Ростислав най-вероятно е бил отрицателен.[18]

След провала в Рим, Ростислав изпраща послание до византийския император Михаил III, който приема неговата покана и изпраща мисия в Моравия, водена от един от най-прочутите византийски философи, Константин, и брат му Методий.[19]

"Като пристигна в Моравия (Константин), Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи "отвориха се ушите на глухите", та чуха думите на Писанието, и "езикът на гъгнивите стана ясен". И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен. "

— Пространно житие на Константин - Кирил

Няколкогодишните усилия на Кирил и Методий полагат основите на създаването на независима църковна организация в Моравия.[20]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Моймир през 846 г. Ростислав е назначен от източнофранкския крал Лудвиг Немски да стане владетел на Великоморавия. Той очаквал, че Ростислав ще си сътрудничи с него, както предшественикът му.

След вътрешна консолидация, Ростислав опитва да ограничи политическото влияние на Източнофранкското кралство и затова Великоморавия е атакувана от Лудвиг през 855 г. Атаката обаче се оказва неуспешна.

Понеже Източнофранкското кралство разпространява своето влияние чрез германски свещеници, които проповядват на латински език, през 862 г. Ростислав поисква от византийския император Михаил III да му изпрати свещеник и учители, които да преведат Библията на славяните на техния език. Императорът решава да изпрати братята Кирил и Методий да поставят основите на славянската азбука, която също да стане азбука на славянската литература.

През 864 г. Лудвиг Немски отново атакува Ростислав, този път успешно. Ростислав трябва да признае върховенството на Източнофранкското кралство над неговото царство.

През 870 г., след увеличаващото се разногласие между Ростислав и племенника му Святополк, последният сключва съюз с Карломан Баварски (син на Лудвиг), за да замени Ростислав с обещанието, че Святополк ще управлява Великоморавия. Лудвиг ослепява Ростислав и го затваря в баварски манастир, където той умира през същата година.

Произход на името му[редактиране | редактиране на кода]

Формата на неговото име („раст-“) доказва факта, че той е роден някъде в днешна Централна Словакия. Докато раст означавало „раста“, а слав на славянски език слава, името Ростислав може да се преведе като Растяща слава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Spiesz et al. 2006, стр. 20.
  2. Goldberg 2006, стр. 138
  3. Spiesz et al. 2006, стр. 20 – 21.
  4. Spiesz et al. 2006, стр. 22.
  5. Spiesz et al. 2006, стр. 22.
  6. а б в Goldberg 2006, стр. 140
  7.  Reuter 1992, стр. 25
  8. а б Bowlus 1994, стр. 104
  9. Vlasto 1970, стр. 24
  10. Kirschbaum 2005, стp. 26–27
  11. Goldberg 2006, стp. 242
  12. Goldberg 2006, стр. 243
  13. Goldberg 2006, стp. 243–244
  14. Bowlus 1994, стp. 115
  15.  Goldberg 2006, стp. 244–245
  16. Goldberg 2006, стр. 245
  17. а б Goldberg 2006, стр. 246
  18. а б Elbel 2010, стр. 242
  19. Dvorník, стр. 117-120
  20. Elbel 2010, стр. 244

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Spiesz, Anton; Caplovic, Dusan; Bolchazy, Ladislaus J. (2006). Illustrated Slovak History: A Struggle for Sovereignty in Central Europe. Bolchazy-Carducci Publishers, Inc. ISBN 978-0-86516-426-0.
  • Goldberg, Eric J. (2006). Struggle for Empire: Kingship and Conflict under Louis the German, 817 – 876. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-7529-0
  • Reuter, Timothy (1992). The Annals of Fulda. Manchester University Press. ISBN 0-7190-3458-2
  • Bowlus, Charles R. (1994). Franks, Moravians and Magyars: The Struggle for the Middle Danube, 788 – 907. University of Pennsylvania Press. ISBN 0-8122-3276-3
  • Vlasto, A. P. (1970). The Entry of the Slavs into Christendom: An Introduction to the Medieval History of the Slavs. Cambridge University Press. ISBN 0-521-07459-2
  • Kirschbaum, Stanislav J. (2005). A History of Slovakia: The Struggle for Survival. Palgrave. ISBN 1-4039-6929-9.
  • Elbel, Petr. Dějiny neúspěchu aneb úsilí Přemyslovců o zřízení arcibiskupství v českých zemích. In Wihoda, Martin; Reitinger, Lukáš. Proměna středovýchodní Evropy raného a vrcholného středověku. Brno : Matice moravská, 2010. Dále jen Dějiny neúspěchuISBN 978-80-86488-69-1.
  • Dvorník, FrantišekByzantské misie u Slovanů. Praha : Vyšehrad, 1970. Dále jen Byzantské misie u Slovanů.
Моймир княз на Великоморавия (846 – 870) Славомир

Забележка: Превод от английски език