Ростислав (Великоморавия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ростислав.

Ростислав
Княз на Великоморавия
Prince Rastislav.JPG
Княз Ростислав
Лични данни
Управление 846 – 870
Роден
?
Починал
870
Предшественик Моймир
Наследник Славомир
Семейство
Династия Моймировичи
Ростислав в Общомедия

Ростислав (на словашки: Rastislav, на чешки: Rostislav, на латински: Rastiz, на гръцки: Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.[1][2] Започнал властта си като васал на Лудвиг Немски, Ростислав развива управлението си и успява да отбие франкско нападение през 855.[3] Благодарение на инициативата на Ростислав, Кирил и Методий, изпратени от византийския император Михаил III през 863 г., превеждат най-значимите християнски литургични книги на църковнославянски език.[4] Ростислав е детрониран от племенника си Святополк I, който го предава на франките.[5]

Ранни дни[редактиране | редактиране на кода]

Според Фулденските анали, Ростислав е племенник на Моймир I, първият владетел на Моравия.[6][7] Биографията му преди 846 г. е неизвестна, но се смята, че Ростислав е бил заложник в двора на Лудвиг Немски.[6] През 846, Лудвиг Немски нахлува в Моравия, детронира Моймир I и назначава Ростислав като дук на Моравия.[8] Предполага се, че Ростислав е приел християнството преди да приеме титлата. Сигурно е, че Ростислав е покръстен най-късно през 846, като част от условията за признаването му от Източнофранкското кралство.[8][9]

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

През първите осем години след обявяването на Ростислав за управник на Моравия, няма свидетелства за бунт в провинцията.[6] Най-вероятно той е останал верен на Лудвиг Немски. През този период, Ростислав печели територии на изток и Моравия достига до граница с Първата българска империя.[10] Според Бертинските летописи, през 853 Карл Плешиви подкупва българите да се съюзят със славяните (вероятно Моравия) и да нападнат заедно земите на Лудвиг Немски.[11] Съюзът предполага, че по това време Ростислав е достатъчно силен, за да оспори франкското владичество. [12]

През 855 Източнофранкският крал събира огромна армия, за да нападне Моравия.[13][14] Тя обаче бива спряна пред стените на една от крепостите на Ростислав, може би Микулчице (днес в границите на Чешката Република).[15] Неподготвен за продължителна обсада, Лудвиг Немски е принуден да се оттегли от региона.[16] По време на оттеглянето, армията на Лудвиг Немски разбива моравска войска, която атакува лагера му.[17] Въпреки това, моравците преследват източнофранките и завземат голяма част от земите и имуществото им по течението на река Дунав.[17]

Моравската мисия[редактиране | редактиране на кода]

Михаил III в хрониката на Скилица

След 860, Ростислав изпраща послание то папа Николай I, молейки го за „наставник“, който да осигури задълбочаването на християнската вяра във Великоморавия, както и да проведе обучение местни свещеници. Ростислав се възползва от ситуация в която цялата Епархия Пасау изпада в хаос след смъртта на епископ Хартвиг. Изпращането на наставника е само първата стъпка по пътя на създаването на независима църковна организация в Моравия.[18] Папата обаче се нуждае от съюз с Лудвиг Немски и не предприема нищо, което би могло да застраши Баварската Епархия и да разсърди източнофранкския крал. Отговорът му до Ростислав най-вероятно е бил отрицателен.[18]

След провала в Рим, Ростислав изпраща послание до византийския император Михаил III, който приема неговата покана и изпраща мисия в Моравия, водена от един от най-прочутите византийски философи, Константин, и брат му Методий.[19]

"Като пристигна в Моравия (Константин), Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи „отвориха се ушите на глухите“, та чуха думите на Писанието, и „езикът на гъгнивите стана ясен“. И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен. „

— Пространно житие на Константин – Кирил

Няколкогодишните усилия на Кирил и Методий полагат основите на създаването на независима църковна организация в Моравия.[20]

Конфликт с Източнофранкската империя[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на св. св. Кирил и Методий в Микулчице
Каролингски ездачи, от Златните Псалтири от Санкт Гален, (St. Gallen, Stiftsbibliothek, Cod. 22, S. 140).

През август 864, Лудвиг Немски преминава река Дунав и нахлува във Великоморавия. Армиите му обкръжават войската на Ростислав, укрепила се в крепостта Довин (може би Девин).[21] Ростислав е принуден да признае върховенството на Източнофранкската империя и да позволи завръщането на латинските свещеници. Въпреки това, мисията на Кирил и Методий продължава.

Лудвиг Немски не е задоволен от политическата ситуация и през 869 напада отново. По това време, папата признава Методий за Мораво-Панонски епископ и по този начин признава мисията и независимостта на Великоморавия от Източнофранкската империя.

Последните години на Ростислав[редактиране | редактиране на кода]

През 868, синът на Лудвиг Немски , Карломан, провежда две успешни кампании срещу Ростислав и се завръща с плячка.[22] През август самият Лудвиг Немски планира инвазия в Моравия, но заболява внезапно. Най-малкият му син, Карл Дебели, напада крепостта на Ростислав и опожарява всичките му укрепления, заграбва съкровища и разбива всички войски, които среща.[23] Според Фулденските анали, Ростислав подарява старата си столица на племенника Святополк и управлява от „неописуемата си крепост“, най-вероятно Микулчице.[22] През 869 папа Адриан II обявява Методий за архиепископ на Сирмиум (Сремска Митровица в днешна Сърбия) и папски легат на всички славяни живеещи в земите на Ростислав, Святополк и Коцел.[24][25]

По същото време Святополк влиза в преговори с Карломан без знанието на Ростислав и приема върховенството на Източнофранкския крал над земите си и своята особа. Ростислав „е извън кожата си от гняв“ когато научава за предателството на племенника си, и планира убийството на Святополк. Той обаче е предупреден за кроежа и избягва убийството под претекста, че отива на лов. Когато Ростислав тръгва с верните си хора да преследва племенника си, бива заловен и изпратен окован във вериги на Карломан.

Карломан нахлува в земите на Ростислав и превзема всичките му крепости. Окован във вериги, Ростислав се изправя пред Лудвиг Немски и е обвинен в измяна. Ростислав е ослепен и умира в затвор в Регенсбург. Канонизиран е за светец от чешката и словашка православни църкви през 1994.

Произход на името му[редактиране | редактиране на кода]

Формата на неговото име („раст-“) доказва факта, че той е роден някъде в днешна Централна Словакия. Докато раст означавало „раста“, а слав на славянски език слава, името Ростислав може да се преведе като Растяща слава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Spiesz et al. 2006, стр. 20.
  2. Goldberg 2006, стр. 138
  3. Spiesz et al. 2006, стр. 20 – 21.
  4. Spiesz et al. 2006, стр. 22.
  5. Spiesz et al. 2006, стр. 22.
  6. а б в Goldberg 2006, стр. 140
  7.  Reuter 1992, стр. 25
  8. а б Bowlus 1994, стр. 104
  9. Vlasto 1970, стр. 24
  10. Kirschbaum 2005, стр. 26 – 27
  11. Goldberg 2006, стр. 242
  12. Goldberg 2006, стр. 243
  13. Goldberg 2006, стр. 243 – 244
  14. Bowlus 1994, стр. 115
  15.  Goldberg 2006, стр. 244 – 245
  16. Goldberg 2006, стр. 245
  17. а б Goldberg 2006, стр. 246
  18. а б Elbel 2010, стр. 242
  19. Dvorník, стр. 117 – 120
  20. Elbel 2010, стр. 244
  21. Měřínský, стр. 292 – 293
  22. а б Goldberg 2006, стр. 284
  23. Bowlus 1994, стр. 161
  24. Kirschbaum 2005, стр. 31
  25. Goldberg 2006, стр. 282

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Spiesz, Anton; Caplovic, Dusan; Bolchazy, Ladislaus J. (2006). Illustrated Slovak History: A Struggle for Sovereignty in Central Europe. Bolchazy-Carducci Publishers, Inc. ISBN 978-0-86516-426-0.
  • Goldberg, Eric J. (2006). Struggle for Empire: Kingship and Conflict under Louis the German, 817 – 876. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-7529-0
  • Reuter, Timothy (1992). The Annals of Fulda. Manchester University Press. ISBN 0-7190-3458-2
  • Bowlus, Charles R. (1994). Franks, Moravians and Magyars: The Struggle for the Middle Danube, 788 – 907. University of Pennsylvania Press. ISBN 0-8122-3276-3
  • Vlasto, A. P. (1970). The Entry of the Slavs into Christendom: An Introduction to the Medieval History of the Slavs. Cambridge University Press. ISBN 0-521-07459-2
  • Kirschbaum, Stanislav J. (2005). A History of Slovakia: The Struggle for Survival. Palgrave. ISBN 1-4039-6929-9.
  • Elbel, Petr. Dějiny neúspěchu aneb úsilí Přemyslovců o zřízení arcibiskupství v českých zemích. In Wihoda, Martin; Reitinger, Lukáš. Proměna středovýchodní Evropy raného a vrcholného středověku. Brno : Matice moravská, 2010. Dále jen Dějiny neúspěchuISBN 978-80-86488-69-1.
  • Dvorník, FrantišekByzantské misie u Slovanů. Praha : Vyšehrad, 1970. Dále jen Byzantské misie u Slovanů.
  • Měřínský, ZdeněkČeské země od příchodu Slovanů po Velkou Moravu II. Praha : Libri, 2006. 967 s. ISBN 80-7277-105-1.
Моймир княз на Великоморавия (846 – 870) Славомир
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rastislav of Moravia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.