Карл III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Дебели
франкски император
Карл Дебели 
Роден: 839 г.
Починал: 13 януари 888 г. (49 г.)
Монета на Карл III с надпис KAROLVS MAGS („Carolus Magnus“)

Карл III (на немски: Karl III, * 13 юни 832, † 13 януари 888 в Нойдинген) от рода на Каролингите, познат още като Карл Дебели, е от 876 до 887 г. крал на Източнофранкското кралство, от 879 до 887 г. крал на Италия, от 882 г. крал на частичното кралство Бавария, от 885 до 888 г. западнофранкски крал и от 881 до 888 римски император.

Той е третият и най-малък син на Лудвиг II Немски и Ема Баварска (Хема) от рода на Велфите. Карл е правнук на Карл Велики и последен от Каролингите управлява обединената Франкска империя.

През 876 г. той започва да управлява Алемания, а през 879 г., след отказа на брат му Карломан, става крал на Италия.

През 881 г. той е коронясан за крал на Германия, а след смъртта на краля на Франция – Карломан е коронясан и за крал на Западнофранкското кралство. Така, макар и за кратко, обединява всички франкски земи от времето на Карл Велики.

Идването му на власт е съпроводено от надежди за съживяване на Западна Европа, но Карломан е неспособен за подобна задача.

Oбединената империя не оцелява дълго. По време на преврата, воден от неговия племенник Арнулф Каринтийски през ноември 887 г., Карл е свален в Източнофранско кралство, Кралство Лотарингия и Италия. Принуден да се оттегли тихо, той умира от естествена смърт през януари 888 г. След смъртта му империята бързо се разпада, никога не се възстановява и се разцепва на пет отделни кралства.

Обикновено е считан за апатичен и нелеп и е известен с хроничните си заболявания, като се смята, че е страдал от епилепсия. Карл два пъти сключва мир с викингите, включително по време на най-известната обсада на Париж през 886 г.

Младежки години и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Карл е най-младият от тримата синове на Лудвиг II и Ема Баварска. Неговото детство е белязано с т.нар. „демонски инцидент“, при който от устата му започва да излиза пяна, малко преди да бъде заведен пред олтар в църква. Този инцидент оказва голямо влияние върху него и баща му. Карл бива описван като "...много христянски принц, страхуващ се от Бог, с цялото си сърце спазващ Неговите заповеди, подчиняващ се на законите на Църквата, даващ милостиня, практикуващ молитви и песнопения, винаги готов да възхвали Бог..."

През 859 г той става граф на Брайсгау.

Той умира през 888 г. в Нойдинген в манастира Райхенау (Reichenau), на едноименния остров в Боденското езеро, където е и погребан. Империята му се разпада веднага след неговата смърт.

Завоюване на Италия[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Карл се жени през 862 г. за Рихарда Швабска (* 840; † 18 септември 900), дъщеря на граф Ерхангер от фамилията Ахалолфинги, която през 877 г. става абтеса в женския манастир Зекинген и 887 г. абтеса в Андлау. Бракът е бездетен. Карл обаче има един извънбрачен син, Бернхард, роден през 876 г, и убит през 891/892 г. Рихарда напуска Карл през 887 г. заради дворцова интрига и се оттегля в манастира Андлау в Елзас.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Klaus Herbers: Karl III. (Ostfrankenreich). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 1133 – 1136.
  • Hagen Keller: Zum Sturz Karls III. Über die Rolle Liutwards von Vercelli und Liutberts von Mainz, Arnulfs von Kärnten und der ostfränkischen Großen bei der Absetzung des Kaisers. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 22, 1966, S. 333 – 384
  • Eduard Hlawitschka: Königswahl und Thronfolge in fränkisch-karolingischer Zeit, (Wege der Forschung 247). Darmstadt 1975, S. 432 – 494.
  • Simon MacLean: Kingship and Politics in the Late Ninth Century: Charles the Fat and the End of the Carolingian Empire, Cambridge 2003, ISBN 0-521-81945-8.
  • Engelbert Mühlbacher: Karl III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 157 – 163.
  • Rudolf Schieffer: Karl III. und Arnolf. In: Festschrift für Eduard Hlawitschka zum 65. Geburtstag. Hrsg. von Karl Rudolf Schnith, Roland Pauler (Münchener Historische Studien. Abteilung Mittelalterliche Geschichte 5). Kallmünz/Opf. 1993, S. 133 – 149.
  • Reuter, Timothy (trans.) The Annals of Fulda. (Manchester Medieval series, Ninth-Century Histories, Volume II.) Manchester: Manchester University Press, 1992.
Карломан крал на Франция (882 – 888) Одо