Беренгар I

Беренгар I Berengario
крал на Италия, император на Свещената Римска империя
Роден	850 г. Чивидале дел Фриули, Италия
Починал	7 април 924 г. Верона, днешна Италия
Семейство
Род	Унруохинги
Баща	Еберхард
Майка	Гизела
Братя/сестри	Ингелтруда Унрох III
Съпруга	Бертила
Беренгар I в Общомедия

Беренгар I (на италиански: Berengario del Friuli, ок. 840 – 7 април 924) е император на Свещената Римска империя от 915 до 924 г. и крал на Италия в годините 888 – 889, 896 – 901 и 905 – 924 г. Принадлежи към т.нар. национални крале на Италия.

Живот

Беренгар е едно от десетте деца на Еберхард (починал 866 г.), маркграф на Фриули от род Унруохинги, и жена му Гизела (починала 874 г.) от род Каролинги, дъщеря на император Лудвиг Благочестиви и Юдит Баварска (Велфи).

Наследява баща си като маркграф на Фриули през 874 г.

След свалянето от престола на Карл Дебели през 888 г. Беренгар е коронясан за крал на лангобардите чрез подкрепата на епископ Анселм от Милано. Когато източнофранксият крал Арнулф Кернтенски нахлува със своята войска, Беренгар му дава клетва за вярност в Тренто. През 889 Беренгар е победен от своя опонент херцог Гуидо Сполетски в близост до река Требия (Гуидо е избран от папа Стефан VI за император на Свещената Римска империя през 891 г.). След смъртта на Гуидо през 894 кралят на Източно-франкското кралство Арнулф Кернтенски преминава през Алпите и атакува, и завзема Северна Италия. След оттеглянето на Арнулф през 895 г. Беренгар и сина на Гуидо, император Ламберт, херцог на Сполето, си поделят властта над Северна и Средна Италия. През 896 г. Ламберт е свален от власт (умира 898 г.), а през 899 г. умира Арнулф Кернтенски. При тези обстоятелства Беренгар се опитва да обедини под своята власт цялото кралство на лангобардите.

Позицията на Беренгар е отслабена след неговите поражения в Унгария през 899, поради което Лудвиг III Слепи, крал на Бургундия, е повикан в Италия и през 901 е избран за император.

Беренгар успява да измести Лудвиг едва през 905, когато го залавя при един от походите на Лудвиг в Италия. Затваря го във Верона. Въпреки това Беренгар успява да се възкачи на трона, едва когато е коронясан от Йоан X за император на Свещената Римска империя.

Постоянни въстания в Италия отслабват властта на Беренгар, а подбудителите на тези въстания – маркграфовете на Иврея и Тоскана, както и епископ Ламберт от Милано, успяват да отнемат короната на Беренгар и коронясват крал Рудолф II за крал на Италия.

Рудолф влиза в битка с Беренгар в близост до Пиаченца на 29 юли 923 г. Малкото, останали му верни, се отчуждават от него, защото той вика на помощ унгарците. Във Верона е създаден заговор, целящ да убие Беренгар. На 7 април 924 заговорът успява.

След смъртта на Беренгар I тронът на Свещената Римска империя остава вакантен за период от около 60 години, до възкачването на Ото I Велики на власт.

Наследници

Първият брак на Беренгар (от 880/890) е с Бертила Сполетска (починала 915), дъщеря на херцог Супо II, граф на Парма, Асти и Торино. Бертила ражда три деца. Най-възрастната дъщеря от този брак се жени за Аделберт, маркграф на Иврея. От този брак се ражда Беренгар II. Вторият брак на Беренгар е с Ана, която не му ражда деца.

Децата на Беренгар са:

• една дъщеря
• Гизела (родена 880 – 885, починала 910/915), омъжена за Аделберт I, маркграф на Иврея.
• Берта (починала около 952)

Външни препратки

• ((de)) Литература за Беренгар I в Германска национална библиотека
• ((de)) Кратка биография на Беренгар I
• ((de)) Беренгар I от Ернст Лудвиг Дюмлер
• ((en)) Информация за него в Енциклопедия Британика

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Berengar I.“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.