Марка Фриули
Марка Фриули или Фриулската марка, Маркграфство Фриули (на френски: Marche de Frioul, на италиански: Marca del Friuli) e каролингска марка през 9-10 век във Франкската империя в днешен Фриули, в североизточна Италия, през Средновековието, което е образувано след разделянето на бившето лангобардско Фриулско херцогство през 9 век. Използвано е за защита от аварите и за експанзия в земите на славяните.
След победата на Карл Велики през 774 г. при Павия и Бергамо над крал Дезидерий завършва историята на Лангобардското кралство като самостоятелна държава. На 5 юни 774 г. Карл Велики взема титлата „крал на лангобардите“ (Rex Langobardorum), a Хродгауд (Hrodgaud, Rodgand) е назначен за херцог на Фриули (dux Foroiulanus). С неговата смърт през 776 г. Фриулското херцогство изчезва и става маркграфство на Каролингската империя.
Лудвиг Благочестиви дели (829, Вормс) старото Лангобардско кралство между синовете си на четири Маркграфства (Фриулско, Истрийско, Виндицко и Крайнско).
Фриулската марка e управляваna от маркграфове (marchio). През 887 г. маркграф Беренгар I е избран за крал на Италия. След неговата смърт през 924 г. новият крал Хуго I Арлски не назначил нов маркграф, а територията на маркграфството влиза в състава на Веронската марка (Marca di Verona, Marca Veronensis et Aquileiensis).
Съдържание
Херцози на царството на Каролингите[редактиране | редактиране на кода]
Следните владетели на Фриули носят титлата dux Foroiulanus (херцог на Фриули) и са интегрирани в държавното устройство на франките:
- 776–787 Маркарий
- 787–789 Унрох I
- 789–799 Ерик (или Ерих)
- 799–808 Хунфрид
- 808–817 Айо
- 817–819 Хадалох I (Кадалох, Кадалаун)
- 819–829 Балдерих
Графове на Фриули след разделянето на Марка Фриули[редактиране | редактиране на кода]
Част на Лотарии Регнум или Средно-Франкско кралство:
- 846–863 Еберхард
- 863–874 Унрох III
- 874–888 Беренгар I, също крал на Италия (888) и император на Свещената Римска империя (от 915 до 924 г.)
Беренгаровата Веронска марка (Marca Veronensis et Aquileiensis):
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Дякон, Historia Langobardorum, L. Bethmann und G. Waitz: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
- Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
- Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden, Stuttgart 1982. ISBN 3-17-007515-2.
- Thomas Hodgkin, Italy and her Invaders. Clarendon Press: 1895.
- Einhard, Vita Caroli Magni
