Направо към съдържанието

Дезидерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дезидерий
Desiderius
крал на лангобардите
Роден
около 710 г.
Починал
около 786 г. (76 г.)

Религиякатолицизъм
Семейство
СъпругаАнса
ДецаАделперга
Луитперга
Дезидерата
Аделчис
Герберга
Дезидерий в Общомедия

Дезидерий (на латински: Desiderius; † сл. 786) е херцог на Тоскана от 757 до 774 г. и последният крал на лангобардите.

Дезидерий произлиза от град Бреша, Северна Италия.

Той не принадлежи към стара благородническа фамилия, а към средите на нововъведеното в Лонгобардското кралство служебно благородничество. При управлението на крал Лиутпранд е провъзгласен за маршал (comes stabuli), а по-късно става управител, дук (dux) на Тоскана.

След смъртта на крал Айзтулф през 756 г., успява с помощта на папа Стефан II (III) и краля на франките Пипин III Къси да премахне брата на Айзтулф Ратчис (който след победата на Дезидерий над него се замонашава) и да се короняса на негово място за крал. Дезидерий не изпълнява обещанието си към папата да предаде под негова власт някои градове и скоро между тях пламват вражди. Кралят започва преговори с Византия, в този период - неприятел на Папството. Дезидерий заздравява положението на Лангобардското кралство, като подчинява херцогствата Сполето и Беневенто. През 759 г. той провъзглася своя син Аделхис за свой съвладетел. Съюзява се и с херцога на Бавария Тасило III , като се жени за дъщеря му Луитперга. Поради съвпадение на всичко това с временно отслабване на позициите на франките, в резултат на въстания и династически борби, отношенията между Дезидерий и Стефан II отново търпят обрат - папата става политически зависим от лонгобардския крал, който се обявява за негов защитник.

Следва опит за сближение между Карл Велики и Дезидерий, по инициатива на майката на франкския крал Бертрада от Лаон. Отначало те се увенчават с успех - през 768 г. Дезидерата (наричана и Герперга) , дъщеря на Дезидерий става първата съпруга на Карл. Впоследствие между нея и мъжа й настъпва разрив и през 771 г. тя е прогонена от него. Тогава дворът на Дезидерий става сборно място на опозицията срещу Карл. Приблизително по същото време умира и Карлман I (по-младият брат на Карл Велики и също - франкски крал); неговата вдовица, също с име Герперга и също дъщеря на Дезидерий, бяга с децата си при него и той решава да издейства, с благословията на папа Адриан I, поставянето на внуците му от Карлман за владетели на франките. Папата отказва и в отговор Дезидерий завладява част от неговата област, но понтифексът на свой ред привиква на помощ войските на Карл Велики, които нахлуват в Италия, през лятото на 773 г.

Дезидерий се укрепява в Павия. През 774 г. градът е превзет от франките, Дезидерий и съпругата му Анса са отведени в плен и замонашени - до края на живота си те пребивават в манастира в Корби (Corbie). Синът му Аделхис се предава с фамилията си на Карлман във Верона и по-късно успява да избяга във Византия, да намери там подкрепа и да се опита да се възцари в Ломбардия, с помощта на ромейски десант, но безуспешно. Лангобардското царство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия.

Последните писмени свидетелства за Дезидерий са от 786 г. Годината на смъртта му е неизвестна.

Аделхис, син на Дезидерий

Дезидерий е женен за Анса, която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко върху религиозната политика на Дезидерий и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският историк Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima" (най-красивата съпруга).

Двамата имат шест деца:

  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17-007515-2.
  • Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.
  • Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 206-258ff
  • David Harry Miller: Papal-Lombard Relations During the Pontificate of Pope Paul I: The Attainment of an Equilibrium of Power in Italy, 756 – 767 in Catholic historical review, Okt. 1969, S.358ff