Дезидерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дезидериус)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дезидерий
Desiderius
крал на лангобардите
FLAVIO DESIDERIO DE PLATONI, REY DE ITALIA.jpg
Роден
около 710 г.
Починал
около 786 г. (76 г.)

Религия католицизъм
Семейство
Род Херцози и крале на лангобардите
Съпруга Анса
Деца Аделперга
Луитперга
Дезидерата
Аделчис
Герберга
Дезидерий в Общомедия

Дезидерий (на латински: Desiderius; † сл. 786) е херцог на Тоскана от 757 до 774 г. и последният крал на лангобардите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дезидерий произлиза от Бреша и не е от благородническа фамилия, а от новообразувания служебен благороднически слой.

Под Лиутпранд става първо маршал (comes stabuli), по-късно управител, дук (dux) на Тоскана. След смъртта на крал Айзтулф през 756 г., успява с помощта на папа Стефан II (III) и краля на франките Пипин III (младия, къси) да премахне брата на Айзтулф Ратчис и да се короняса за крал. Малко след това се стига до конфликти с папата, понеже Дезидерий не му дава обещаните многобройни градове. Кралят започва преговори с Византия, която е във вражески отношения с Папството.

Дезидерий заздравява положението на лангобардското царство, като подчинява херцогствата Сполето и Беневенто. През 759 г. провъзглася своя син Аделхис за съ-крал. Дезидерий влиза в съюз с херцог Тасило III на Бавария, като се жени за дъщеря му Луитперга.

Поради краткотрайна слабост на франкското царство, Дезидерий става закрилник на папата. Папа Стефан II e политически зависим от Дезидерий.

През 768 г. Карл Велики се жени за Дезидерата, наричана и Герперга, дъщеря на Дезидерий. Преговорите за това са водени от майката на Карл Велики Бертрада от Лаон, която с това планува да засили на юг отслабналото от въстания и наследствени борби франкско царство. След като Карл Велики през 771 г. отблъсква своята лангобардска съпруга, дворът на Дезидерий става сборно място на опозицията срещу Карл.

След смъртта на Карлман I през 771 г. (по-младия брат на Карл Велики), неговата вдовица също с име Герперга бяга с децата си при баща ѝ Дезидерий в Италия.

Лангобардският крал иска от папа Адриан I да помаже синовете на Карлман като крале на франките. Понеже папата отказва това, Дезидерий завладява част от неговата област. По молба на Адриан I, франките маршируват през лятото на 773 г. в Италия.

Дезидерий се окрепява в Павия. През 774 г. градът е превзет от франките, Дезидерий и съпругата му са депонирани във франското царство, където остават до края на живота си в манастира в Корби (Corbie), само синът му Аделхис се предава с фамилията на Карлман във Верона и успява да избяга във Византия. Лангобардското царство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия.

За последен път се пише за Дезидерий през 786 г., годината на смъртта му е неизвестна.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Аделхис, син на Дезидерий

Дезидерий е женен за Анса, която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидерий и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският исторически писател Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima" (най-красивата съпруга). Двамата имат шест деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17-007515-2.
  • Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.
  • Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 206-258ff
  • David Harry Miller: Papal-Lombard Relations During the Pontificate of Pope Paul I: The Attainment of an Equilibrium of Power in Italy, 756 – 767 in Catholic historical review, Okt. 1969, S.358ff

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]