Дезидерий

Дезидерий (на латински: Desiderius; † сл. 786), херцог на Тоскана e от 757 до 774 г. последният крал на лангобардите.

Дезидерий произлиза от Бреша и не е от благородническа фамилия, а от новообразувания служебен благороднически слой. Под Лиутпранд става първо маршал (comes stabuli), по-късно управител, дук (dux) на Тоскана.

След смъртта на крал Айзтулф през 756 г., успява с помощта на папа Стефан II (III) и краля на франките Пипин III (младия, къси) да премахне брата на Айзтулф Ратчис и да се короняса за крал. Малко след това се стига до конфликти с папата, понеже Дезидерий не му дава обещаните многобройни градове. Кралят започва преговори с Византия, която е във вражески отношения с Папството.

Дезидерий заздравява положението на лангобардското царство, като подчинява херцогствата Сполето и Беневенто. През 759 г. провъзглася своя син Аделхис за съ-крал.

Влиза в съюз с херцог Тасило III на Бавария, като се жени за дъщеря му Луитперга.

Поради краткотрайна слабост на франкското царство, Дезидерий става закрилник на папата. Папа Стефан II e политически зависим от Дезидерий.

През 768 г. Карл Велики се жени за Дезидерата, наричана и Герперга, дъщеря на Дезидерий. Преговорите за това са водени от майката на Карл Велики Бертрада от Лаон, която с това планува да засили на юг отслабналото от въстания и наследствени борби франкско царство. След като Карл Велики през 771 г. отблъсква своята лангобардска съпруга, дворът на Дезидерий става сборно място на опозицията срещу Карл.

След смъртта на Карлман I през 771 г. (по-младия брат на Карл Велики), неговата вдовица също с име Герперга бяга с децата си при баща ѝ Дезидерий в Италия.

Лангобардският крал иска от папа Адриан I да помаже синовете на Карлман като крале на франките. Понеже папата отказва това, Дезидерий завладява част от неговата област. По молба на Адриан I, франките маршируват през лятото на 773 г. в Италия.

Дезидерий се окрепява в Павия. През 774 г. градът е превзет от франките, Дезидерий и съпругата му са депонирани във франското царство, където остават до края на живота си в манастира в Корби (Corbie), само синът му Аделхис се предава с фамилията на Карлман във Верона и успява да избяга във Византия. Лангобардското царство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия. За последен път се пише за Дезидерий през 786 г., годината на смъртта му е неизвестна.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Дезидерий е женен за Анса, която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидерий и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският исторически писател Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima“, като най-красивата съпруга.

Анса и Дезидерий имат шест деца:

Аделхис, син на Дезидерий

Анзелперга, игуменка на Св. Салваторе в Бреша
Аделперга, омъжена с Аричис II, херцог на Беневенто
Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III херцог на Бавария
Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики
Герперга, съпруга на Карломан I
Аделхис, бяга във Византия, 788 г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в Калабрия, са победени от Гримоалд III, херцога на Беневенто.

Алесандро Манцони пише през 1822 г. драмата „Аделки“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2.
Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.
Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 206-258ff
David Harry Miller: Papal-Lombard Relations During the Pontificate of Pope Paul I: The Attainment of an Equilibrium of Power in Italy, 756 – 767 in Catholic historical review, Okt. 1969, S.358ff