Гримоалд III (Беневенто)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гримоалд.

Монограм на Гримоалд III.
Tremissis на Гримоалд
GRIM--VAL DX; DOMS CAR•RX VIC
Grimvald dux; Dominus Carolus rex victor
Херцог Гримоалд; Господин Карл (Велики), крал и победител
Tremissis на Гримоалд след 792 г.
GRIMVALD; VITORV PRINCI
Гримоалд, княз

Гримоалд III (на латински: Grimoald III., Grimuald, Grimvald, Grimoldus; * пр. 773; † април 806) е от 788 до 806 г. dux gentis Langobardorum (херцог на лангобардите) в херцогство Беневенто.

Той е вторият син на херцога на Беневенто Аричис II и Аделперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий и съпругата му Анса. По баща е внук на Ромуалд I (херцог на Беневенто 662-677).

През 787 г. Аричис II изпраща син си Ромуалд с подаръци при Карл Велики в Рим, който, вероятно по съвет на папа Адриан I, го взема за заложник и марширува в Капуа в територията на Беневенто. Аричис II се оттегля в укрепения Салерно и изпраща Гримоалд III при Карл, който сключва с него мирен договор, който предвижда годишен трибут от 7000 солиди. Гримоалд III остава като заложник на мястото на брат му Ромуалд и марширува с Карл Велики във Франция. По-големият му брат Ромуалд умира на 21 юли 787 г.

Баща му Аричис II умира на 26 август 787 г. и е погребан в катедралата на Салерно. Карл Велики не освобождава наследника на трона Гримоалд III, затова Аделперга е няколко месеца регентка. Гримоалд III, след като признава Карл Велики и му се заклева във вярност, се качва на трона в началото на 788 г. и става херцог на Беневенто и Салерно.

Гримоалд III побеждава заедно с dux Хилдепранд от Сполето и Винегиз (командир на франките), нахлулата през 787 г. в Калабрия византийска войска с командири sacellarius Йохан, patricius Теодор от Сицилия и Аделхис (син на последния крал на лангобардите Дезидерий). Убити са главният командир Йохан и 4.000 гърци и 1.000 са пленени.

През 790 г. Гримоалд III сключва мирен договор с Византия и се жени за Евантия (Euanthia), внучка на Св. Филарет и сестра на Мария, съпругата на император Константин VI, което предизвиква нападение от франкие. Крал Пипин, син на Карл и наместник в Италия, опустошава Беневенто през 791 г. и през 792 г. подпомаган от братята му Лудвиг Благочестиви и Карл Млади, заради настъпилия глад.

През 792 г. Гримоалд носи титлата princeps и на монетите му вече не се споменава името на Карл Велики. На документи Гримоалд има титлата summo magno princ Langobardorum genti (Гримоалд, най-вишият княз на лангобардския народ). През 795 г. се развежда от Euanthia и я изпраща обратно в къщи. През късното лято на 800 г. Карл Велики изпраща син си Пипин отново на поход в Беневенто, който отново е без резултат. През 802 г. Гримоалд обсажда франкския comes (граф или dux, херцог) Винигис от Сполето в Луцерия, пленява го и го освобождава след една годна.

Гримоалд III умира през април 806 г. и е погребан в катедралата на Салерно до баща му и братята му.

На престола идва Гримоалд IV (806–817), син на Ерменрих.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Italy, Emperors & Kings (на английски)
  • Hartmann, Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 344.
  • Einhardi Annales 802 und 803, MGH SS I, S. 190f.
  • Annales Fuldenses 802 und 803, MGH SS I, S. 353.
  • Annales Regni Francorum, 802 und 803.
  • Chronicon Salernitanum 30, MGH SS III, S. 486.
  • Annales regni Francorum (за годините 787, 788, 802 и 803)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paolo Delogu, Lombard and Carolingian Italy. The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995.
  • Jörg Jarnut, Geschichte der Langobarden, Kohlhammer, Stuttgart, 1982, ISBN=3-17007515-2
  • Wilfried Menghin, Die Langobarden. Archäologie und Geschichte, Theiss-Verlag, Stuttgart, 1985, ISBN=978-3-8062-0364-4
  • Rosamond McKitterick, The Frankish Kingdoms under the Carolingians, 751–987, Longman, London|Jahr=1983, ISBN=0-582-49005-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]