Принцепс

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Принцепсът (на латински: princeps senatus – първенец на Сената) е най-старшият сенатор в античната римска Република. Неговото име се вписва на първо място в списъка на сенаторите и той има функцията на председател на Сената. Има правото пръв да се изкаже пред Сената и да постави пред него проблем за обсъждане. Званието носи много голям престиж на носителя.

Принципатът първоначално не е доживотна позиция. Принцепс се избира при всяка нова двойка цензори, което значи на всеки 5 години. Цензорите могат и да потвърдят принцепса за следващите пет години. Принцепсът се избира между сенаторите патриции, обикновено бивши цензори. Трябва да има безукорно политическо минало и да е уважаван от останалите сенатори.

Сред неговите права и задължения влизат: да представлява Сената при среща с представители на чужди страни; да пише от името на Сената писма и официални съобщения; да решава дневния ред в Сената.

След падането на Римската република „принцепс“ става основна официална титла на монархическия държавен глава, популярно известен като император.

Непълен списък на принцепсите при Републиката

• …
• 220 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул Кавдин
• 214 пр.н.е. – Марк Фабий Бутеон
• 209 пр.н.е. – Квинт Фабий Максим
• 199 пр.н.е. – Сципион Африкански
• 184 пр.н.е. – Луций Валерий Флак
• 179 пр.н.е. – Марк Емилий Лепид (187 пр.н.е.)
• 147 пр.н.е. – Публий Корнелий Сципион Назика Коркул
• 142 пр.н.е. – Публий Корнелий Сципион Назика Коркул
• 136 пр.н.е. – Апий Клавдий Пулхер
• 131 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул Луп
• 125 пр.н.е. – Публий Корнелий Лентул
• 115 пр.н.е. – Марк Емилий Скавър
• 86 пр.н.е. – Луций Валерий Флак
• 70 пр.н.е. – Мамерк Емилий Лепид Ливиан
• 43 пр.н.е. – Марк Тулий Цицерон (не е патриций)
• 28 пр.н.е. – Август

Източници

• Ливий,27,11.; 40,51.

Литература

• Francis X. Ryan: Rank and Participation in the Republican Senate. Steiner, Stuttgart 1998, ISBN 3-515-07093-1.
• Wolfgang Kunkel, Roland Wittmann: Staatsordnung und Staatspraxis der römischen Republik. Zweiter Abschnitt: Die Magistratur. Beck, München 1995, ISBN 3-406-33827-5, S. 391 – 471.

Вижте също

• Принципат