Луций Валерий Флак (консул 100 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Луций Валерий Флак (Lucius Valerius Flaccus; † между 73 пр.н.е. и 69 пр.н.е.) е политик на Римската република от началото на 1 век пр.н.е. Вероятно е син на Луций Валерий Флак (консул 131 пр.н.е.).

Флак е претор през 103 пр.н.е. През 100 пр.н.е. e избран за консул заедно с Гай Марий.[1] През 97 пр.н.е. е цензор заедно с Марк Антоний Оратор и се стреми да увеличи италийските жители с римско гражданство. Той става princeps senatus през 86 пр.н.е. и влиза в партията на Сула. През 82 пр.н.е. изпълнява длъжността на интеррекс и осигурява избора на Сула за диктатор. За тази заслуга е награден с поста magister equitum, а след това не е споменаван в историческите извори. През 69 пр.н.е. за негов приемник като Flamen Martialis e въведен Луций Корнелий Лентул Нигер, така че изглежда най-късно през тази година е умрял.

Литература[редактиране | edit source]

  • Der neue Pauly. Bd. 12/1, Sp. 1095.
  • Smith, William, "Flaccus 11", Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, v. 2, p. 158

Източници[редактиране | edit source]

  1. Плутарх, Marius 28, 4–5.