Аричис II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аричис.

Tremissis на Аричис II
Руини от „Кастел Аделчис“ в Салерно

Аричис II (на латински: Arichis II.; Harichis, Arechis, Arechi, Aregis, Aretchis, Aragisus; * 734; † 26 август 787) е херцог на Херцогство Беневенто от 758 до 787 и през 774 г. princeps на лангобардите в Юга.

Той е син на Аричис, който е третият син на Ромуалд I от Беневенто и Ита. Има сестра, която прави през 774 г. първата игуменка на подарения от него манастарир „Света София“ (Chiesa di Santa Sofia) в Беневенто.

Женен е за Аделперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий и съпругата му Анса. Аричис и Аделперга имат пет деца:

  • Ромуалд (* 761/762; † 21 юли 787)
  • Гримоалд III (* 773; † април 806), последва баща си на трона като dux gentis Langobardorum
  • Гизулф (*?; † 806)
  • Теодерада (*?; † 788)
  • Аделчиза (* 773; † 817), игуменка на San Salvatore d´Alife

През 758 г. крал Дезидерий навлиза в Сполето и прогонва dux Албоин. Dux Лиутпранд бяга в Отранто и Дезидерий поставя Аричис на престола като dux и го омъжва го за дъщеря си. Аделперга е придружена до Беневенто от учителя си Павел Дякон.

През 774 г. Карл Велики завладява Лангобардското царство. Аричис II се съюзява с него, получава титлата princeps и управлява самостоятелно с кралска власт.

Аричис построява замък в Салерно. Аделперга и Аричис подаряват църквата „Санта София“ в Беневенто.

Аричис умира на 26 август 787 г. и е погребан в катедралата на Салерно. Аделперга е няколко месеца регентин. Неговият син Гримоалд III се качва на трона в началото на 788 г. и става херцог на Беневенто и Салерно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Einhard: Vita Caroli Magni
  • Italy, Emperors & Kings
  • Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: Rosamond McKitterick (Hrsg.): The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2.
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]