Болеслав III Рижия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Болеслав III Червенокосия)
Jump to navigation Jump to search
Болеслав III
Флаг на владетелите на Бохемия
херцог на Бохемия
Bolesław III Rudy.jpg
Болеслав III, Фреска от ротондата Св. Катерина в Зноймо.
Лични данни
Управление 999 – 1002 и през 1003 г.
Роден
965 г.
Починал
1037 г.
Предшественик Болеслав II Благочестиви
Семейство
Династия Пршемисловци
Баща Болеслав II Благочестиви
Майка
Англосаксонското кралство Уесекс
Адива Английска
Болеслав III в Общомедия

Болеслав III (на чешки: Boleslav III. Ryšavý, около 965 – 1037 г.), наречен от Титмар Мерзебургски Рижия[1] (известен и като Слепия), е княз на Бохемия от 999 до 1002 г. и отново за кратко време през 1003 г. Син на Болеслав II Благочестиви и Адива Английска.

Владетел от рода Пршемисловци, Болеслав III е слаб управител, благодарение на което княжеството губи самостоятелната си политика и става пионка в продължителната война между Хайнрих II Германски и Болеслав I, владетел на Полша. По неговото време възниква първата сериозна криза на държавата на Пршемисловците, спомогнала създаването на новите съседни държави Полша и Унгария.

Периодът на краткото управление на Болеслав III оказва дългосрочен ефект върху земите на държавата, принизени до разменна монета във войните между Полша и Свещената Римска империя и впоследствие трайно навлезли в орбитата на немското влияние. Когато Болеслав III приключва управлението си, от голямата държава на баща му и дядо му Болеслав I Страшни са останали само земите на Бохемия, а останалите територии са завладени от съседните държави.

Жени се за девойка от рода Вършовци, но не оставя мъжки потомък.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Болеслав Рижия се възкачва на престола през 999 г. Управлението му е белязано с редица жестокости по отношение на братята му, Яромир и Олдржих, и поданиците му (по негова заповед Яромир е скопен, а над Олдржих е извършен опит за убийство).[2] Макар правото на наследяване на най-възрастният син вероятно никога да не е било поставяно под въпрос, Болеслав решава да се отърве от братята си като възможни конкуренти, и те са принудени да избягат от страната, заедно с майка си. През 1002 г., след бунт на чехите, организиран от рода Вършовци, на Болеслав се налага да бяга в Германия. На негово място застава княз Владивой – както свидетелства хрониста Титмар Мерзебургски, по причина на родствените си връзки и набожността си. Неговото управление обаче продължава кратко време, като Владивой умира през януари следващата година. След смъртта му, благородниците на Бохемия канят Яромир и Олдржих обратно от изгнание, като Яромир е избран да заеме чешкия престол.

Болеслав III прекарва това време при маркграф Хайнрих от Нордгау, с когото е в близки отношения. Оттам (след известието за смъртта на Владивой през януари) се отправя в Полша, за да иска помощ от Болеслав Храбри, срещу обещанието за помощ в борбата му срещу новия римски крал () Хайнрих II. Полският княз бързо нахлува в Бохемия и отново издига съименника си на трона, след което се завръща в земите си.

Болеслав се разправя жестоко с рода Вършовци, организаторите на заговора против него. Първоначално той обещава прошка на бившите си противници, но на 9 февруари 1003 г., по време на велики пости заповядва убийството им. Според саксонският хронист Титмар Мерзебургски, Болеслав събира всички знатни представители на рода в някаква къща и извършва, заедно с поддръжниците си, масовото им избиване, включително и на зет си (в хрониката се твърди, че го убива със собствения си меч).

Този акт предизвиква ново брожение. Останалите живи велможи тайно отправят послание до Болеслав Храбри и молят за помощ. Той се съгласява и кани чешкият княз в Полша (вероятно в Краков). Там Болеслав III е ослепен и хвърлен в затвора.

През пролетта на 1003 г. Болеслав Храбри се отправя в Прага и е издигнат на чешкия трон, ставайки владетел на двете страни, Полша и Чехия. През есента на 1004 г. обаче, съответно и той е изгонен от войските на крал Хайнрих II (по-късно император).

Последните три десетилетия от живота си, сваленият от власт Болеслав III прекарва в полски затвор, където умира през 1037 г. Подробности от живота му след ослепяването не са известни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • BLÁHOVÁ, Marie; FROLÍK, Jan; PROFANTOVÁ, Naďa. Velké dějiny zemí Koruny české I. Do roku 1197. Praha ; Litomyšl : Paseka, 1999. 800 s. ISBN 80-7185-265-1.
  • Титмар Мерзебургский. Хроника. В 8 кн. / Пер. с лат. И. В. Дьяконова. М.: „SPSL“-„Русская панорама“, 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. КНИГА ПЯТАЯ 7. (5.)
  2. ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Boleslav III.“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Болеслав II Благочестиви
Гербът на Пшемисловците
Пршемисловски херцог на Бохемия (999 – 1002)
Владивой (Бохемия)
Владивой (Бохемия) Пршемисловски херцог на Бохемия (1003 – 1003) Болеслав IV