Уласло II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уласло II
Władysław II Jagiellończyk
крал на Бохемия и крал на Унгария и Хърватия
Vladislaus II of Bohemia and Hungary.jpg
Крал Владислав II Ягиелончик
Детайл от църковен олтар, Литомержице
Роден
Починал
Погребан Секешфехервар, Унгария

Религия Християнство
Władysław II.png
Семейство
Род Ягелони
Баща Кажимеж IV Ягелончик
Майка Елизабет Ракушанка
Братя/сестри Свети Казимир
Александър Ягелончик
Ян I Олбрахт
Зигмунт I Стари
Ядвига Ягелонка
Анна Ягелонка
Барбара Ягелонка
София Ягелонка
Елжбета Ягелонка (1482-1517)
Фридерик Ягелончик
Съпруга Барбара фон Бранденбург (20 август 1476 – 3 април 1500)
Беатрис Неаполитанска (4 октомври 1490 – 3 април 1500)
Анна де Фоа (29 септември 1502 – 26 юли 1506)
Деца Анна Ягелонина
Лайош II
Уласло II в Общомедия

Уласло II[1] или Владислав II Ягелонски (на унгарски: II. Ulászló; на чешки: Vladislav Jagellonský; на полски: Władysław II Jagiellończyk; на хърватски: Vladislav Jagelović; на словашки: Vladislav Jagelovský); * 1456, † 1516) от род Ягелони е крал на Бохемия (1471–1516) и крал на Унгария и Хърватия (1490–1516), а също така и рицар в Ордена на Дракона.

Съгласно сключения в Пожони на 7 ноември 1491 година от името на Уласло II чрез унгарските сановници — Бакоц,епископ на Тамаш и магната Ищван Батори — мирен договор с крал Максимилиан и император Фридрих III са уговорени тежки условия за Унгария: отказ от австрийските владения и Виена, контрибуция от 100 хил. флорина, признание правата на наследник на Максимилиан за унгарската корона в случай на отсъствие при Уласло II на син.

На 7 март 1492 година, въпреки рязката опозиция на дворянството, държавното събрание приема пожонския договор. Установяването на мир на западните граници е необходимо за ликвидиране на опасността от страна на Полша, откъдето на 21 юли 1490 година нахлуват войски на претендента за унгарската корона Ян Алберт. По късно те са разбити.

Периодът 1490—1526 години се явява нов етап на икономическо и политическо усилване позициите на феодалите.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Уласло II има три брака:

  • първи брак: с Барбара фон Бранденбург, дъщеря на Албрехт Ахилес. Барбара остава дванадесетгодишна вдовица и се омъжва на 20 август 1476 г. per procurationem за Уласло. Заради войната тя не може да отиде при Уласло II. Те искат да се разведат. Тя обещава брак на рицар Конрад фон Хайдек и фамилията и я затваря в дворец Пласенбург, докато той се откаже. След пет години те се развеждат с папска була на Александър VI на 7 април 1500 г. След това няма сведения за Барбара, вероятно е останала в Пласенбург.
  • втори брак- с вдовицата на Матяш Корвин Беатрис Неаполитанска, дъщеря на Феранте I Неаполитански.
Ана Фоа със свитата си, 1502 г
  • трети брак: с Анна де Фоа, която накрая му ражда две здрави законнородени деца:
  1. Анна Ягелонина
  2. Лайош II.

На 22 юли 1515 г. във Виена в катедрала „Свети Стефан“ става двойна сватба на децата на крал Владислав – Лайош II и неговата сестра Анна Ягелонина с внуците на император Максимилиан I Хабсбург - австрийската принцеса Мария Хабсбург и принц (Фердинанд – бъдещ император на Свещената Римска империя).[3]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Владислав умира на 13 март, 1516 година, и е погребан в Секешфехервар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ласло Контлер- „История на Унгария“, изд. РИВА 2009 година, стр.140-141
  2. История Венгрии,ред. Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.,том.1 стр.221-222
  3. Ласло Контлер- „История на Унгария“, изд. РИВА 2009 година, стр.141
  • Winfried Eberhard: Konfessionsbildung und Stände in Böhmen 1478–1530. München 1981.
  • Karel Malý: Vladislavské zřízení zemské. A počátky ústavního zřízení v českých zemích (1500–1619). Praha 2001, ISBN 80-7286035-6.
  • Felix Priebatsch: Wladislaw II. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 688–696.
Иржи Подебрадски
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1471 – 1516)
Лайош II
Матияш Корвин
крал на Унгария
Крал на Унгария (1490 – 1516)
Лайош II