Анжуйска династия

Вижте пояснителната страница за други значения на Анжу.

---

Анжуйска династия е кралска династия в редица европейски държави. Произхожда от графовете на област Анжу, днешна Франция. Съществували са четири последователни дома на Анжу, носещи името си от Графство и впоследствие Херцогство Анжу – първите две през феодалния период, а последните два като апанажни клонове на Капетингите.

Първи анжуйски дом: Ингелгеринги

Първият дом Анжу (Ингелгеринги) е основан от Ингелгер, виконт на Анже, в края на IX век. Той изчезва през 1060 г. със смъртта на Годфроа II, чиито притежания са наследени от децата на сестра му Ерменегарда и нейния съпруг Жофроа II дьо Гатине, граф на Гатине и Шато Ландон, който става родоначалник на Втория анжуйски дом.

• 870 – 898: Ингелгер, виконт на Орлеан и Анже
• 898 – 941: Фулк I Червени, син на предходния
• 942 – 958: Фулк II Добри, син на предходния
• 958 – 987: Годфроа I Сивата мантия, син на предходния
• 987 – 1040: Фулк III Черни, син на предходния
• 1040 – 1060: Годфроа II Мартел, син на предходния

Втори анжуйски дом: Гатине-Анжу

Дом Гатине-Анжу или Дом Шато-Ландон, известен като Втори дом Анжу, се формира от брака около 1035 г. на Жофроа II дьо Гатине с Ерменегарда Анжуйска, наследница на Графство Анжу. По-специално той дава Плантагенетите и по-младия клон на кралете на Йерусалим. Клонът на кралете на Йерусалим изчезва през 1185 г. с Балдуин IV от Йерусалим. Графство Анжу е завоювано от Филип II от краля на Англия Джон I Безземни през 1202 г., по същото време като Графство Мен и Херцогство Нормандия.

• 1060 – 1068: Годфроа III Брадати, син на Жофроа II дьо Гатине
• 1068 – 1109: Фулк IV Злонравни, син на предходния
  • Годфроа IV Мартел, управлява съвместно с баща си Фулк IV
• 1109 – 1129: Фулк V Млади, крал на Йерусалим, син на предходния, брат на Годфроа IV

Анжуйската династия в Йерусалимското кралство

Внукът на Жофроа II дьо Гатине – Фулк V става през 1131 г. крал на Йерусалим чрез женитба с Мелисенда, наследница на Балдуин II.

• 1131 – 1143: Фулк V Млади, син на Фулк IV Злонравни
• 1143 – 1162: Балдуин III, син на предходния
• 1162 – 1176: Амори I, брат на предходния
• 1176 – 1185: Балдуин IV Прокажени, син на предходния
• 1185 – 1186: Балдуин V, син на Вилхелм Монфератски (граф на Яфо и Ашкелон) и Сибила Йерусалимска
• 1186 – 1190: Сибила Йерусалимска, майка на преходния, дъщеря на Амори I
• 1192 – 1205: Изабела I, полусестра на предходната, дъщеря на Амори I

Анжуйската династия в Англия: Плантагенети

Синът на Жофроа II дьо Гатине от първия му брак – Жофроа V Красивия († 1151) взима от баща си, който заминава на изток, Графство Анжу. Чрез успешен брак с Матилда, дъщеря на Хенри I от Англия, Жофроа (Джефри) получава шанса да наследи английската корона. Синът им Хенри II става първият крал на Англия от Анжуйската династия. В Англия тази династия е наречена Плантагенети на името на бойната емблема на Жофроа - клонка жълтуга (на лат. planta genista).

• 1154 – 1189: Хенри II, син на Жофроа V Красивия
• 1189 – 1199: Ричард I Лъвското сърце, син на предходния
• 1199 – 1216: Джон Безземни, брат на предходния
• 1216 – 1272: Хенри III, син на предходния
• 1272 – 1307: Едуард I, син на предодния
• 1307 – 1327: Едуард II, син на предходния
• 1327 – 1377: Едуард III, син на предходния
• 1377 – 1399: Ричард II, внук на предходния и син на Едуард, Черния принц

След Ричард II управляват представителите на кадетските линии на Плантагенетите - Ланкастър и Йорк:

• 1399 – 1413: Хенри IV, внук на Едуард III, син на Джон от Гонт и представител на Ланкастър
• 1413 – 1422: Хенри V, син на предходния, представител на Ланкастър
• 1422 – 1461 и 1470 – 1471: Хенри VI, син на предходния, представител на Ланкастър
• 1461 – 1470 и 1471 – 1483: Едуард IV, син на Ричард Плантагенет (3-ти херцог на Йорк), представител на Йорк
• 1483 – 1483: Едуард V, син на преходния, представител на Йорк
• 1483 – 1485: Ричард III Гърбавия, син на Ричард Плантагенет (3-ти херцог на Йорк), представител на Йорк

Трети анжуйски дом: Сицилиански Анжуйци

Капетингският дом Анжу-Сицилия или Трети анжуйски дом е кадетски клон на преките Капетинги, основан от Шарл I Анжуйски, син на Луи VIII Лъва и Бланш Кастилска, и получен с апанаж през 1246 г. от по-големия му брат Луи IX. През 1250 г. Шарл I Анжуйски получава като зестра Прованс, през 1266-1268 г. завладява Неапол и Сицилия. През 1282 г. Сицилия сваля властта му и Шарл I Анжуйски остава крал на Неапол. Неговото необикновено пораснало потомство, разделено на няколко клона, заема троновете на кралствата Неапол, Унгария, Полша, както и редица държави от по-нисък ранг - Княжество Ахея, Херцогство Дуръс (Драч).

Графство Анжу е прикрепено към короната през 1328 г. от неговия наследник, станал крал на Франция – Филип VI дьо Валоа. Няколко кадетски клона обаче са увековечени по мъжка линия до 1414 г.

Крале на Неапол

От Старшата линия

• 1266 – 1285: Шарл I Анжуйски
• 1285 – 1309: Шарл II Анжуйски, син на предходния
• 1309 – 1343: Робер I Анжуйски, син на предходния
• 1343 – 1382: Джована I Анжуйска, внучка на предходния

От кадетската линия Анжу-Дуръс

• 1382 – 1386: Шарл III Анжуйски, внук на Шарл II Анжуйски и син на Лудвиг Анжуйски
• 1386 – 1414: Ладислав Анжуйски, син на предходния
• 1414 – 1435: Джована II Анжуйска, полусестра на предходния

• 

  Шарл I Анжуйски

• 

  Шарл II Анжуйски

• 

  Робер I Анжуйски

• 

  Джована I Анжуйска

• 

  Шарл III Анжуйски

• 

  Ладислав Анжуйски

Анжуйска династия в Унгария

• 1308 – 1342: Шарл Роберт Анжуйски, син на Шарл Мартел Анжуйски и внук на Шарл II Анжуйски, и племенник на Робер I Анжуйски
• 1342 – 1382: Лайош I Велики, син на предходния
• 1382 – 1395 (с прекъсване през 1385 – 1386, когато управлява Шарл III Анжуйски): Мария Унгарска, дъщеря на предходния, омъжва през 1385 г. за Сигизмунд I Люксембургски, който става крал на Унгария

Анжуйска династия в Полша

• 1370 – 1382: Лудвиг Анжуйски – Лайош I Велики
• 1382 – 1399: Ядвига Анжуйска, дъщеря на предходния

Четвърти анжуйски дом: Валоа-Анжу

Дом Валоа-Анжу или Четвърти анжуйски дом е кадетски клон на Дом Валоа, основан от Луи I Анжуйски, втори син на краля на Франция Жан II Добрия, взет с апанаж през 1351 г. от баща му. Луи I Анжуйски е осиновен от кралицата на Неапол Джована I и би трябвало да я наследи на престолал. Но Джована I е свалена от своя роднина Шарл III Анжуйски-Дуръс, нар. Малкия, и Неапол преминава към кралете от рода Дуръс (Драч) на Сицилианските Анжуйци, а след това към принцовете от Дом Арагон. Луи и неговите наследници многократно се опитват да си върнат Неапол, но всичките им опити завършват неуспешно. От неаполитанското наследство те успяха да си осигурят Прованс

През 1360 г. Графство Анжу е издигнато в Херцогство Анжу. Херцогство Анжу е присъединено към короната на Франция от Луи XI през 1481 г. след смъртта на последния му носител Шарл V Валоа-Анжуйски.

• 1382 – 1384: Луи I Валоа-Анжуйски
• 1384 – 1417: Луи II Валоа-Анжуйски, син на предходния
• 1417 – 1434: Луи III Валоа-Анжуйски, син на предходния
• 1434 – 1480: Рене I Валоа-Анжуйски Добрия, син на предходния и също крал на Йерусалим, и херцог на Прованс
• 1480 – 1481: Шарл IV Валоа-Анжуйски или Шарл V Менски, внук на Луи II Валоа-Анжуйски, племенник на Луи III Валоа-Анжуйски и на Рене I Добрия

Шарл IV има полубрат, извънбрачен син на баща им Шарл IV, графът на Мен, на име Луи дьо Мезиер. Той е узаконен и дава началото на анжуйска извънбрачна линия, носеща титлата на барон, а след това и на маркиз дьо Мезиер. Рене Анжуйска-Мезиер (* 1550, † ок. 1586), дъщеря и наследница на последния маркиз, се омъжва през 1566 г. за Франсоа дьо Бурбон-Монпансие (* 1542, † 1592) – най-големият син на херцога на Монпансие Лудвиг III дьо Бурбон-Вандом. За нея през 2010 г. е заснет филм на Бертран Таверние „Принцесата на Монпансие" (на фр. Lа Princesse de Montpensier) по едноименната творба от 1662 г. на Мадам дьо Лафайет. Внучката на тази двойка – Мария дьо Бурбон-Монпансие, наследница на Мезиер и Монпансие, е съпруга на Гастон Орлеански и майка на „Великата мадмоазел" Анна-Мария-Луиза Орлеанска, най-богатата жена в Кралство Франция.

Вижте също

• Графове и херцози на Анжу

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Анжуйская династия“ и страницата „Maisons d'Anjou“ в Уикипедия на руски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.