Луи III Валоа-Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи III
Херцог на Анжу
Louis3anjou.jpg
Лични данни
Управление 1417 до 1434
Други титли граф на Мен, граф на Турен, крал на Неапол и Йерусалим, граф на Прованс и Форкалкие
Роден
Починал
Предшественик Луи II Анжуйски
Наследник Рене I Анжуйски
Семейство
Династия Валоа-Анжу
Баща Луи II, херцог на Анжу
Майка Йоланда Арагонска
Брак Маргарита Савойска(1420 – 1479)
Герб Arms of Louis dAnjou.svg
Луи III в Общомедия
Замък Тараскон, построен от Луи III

Луи III Валоа-Анжуйски (на френски: Louis III d'Anjou,25 септември 1403 – 12 ноември 1434 Козенца) от Дом Валоа-Анжу е от 1417 до 1434 г. херцог на Анжу и Калабрия (1426 – 1434), титулуван крал на ЙерусалимНеапол и Сицилия (1417 – 1434), граф на Прованс и Мен (1417 – 1434)[1].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Той е големият син на Луи II Валоа-Анжу, титулярен крал на Неапол и съпругата му принцеса Йоланда Арагонска. Сестра му Мари д'Анжу e омъжена за френския крал Шарл VII. След смъртта на баща си през 1417 година наследява Анжу, Прованс и претенциите за короната на Неапол.

Кралство Неапол[редактиране | редактиране на кода]

През 1419 година Луи е признат от папа Мартин V (папите са върховни сюзерени на Неапол) за наследник на бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска и събира в Рим голяма армия за завоюване на Неапол.[2] Изплашената Джована II спешно осиновява и признава за наследник Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия. Луи III е принуден да отстъпи.[3]

Скоро Джована II, разтревожена от това, че Алфонсо V Арагонски вече се държи в Неапол като крал, възползвайки се от заминаването на му за Испания отменя неговото осиновяване[4].

През 1423 година Джована II Анжуйска осиновява сега пък Луи III, и го провъзгласява за свой наследник и херцог на Калабрия. В последващите години Луи III и Джована водят борба с периодически възвръщащите си арагонци.

На един от бреговете на река Рона, по поръчка на Луи е построен замъка Тараскон.

Луи III умира през 1434 година, не оставяйки деца. Кралица Джована II го преживява с година, признава за наследник Рене Добрия —по-малък брат на Луи III.

Жана д'Арк[редактиране | редактиране на кода]

Той сред поддръжниците на Жана д'Арк [5]. Така на 17 юли 1429 година Луи III Валоа-Анжуйски присъства на коронацията на кралШарл VII Френски в Реймс като един от светските перове на Франция наред с Луи I Бурбон-ВандомШарл I дьо Бурбон,/тогава още граф Клермон/ и Жан II д'Алансон.

Женитба[редактиране | редактиране на кода]

Mаргарита Савойска

Луи III се жени на 31 август 1432 г. за 14-годишната Маргарита Савойска(1420 – 1479). Тя е дъщеря на граф Амадей VIII Савойски (1383 – 1451), по-късният антипапа Феликс V, и съпругата му Мария Бургундска (1386 – 1428), която е дъщеря на херцогът на БургундияФилип II Смели и Маргарита Фландърска. Бракът е бездетен[6].

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Луи III Анжуйски се оттегля в Калабрия, откъдето чака да бъде призован на неаполитанския трон[7].

Той се разболява от малария и умира в Козенца след две години през 1434 г. Наследява го брат му Рене I Анжуйски.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. El compromís de Casp (Resposta al Sr. Menéndez Pidal), de Ferran Soldevila. Barcelona, 1994, 3a ed., ISBN 84-232-0481-2
  2. Пиер Милза.История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354
  3. Amedeo Miceli di Serradileo, Una dichiarazione di Luigi III d'Angiò dalla città di San Marco, „Archivio Storico per la Calabria e la Lucania“, Roma, XLIII,1976, pp. 69 – 83
  4. Historia de España de la Edad Media, de Vicente Álvarez Palenzuela. Barcelona, 2008, 3a ed., ISBN 978-84-344-6668-5
  5. Roger Duchêne, Et la Provence devint française, Paris: Mazarine, 1982. (ISBN 2-86374-088-1), p. 70
  6. Marcelle-Renée Reynaud (préf. Marcel Pacaut), , Lyon, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales – Presses universitaires de Lyon, coll. „collection d'histoire et d'archéologie médiévales“,‎ 2000, 208 p. (ISBN 978-2-7297-0657-9)
  7. McIntire, C.T., „History and historical understanding“ Grand Rapids 1984