Йоланда Арагонска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоланда Арагонска

принцеса на Арагон и

херцогиня на Анжу
Yolande of Aragon.jpg
Витраж с изображение на Йоланда Арагонтска
Лични данни
Други титли

«кралица на четири кралства»

(Арагон, Сицилия, Йерусалим, Неапол
Родена 11 август 1384
Барселона
Починала 14 ноември 1442
Сомюр
Погребана в катедрала в Анжер
Семейство
Брак Луи II Валоа-Анжуйски
Потомци

Луи III Валоа-Анжуйски,Мари д'Анжу,

Рене I Анжу
Баща Хуан I Арагонски
Майка Йоланда дьо Бар
Герб [[File:Blason duche fr Anjou-Sicie-Jérusalem.svg Ecu bandé or gueules.svg|128px|]]


Йоланда Арагонска (на френски: Yolande d’Aragon; 1379 или 11 август 1384, Барселона – 14 ноември 1442, Сомюр) – номинална «кралица на четири кралства» (Арагон, Сицилия, Йерусалим, Неапол (или, възможно, Кипър), херцогиня дьо Анжу, по-малката дъщеря на Хуан I Ловеца, крал на Арагон и Йоланда дьо Бар (внучка на краля на Франция, Жан II Добрия).

Взема дейно участие при възкачването на престола на Шарл VII Победоносния. Ползва се с огромно уважение сред своите съвременници. В частност, Бодини, хроникьор на Бургундския дом я назовава по общо убеждение -„най-прекрасната и най-мъдрата от всички принцеси от християнския свят“. Крал Луи XI /неин внук/ се изразява още по-ясно, като отбелязва, че това е „жена с мъжко сърце“. Така също я наричат «една от жените, създали Франция

Брак[редактиране | редактиране на кода]

На 2 декември 1400 г. в Арл Йоланда се омъжва за херцог Луи II Валоа-Анжуйски. Във Франция носи титлата херцогиня Анжуйска, графиня Прованска.

Луи Анжуйски значителна част от времето прекарва в Италия, сражавайки се за трона на Неапол. В това време владенията му управлява неговата жена Йоланда Арагонска, поддържаща за себе си репутация на умна и пресметлива управница. Резиденцията на кралицата се намира в Анжер, по- късно – в Сомюр.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака с Луи Анжуйски се раждат пет (или шест) деца:

  • Луи III Валоа-Анжуйски (1403 –1434) – бъдещ херцог Анжуйски;
  • Мари д'Анжу (1404 – 1463) – бъдеща кралица на Франция, съпруга на Шарл VII.
  • дъщеря,род. в 1406 г. и ум. в ранна детска възраст;
  • Рене I Анжу (1408 – 1480) – наследил херцогство Анжу след брат си; номинален крал на Неапол
  • Йоланда (1412 – 1440) – омъжена за херцог Франсоа дьо Бретон;
  • Шарл Менски (1414 – 1472) – придворен на Шарл VII Победоносния.

Участие в съдбата на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Независимо,че нейният мъж Луи II иска сближение с дом Орлеан,  на 8 декември 1413 г. Йоланда се среща в Парижската кралска резиденция Барбет с кралицата на Франция, Изабела Баварска, и сключва с нея договор за брак на своята дъщеря Мари д'Анжу с третия син на кралицата, в това време носещ титлата граф Поатие.

Изабела Баварска, желаеща да се избави от нелюбимия си син, бързо се съгласява, и в качество на подарък поднася на Йоланда седем златни чаши с герб на Арагон. Принц Шарл получава подарък от бъдещата тъща гарафа и златна чаша.

Годежът е тържествено отпразнуван на 18 декември, и съответния документ е скрепен с подписите на дофина Луи, херцога на Анжу, херцог дьо Орлеан, графа дьо Вертю и Бернар Арманяк. След това Шарл се заселва в Анжер, при бъдещата тъща, която до смъртта и, той почита като майка като и и се подчинява безпрекословно.

След битка при Азенкур (1415 г.) херцогство Анжу се оказва под заплаха. Затова мъжът на Йоланда, Луи Валоа-Анжу, настоява тя заедно с децата и зетя, да се прибере в графство Прованс.

През 1416 г. умира старшият дофин. На 29 април 1417  Луи II Валоа-Анжуйски умира от болест, а скоро след него и втория по-голям брат на Шарл, в резултат на това самият той става дофин на Франция.

Писмото до кралицата[редактиране | редактиране на кода]

На всички искания на кралица Изабела да върне Шарл в Париж , Йоланда отговаря с решителен отказ. Съхранено е нейно недвусмислено писмо до кралицата със следното съдържание:

"На жена, която живее с любовници, дете абсолютно не ѝ е нужно. Не затова съм го хранила и възпитавала, че да умре под Ваша опека, както неговите братя; или Вие ще направите от него англичанин, в каквато се превърнахте Вие самата, или да го доведете до лудост, както направихте с неговия баща. Той остава при мен, а Вие, ако се осмелите, пробвайте да си го вземете."

Среща с краля и съюзи[редактиране | редактиране на кода]

През юли същата година, срещайки се с безумния крал Шарл VI, Йоланда съумява да получи от него указ, в който дофинът Шарл е признат за законен син на краля, и по такъв начин, макар и косвено, са потвърдени неговите права за престола.

Йоланда все пак е принудена да сключи сепаративен мир с англичаните, по който те се задължават да не нападат нейните владения. В качество на съюзник приема в началото на страна на бургундците, (1417—1420 години.), след подписания Договор в Троа-1420 година, в опит да защити правата на своя зет се съюзява с арманяките.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

През 1434 година тя загубва своя най-голям син Луи III Валоа-Анжуйски. Вместо него херцогството получава вторият ѝ син Рене I Неаполитански, откупен от майка си Йоланда от бургундски плен. Така се счита също, че тя се е погрижила Агнес Сорел да стане кралска фаворитка.

Йоланда умира на 14 декември 1443 година в Сомюр и е погребана в Анжер в църквата Сен-Морис. В своето завещание, тя оставя значителни суми за възстановяване на разрушената от войната Франция.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Guillaume Mollat, El Papa de Avignon, el Gran Cisma, en Historia del Mundo Medieval, vol. VI, 1999, pp. 531-568.
  • Joseph Calmette, El Reino de Carlos VII y el Fin de la Guerra de los Cien Años en Francia, en Historia del Mundo Medieval, vol. VII, 1999, pp. 611-656.
  • Edward Armstrong, El Papado y Nápoles durante el Siglo XVII, en Historia del Mundo Medieval, vol. VII, 1999, pp. 696-751.