Битка при Аженкур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битка при Азенкур
Конфликт: Стогодишна война
Agincour.JPG
Битката при Азенкур, миниатюра от 15 век
Период 25 октомври 1415 г.
Място Азенкур, Франция
Резултат Решителна английска победа
Воюващи страни
England Arms 1405.svg Англия Blason France moderne.svg Франция
Командири
England Arms 1405.svg Хенри V
Томас Ерпингам
Armoiries Albret moderne.svg Шарл д'Албер
Boucicaut.svg Жан льо Менгр
Сили
ок. 5900 (5/6 стрелци) 20 000 – 30 000
Жертви и загуби
най-малко 112 7000-10 000 (повечето убити) и около 1500 пленници, повечето благородници

Битката при Азенкур на 25 октомври 1415 г. (денят на Св. Криспин) води до английска победа срещу по-голямата френска армия. Победата на Хенри V поставя началото на нов период на войната, в който Хенри се жени за дъщерята на френския крал и синът му е направен наследник на френския престол, но постижението му е пропиляно от наследниците му. Битката е забележителна с употребата на английския дълъг лък, мнозинството от английските войници бидейки стрелци. Битката съставлява централната част от пиесата на Уилям Шекспир Хенри V.

Походът[редактиране | edit source]

Крал Хенри V напада след като преговорите с французите се провалят. Той претендира за титлата крал на Франция по линия на своя прапрадядо Едуард III, макар че на практика английските крале са били готови да изоставят тази претенция в замяна на признаване от страна на французите на претенцията им спрямо Аквитания и други френски земи (условията на договора от Бретини). Хенри първоначално свиква велик съвет през пролетта на 1414 г., за да обсъди война с Франция, но лордовете настояват да продължи с преговорите и да смекчи исканията си. В последвалите преговори Хенри казва, че ще изостави претенцията си към френския трон, ако французите изплатят 1.6 млн. крони, дължими за откупа на Жан II (пленен в битката при Поатие през 1356 г.) и земите на Нормандия, Турен, Анжу, Бретан и Фландрия, както и Аквитания. Хенри иска да се ожени за принцеса Катерин, малката дъщеря на крал Шарл VI и да получи зестра от 2 млн. крони. Французите отговарят с щедрите от тяхна гледна точка условия на брак с Катерин, зестра от 600 000 крони и уголемена Аквитания. До 1415 г. преговорите за замрели като англичаните твърдят, че французите са се подиграли на исканията им и са осмели самия крал Хенри V. През декември 1414 г. английският парламент е убеден да даде на Хенри V „двойна субсидия“ – двойно по-висок данък – за да възвърне френското си наследство. На 19 април 1415 г. Хенри V отново иска от великия съвет да одобри война срещу Франция и този път той го прави.

Сутринта на битката при Азенкур, 25 октомври 1415

Армията на Хенри акостира в Северна Франция на 13 август 1415 г. и обсажда пристанището Арфльор с около 12-хилядна армия. Обсадата се проточва повече от очакваното. Градът се предава на 22 септември и английската армия не го напуска до 8 октомври. Сезонът за походи е към своя край, а английската армия е претърпяла много загуби поради болести. Хенри решава да премести повечето от армията си (ок. 7000 души) в пристанището Кале, английската крепост в Северна Франция, където могат да получават нови доставки през зимата.

По време на обсадата феодална. Французите са се надявали да наберат 9000 души, но армията не е готова навреме, за да се притече на помощ на Арфльор. След като Хенри V се отправя на север французите се придвижват по р. Сома, за да ги блокират. За известно време имат успех, принуждавайки Хенри да се придвижи на юг в търсене на брод. Англичаните най-сетне успяват да прекосят Сома южно от Перон, между Бетанкур и Войен и отново подемат похода си на север. Без защитата на реката французите се колебаят да започнат бой. Те следват от близо армията на Хенри, като в същото време викат semonce des nobles, призовавайки местните благородници да се присъединят към армията. До 24 октомври двете армии са изправени една срещу друга в готовност за битка, но французите се въздържат, надявайки се на пристигането на още войски. На следващи ден французите начеват преговори с надеждата да спечелят време, но Хенри нарежда на армията си да напредне и да започне битка, която предвид размера на армията му, може да се очаква, че би искал да избегне. Англичаните имат много малко храна, марширували са 415 км за две и половина седмици, страдат от болести като дизентерия и са изпратени пред много по-голям брой добре въоръжени французи. Хенри знае обаче, че изчакването може само да увеличи броя на французите.

Битката[редактиране | edit source]

Битката при Азенкур
Крал Хенри V в битката при Азенкур, 1415

На сутринта на 25 октомври французите все още очакват пристигането на допълнителни войски. Херцозите на Брабант, Анжу и Бретан са на поход с по около 1000-2000 души, за да се присъединят към армията.

В продължение на три часа след изгрев бой не започва. Французите знаят, че англичаните са хванати натясно и вероятно мислейки за предишни неуспешни опити за нападение срещу подготвени английски позиции се въздържат от атака. Хенри знае, че армията му е по-подготвена за отбранителна битка, но въпреки това поема преценения риск да я придвижи по-напред. Това налага изтръгването от земята на дългите насочени напред колове, които отбраняват стрелците (тяхната употреба е новост – по време на битките при Креси и Поатие такива не са използвани). Ако французите нападнат с кавалерията преди тези колове отново да са забити в земята последиците за англичаните би могъл да е катастрофален. Французите обаче изглежда са били изненадани от английският маньовър. Тесният терен също може да е ограничил разгръщането на силите им. На около 270 м от френската линия (крайният обхват на английските дълги лъкове) английските стрелци под командването на сър Томас Ерпингам забиват отбранителните си колове и започват сражението със стрелкови бараж. Въпреки че не е добре организирана и не в пълен състав френската кавалерия се втурва срещу англичаните, но резултатът е бедствен. Французите не успяват да минат по английските флангове (заради окръжаващите ги гори), нито да преминат през защитните колове на стрелците. Тяхното отстъпление още повече разкалва полето. Френският главнокомандващ, управителят на Франция (connétable de France) Шарл д'Албре сам повежда 5000 пешаци срещу около 1000-та английски пешаци. Въпреки усиления обстрел на англичаните, калното поле и тежките доспехи французите достигат английската линия и започват да я отблъскват назад. Английските стрелци се включват в мелето (което продължава около три часа) след като стрелите им се изчерпват. Към боя се присъединява и втора френска линия, но тя бива погълната като първата. Според една от историите за битката крал Хенри V си пробива път през френската линия заедно с личната си гвардия, за да изведе ранения си в корема брат Хъмфри, херцог на Глостър, от бойното поле. Летописците сочат умората на французите, които са били по-тежко въоръжени и са преминали през калното поле под облак стрели, като значителен фактор за поражението им. Английският летопис Gesta Henrici описва три големи купчини от посечени „по-високи от човешки бой“ около трите главни английски знамена.

Хенри V заповядва избиването на няколко хиляди френски пленници, като само най-бележитите са пощадени. Той се страхува, че те може се превъоръжат с разпилените по полето оръжия. Това слага край на битката. Френският ариергард бяга след като е видял смъртта и пленяването на толкова много от френските благородници. Сред френските мъртви са управителят на Франция, трима херцози, петима графове и 90 барона. Сред пленниците са Шарл, херцог на Орлеан и Жан льо Менгр (пленен също в битката при Никопол през 1396 г.), маршал на Франция.

Според английската историчка Ан Къри, която се позовава на административни документи от епохата, истинският брой на двете армии е бил 9000 англичани срещу 12 000 французи.

Последици[редактиране | edit source]

Французите претърпяват катастрофално поражение както поради големия брой убити войници, така и поради многото загубени високопоставени благородници. На Хенри са нужни още няколко години, но накрая успява да постигне целите си. С договора от Троа (1420) той е признат за регент и наследник на френския престол и се оженва за Катерин дьо Валоа, дъщерята на Шарл VI.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Agincourt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.