Договор от Троа (1420)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Договор от Троа е договор, сключен между Франция и Англия в периода на Стогодишната война на 21 май 1420 година във френския град Троа. Той е следствие от битката при Азенкур, където побеждават англичаните, и гласи, че Хенри V, крал на Англия, се обявява за наследник на Шарл VI Безумния, крал на Франция, като се заобикаля законния наследник – дофина (бъдещия Шарл VII), което фактически означава присъединение на Франция към Англия. Традиционно пишат, че чрез този договор дофинът се обявява за незаконнороден, но в членовете на договора това не се упоменава изрично.

Съдържание и форма[редактиране | редактиране на кода]

Самият договор е във формата на указ, изходящ от френския крал Шарл VІ. Договорът е написан на латински, състои се от преамбюл, 31 статии, текст на клетва и заключение. Логически той се дели на две части: до и след текста на клетвата. В първата част се съдържат членове, които от позицията на това време, вероятно, са се считали за най-важни: това са общи положения, определящи статута на кралството, и частни положения, засягащи интересите на монархическите особи. Клетвата е своеобразен край, в който се обобщават идеите на първите 13 члена.

  • Английският крал Хенри V се жени за принцеса Катрин Валоа. На нея и се предоставя зестра – бившите земи на покойната кралица Бланш Наварска, съпруга на Филип VI (пункт №1).
  • Хенри V се задължава да почита Шарл VI и Изабела Баварска като баща и майка съгласно тяхното високо положение (пунктове №2 – 5).
  • Той оставя на Шарл VI неговата корона и пожизнено право да ползва доходите на кралството.
  • След смъртта на краля, френските „корона и кралство Франция остават и ще бъдат на сина ни Хенри и наследник наш в бъдеще“ и неговите наследници (бъдещи синове на френската принцеса) (пункт №6).
  • Специален член определя, английският крал да преведе в подчинение градовете и провинциите, съхранили вярност „самозванеца“ дофин (№12).
    • Френските принцове, дворяни, коммуни и прости граждани приемат клетва към Хенри V като регент и се заклеват след смъртта на Шарл VI да признаят Хенри V за законен крал на Франция (№13).
    • Херцогство Нормандия преминава до смъртта Шарл VI в пряко владение на Англия, като другите земи, които е превзел или ще превземе Хенри V, ще се считат част от френските територии (№14)
    • Филип Добрия и неговите васали съхраняват своите феоди във всички части на Франция, в това число и в Нормандия. Чл. 27 пряко предписва на Хенри V да встъпи в съюз с херцога на Бургундия (№ 15). (Подобна формулировка даже позволява на К.Фьолер да каже, че двуединната монархия е била замислена като англо-бургундско управление).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • В. А. Земляницин Труасский договор как юридическая основа двуединой англо-французской монархии XV века
  • Curry, Anne (2008) Two kingdoms, one king: the Treaty of Troyes (1420) and the creation of a double monarchy of England and France. In, Richardson, Glenn (ed.) 'The Contending Kingdoms': France and England 1420 – 1700. Aldershot, UK, Ashgate, 23 – 42.