Артур III (Бретон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Артур III
Arthur III de Bretagne
херцог на Бретон
Arthur III de Bretagne.png
Лични данни
Управление 1457-1458
Други титли пер на Франция, конетабъл на Франция
Роден
25 август 1393
замък Сусиньо
Починал
26 декември 1458
Нант
Погребан в Свети Петър и Павел (Нант)
Предшественик Пиер II
Наследник Франсоа II
Семейство
Династия Armoiries Jean de Montfort.svg Дом Монфор
Брак Маргарита Бургундска (1393-1442)
Герб CoA dukes of Bretagne 1316-1514 (chivalric).svg
Артур III
Arthur III de Bretagne
в Общомедия

Артур III (фр. Arthur de Richemont, Arthur III de Bretagne; 25 август 1393, замък Сусиньо - 26 декември 1458, Нант) - конетабъл на Франция от 1425 година, херцог на Бретон -1457-58 г., граф дьо Монфор-л’Амори от 1457 година, пер на Франция, виден френски пълководец от епохата на Стогодишната война.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита
първата съпруга

На 14 април 1423 г. в Амиен херцог Филип Добрия сключва като представител брачния договор от името на сестра си Маргарита с Артур. Едно от условията, определени в договора е, че Маргарита ще наследи Бургундското херцогство в случай, че брат и Филип умре бездетен. Маргарита е млада вдовица. В края на краищата, Маргарита отстъпва и бракът е сключен на 10 октомври 1423 г.[1]. Седем дни по-рано в Дижон Маргарита парафира последната версия на брачния договор[2].

Артур скоро е става много влиятелен човек при кралския двор в Париж и винаги работи в полза на Бургундия, особено по време на брака му с Маргарита. Бургундия и Бретон окончателно преминават към Шарл VII в борбата му срещу англичаните. Маргарита се оказва вярна съпруга и защитава съпруга си, дори когато той се скарва с Шарл VII. Тя също осъществява управлението, докато той е на бойното поле.

Когато французите си възвръщат контрола над Париж през 1436 г., Маргарита, заедно със своя съпруг, назначен на длъжност конетабъл на Франция, участва в тържественото влизане в Париж, на 23 ноември. От този момент и до смъртта си Маргарита, играе важна роля в политическия живот на френското кралство, но сама с политика не се занимава[3]. В Париж Маргарита се установява в двореца „Пор-Епи“, една от резиденциите на херцога на Орлеан. В това време тя е отдава голямо внимание на благотворителна дейност - поддържа парижките църкви, манастири, братства и болници[4].

  • Втори брак : на 29 август 1442 година в Нерак на Жана II д’Албре (1425—1444), графиня дьо Дрьо, дъщеря на Карл II д’Албре и Ана д’Арманяк
  • Трети Брак: на 2 юли 1446 година на Екатерина (ум. 1492), дъщеря на Пиер I Люксембург-Сен Пол, граф дьо Сен-Пол и дьо Бриен

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Vannes Richemont 02.jpg

Артур е по-малък син на херцога на Бретон Жан V дьо Монфор (Жан Завоевател) и Жана Наварска (1370–1437), дъщеря на краля на Навара, Шарл Злия.

През 1457 година Артур дьо Ришмон става херцог на Бретон след смъртта на своя племенник Пиер II.

Артур оказва голяма почит към самостоятелността на Бретон. Той заявява: „В качеството си на конетабъл се намирам под командването на краля, но херцогството никога не се е явявало част от кралството. В качеството си херцог аз няма да се откажа от моята клетва, и ще защитавам и поддържам прерогативите на моята страна“.

Смърт и наследник[редактиране | редактиране на кода]

След година, през декември 1458 година той умира в Нант и е погребан в катедрала Свети Петър и Павел (Нант). Новият херцог става племенникът на Артур, Франсоа II Бретонски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexandre Mazas, Vies des grands capitaines français du Moyen Âge : Arthur de Richemont.
  • Achille Le Vavasseur, „Valeur historique de la Chronique d'Arthur de Richemont, connétable de France, duc de Bretagne (1393-1458) par Guillaume Gruel“ [premier et second articles], in Bibliothèque de l'école des chartes, 1886-1887, no 47-48, p. 525-565 et 248-285.
  • Vaughan (т. 3), 2002, p. 10
  • Gilbert, 2012, p. 468
  • Gilbert, 2012, p. 472
  • Gilbert, 2012, p. 473