Ришар (Бретан)
| Ришар дьо Бретан | |
| граф на Вертю, Етамп | |
 | |
| Наследник | Франсоа II дьо Дрьо |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | 1395
|
| Починал | 2 юни 1438
|
| Семейство | |
| Династия |  Дом Монфор-л’Амори |
| Баща | Жан IV |
| Майка | Жана Наварска |
| Брак | Маргарита Орлеанска |
| Потомци | Мария, Изабела, Катерина, Маргарита, Франсоа II дьо Дрьо |
| Герб |  |
| Ришар дьо Бретан в Общомедия | |
Ришар дьо Бретан (* 1395, † 2 юни 1438, Шато дьо Клисон), граф на Вертю, Етамп и Мант е осмо дете и най-малък син на Жан IV, херцог на Бретан и третата му съпруга, Жана Наварска.
Семейни връзки[редактиране | редактиране на кода]
Баща му е пра-пра-правнук на Пиер I Моклерк дьо Дрьо, херцог на Бретан, който от своя страна е пра-правнук на френския крал Луи VI . Това прави Ришар член на династията на Капетингите. Той също така е пра-пра-правнук на крал Хенри III от Англия, чрез неговата пра-пра-баба, Беатрис от Англия. Това показва политическите и брачни съюзи между кралете на Англия и херцогскската династия на Бретан.
Ришар има много сложни семейни връзки с френския и с английския крал.
Майка му Жана се жени за крал Хенри IV и става кралица на Англия. Полубратът на Ришар, синът и наследник на Хенри IV, крал Хенри V предявява претенции за френския трон и подновява Стогодишната война. Той се жени за братовчедка по бащина линия на съпругата на Ришар, Катрин от Валоа. Неговият доведен племенник, крал Хенри VI от Англия, наследява своя дядо и чичо на съпругата на Ришар, Шарл VI, на френския трон; така той е съперник на дофина Шарл. По стечение на обстоятелствата съпругата на Хенри, Маргьорит Анжуйска, е доведена дъщеря на Жана дьо Лавал, която е внучка на брата на Ришар, Жан VI Мъдри, херцог на Бретан. Ришар също е в далечно родство с рода Дьо Куртене, който също произлиза от Луи VI чрез по-малкия си син, Пиер I дьо Куртене .
Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]
Сключва брак през 1423 година с Маргарита Орлеанска, графиня на Вертю, дъщеря на Луи I дьо Валоа, херцог на Орлеан; техният син Франсоа II става последният херцог на Бретан, а внучка им - херцогиня Анна Бретанска е два пъти кралица на Франция.
Деца
- Мария (* 1424, †1477), игуменка на Фонтевро
- Изабела (* 1426, † 1438)
- Катерина (* 1428, † пр. 1476), съпруга на Гийом VII дьо Шалон-Арле, принц на Оранж
- момче (*/† 1436)
- Маргарита (* 1437, † пр. 1466), монахиня
- Франсоа II дьо Дрьо (на френски: François II, на бретонски: Frañsez II; * 23 юни 1433, замък на Клисон, † 9 септември 1488, замък на Куерон) е херцог на Бретан, граф на Монфор-Л’Амори и граф на Ричмънд от 1458 г., господар на Гудан, Шатор, Клисон и Есар, граф д’Етам (1438 – 1478), граф дьо Вертю от Дом дьо Дрьо-Дом Монфор-л’Амори.[1][2]
- Мадалена († 1461), монахиня.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Christian Guyonvarc'h, La Bretagne, in Jacques Le Goff (dir.), L'État et les conflits, Paris, Seuil, 1990, p. 501 – 522 ; in André Burguière et Jacques Revel (dir.), Histoire de la France.
- ↑ Jacques Choffel, Le dernier duc de Bretagne. François II, Fernand Lanore, Paris, 1977 (ISBN 9787630003571).
- История Бретани
- Jean-Pierre Leguay & Hervé Martin, Fastes et malheurs de la Bretagne ducale 1213-1532, Ouest-France, Université de Rennes, 1982 ISBN 285882309X