Франсоа II (Бретон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа II
херцог на Бретон
François II de Bretagne (BNF-RC-A-86355).png
Лични данни
Управление 1458 – 1488
Други титли граф д’Етамп, граф дьо Вертю
Роден
Починал
Погребан в Свети Петър и Павел (Нант)
Предшественик Артур III (Бретон)
Наследник Ана Бретанска
Семейство
Династия Armoiries Jean de Montfort.svg Дом Монфор-л’Амори
Баща Ришар дьо Дрьо
Майка Маргарита Орлеанска
Бракове Маргарита дьо Дрьо
Маргарита дьо Фоа
Потомци Ана Бретанска
Герб Armoiries du duché de Bretagne.png
Франсоа II в Общомедия

Франсоа II дьо Дрьо (фр. François II, брет. Frañsez II; 23 юни 1433, замък Клисон – 9 септември 1488, замък Куерон) – херцог на Бретон, граф дьо Монфор-Л’Амори и дьо Ришмън от 1458 година, сеньор дьо Гудан, дьо Шатор, дьо Клисон и дез Есар, граф д’Етамп в 1438 – 1478 години, граф дьо Вертю. От дом дьо Дрьо-Дом Монфор-л’Амори[1][2]

Една от надгробните скулптури в катедралата в Нант

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Най-голям син на Ричард (Ришар) дьо Дрьо (1395 – 1438), граф д’Етамп (1421 – 1438), и Маргарита Орлеанска (1406 – 1466), графиня дьо Вертю-ан-Шампан, дъщеря на херцог Луи І Орлеански и Валентина Висконти[3].

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

  • 1-ва съпруга: (от 16 ноември 1455, Ван) Маргарита дьо Дрьо (ок. 1443 – 1469), дъщеря на Франсоа I, херцог на Бретон, и Изабела Стюарт, принцеса на Шотландия. Имат един син:
    1. Франсоа (1463 – 1463), граф дьо Монфор
  • 2-ра съпруга: (от 27 юни 1471, Клисон) Маргарита дьо Фоа (1458 – 1486), дъщеря на Гастон IV, граф дьо Фоа и Леонор Арагонска, кралица на Навара. Имат две дъщери:
    1. Ана (1477 – 1514), херцогиня на Бретон, графиня дьо Монфор и д’Етамп; френска кралица.
    2. Изабела (1481 – 1490)
Ана Бретонска
  • извънбрачна връзка: Антоанета дьо Мениеле, имат един син:
    1. Франсоа I, Бретонски (1462 – до 1510), граф де Вертю и барон д’Авогур; узаконен; родоначалник на клон дьо Бретан-Авогур, пресечен през XVIII век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Christian Guyonvarc'h, La Bretagne, in Jacques Le Goff (dir.), L'État et les conflits, Paris, Seuil, 1990, p. 501 – 522 ; in André Burguière et Jacques Revel (dir.), Histoire de la France.
  2. Jacques Choffel, Le dernier duc de Bretagne. François II, Fernand Lanore, Paris, 1977 (ISBN 9787630003571).
  3. Claude Gauvard, La France au Moyen Âge du ve siècle au xve siècle, Paris, Presses universitaires de France (PUF), 1996.