Жан дьо Дюноа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан дьо Дюноа
Jean de Dunois
Jean de Dunois.jpg
Роден
февруари 1403 година
Починал
24 ноември 1468 година (65 г.)
ПогребанФранция
Arms of jean de dunois.svg
Семейство
БащаЛуи I Орлеански
Братя/сестриШарл Орлеански
Жан Орлански-Ангулемски
Жан дьо Дюноа в Общомедия

Жан дьо Дюноа (на френски: Jean de Dunois), Жан де Дуно (Jean de Duno) или Жан Орлеански (Jean d'Orléans – Жан д'Орлеан, * 23.11.1402; † 24.11.1468), е френски аристократ, велик шамбелан (висш държавен служител) на Франция, прославил се военачалник в края на Стогодишната война (1337 – 1453), сподвижник на Жана д'Арк[1].

Дюноа е извънбрачен син на херцог Луи Орлеански (син на френския крал Шарл V) от метресата му Мариет д'Енгиен (Mariette d'Enghien), както и първи братовчед на френския крал Шарл VII.

По желание на родителите му получава духовно образование и се подготвя за църковна дейност. Прекъсва обаче обучението и постъпва в армията. Нарежда се сред големите и успешни френски генерали през Стогодишната война.

През 1429 г. защитава Орлеан от англичаните, докато пристига Жана д'Арк и заедно снемат обсадата. Присъединява се към нейните войски и я следва навсякъде, като продължава борбата срещу нашествениците и след нейното пленяване при Компиен през 1430 г. Превзема Шартър през 1433 г. Получава като награда от френския крал графството Дюноа (1436) и Лонгвил (1442). Завзема Нормандия и Гиен през 1448 г.

Крал Луи XI го изпраща като губернатор в Генуа през 1462 г., която по онова време се присъединява към Франция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]