Луи I Орлеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луи Орлеански)
Луи I Орлеански
Louis Ier d'Orléans
херцог на Орлеан

Роден
13 март 1372 година
Починал
23 ноември 1407 година (35 г.)
ПогребанСен Дени, Сен Дени, Франция
ПредшественикФилип I
НаследникШарл I
Blason duche fr Orleans (ancien).svg
Семейство
РодВалоа
БащаШарл V
МайкаЖана дьо Бурбон (1338 – 1378)
Братя/сестриКатерина дьо Валоа
Шарл VI
СъпругаВалентина Висконти (25 август 1389)
ДецаШарл Орлеански
Жан Орлански-Ангулемски
Жан дьо Дюноа
Луи I Орлеански в Общомедия

Луи I Орлеански (на френски: Louis Ier d'Orléans; * 13 март 1372, Париж, Кралство Франция23 ноември 1407, пак там) e херцог на Орлеан от 1392 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Син на краля на Франция, Шарл V Мъдрия от династия Валоа и Жана дьо Бурбон, дъщеря на Пиер I Бурбон. Той е по-малък брат на краля на Франция Шарл VI Безумния.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Луи в лагера отпред на фона на Сватбата на Мария и Сигизмунд. Миниатюра от Големите хроники на Франция на Жан Фроасар
Йожен Дьолакроа, Луи Орлеански маха булото на своя метреса, 1826. Показва репутацията на Луи като развратник.

Спорна сватба[редактиране | редактиране на кода]

Елизабета Котроманич, кралица на Унгария и Полша, след смъртта на съпруга си е регентка на малолетната си дъщеря Мария. За да не загуби реалната регентска власт, започва преговори с краля на Франция Шарл V Мъдри, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали годежа със Сигизмунд Люксембургски, за което е необходимо папско разрешение, а Унгария и Франция признават различни папи в условията на продължаващата Велика Западна схизма. Признаваният от Франция за папа Климент VII дава разрешение за разваляне на годежа.

След това през април 1385 г. става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствие на жениха. Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак. Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки противодействието на кралица Елизабета Котроманич сам се жени за Мария Унгарска.

Участие в бала, обхванат в пламъци[редактиране | редактиране на кода]

На 28 януари 1393 г. Луи присъства на печално известния „Бал, обхванат в пламъци“, който е организиран от кралица Изабела Баварска в чест на сватбата на придворната дама Катерина дьо Фастоврин. Кралят и пет дворяни се появяват на празника в костюми на диваци. Това са ленени дрехи със залепена разресана вълна, прикрепена към дрехите със смола или восък. Танцувайки, кралят се приближава към херцогиня Дьо Бери, а в това време Луи Орлеански невнимателно поднася факел към костюма на един от преоблечените, който мигновено се подпалва. Пламъкът се пренася към други участници в маскарада, възниква паника. Херцогиня Дьо Бери не се изплашва: поваля краля на пода и потушава пламъка с полите си. Освен Шарл VI се спасява само още един маскиран, който се хвърля във ведро с вода; останалите загиват.

Конфликт за регентството с херцога на Бургундия Жан Безстрашни[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 1404 г. умира херцог Филип II Смели и синът му Жан Безстрашни, граф на Шароле, наследява Херцогство Бургундия. Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански. Тяхното съперничество прераства в Арманяко-бургундската гражданска война. Причината е засилващото се умствено заболяване на френския крал Шарл VI. Той страда от шизофрения или биполярно разстройство. Затова, Луи Орлеански си оспорва регентството и настойничеството над него с Жан Безстрашни. Враждата между двамата е публично известна и е източник на политически вълнения и смутове във Франция. Луи има първоначално предимство като брат, а не като първи братовчед на краля, но репутацията му на женкар и слуха за любовната афера с кралица Изабела Баварска го прави изключително непопулярен.

След поредица от интриги, при които дофинът Луи Гиенски, годеник на дъщерята на Жан Безстрашни, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля с указ да бъде определен за пазител на дофина. Това не му донася решителен превес. Луи не се отказа и прави всичко възможно да саботира правата на Жан Бургундски, включително и прахосва средствата, събрани и преназначени за освобождаването на град Кале, тогава окупиран от англичаните.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

Луи е убит на 23 ноември 1407 г. на улицата в Париж по заповед на херцога на Бургундия Жан Безстрашни. Жан Безстрашни признава, че е организирал убийството на Луи Орлеански, оправдавайки го с извършени престъпления от него.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 17 август 1389 за Валентина Висконти (* 1366, † 1408), дъщеря на Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано, и първата му съпруга принцеса Изабела дьо Валоа, дъщеря на френския крал Жан II Добрия и Бона Люксембургска. Полусестра е на последните милански херцози Джовани Мария Висконти и Филипо Мария Висконти. От брака има 10 деца, в това число:

От Йоланда, наречена Мариета д’Ангиан, дъщеря на Жак д’Ангиан, кастелан на Мон, има един син:

Неговият внук Луи Орлеански (син на Шарл) става през 1498 г. като Луи XII крал на Франция, като наследник на крал Шарл VIII, който няма мъжки наследник. Неговият правнук Франсоа дьо Ангулем (внук на неговия син Жан) става през 1515 г. крал на Франция като Франсоа I, зет и наследник на умрелия без мъжки наследник Луи XII.

През 1502 г. Луи XII поръчва в Генуа голям надгробен паметник за своите дядо и баба. През 1516 г. произведението пристига във Франция и е поставено в манастира с надгробните фигури на Дом Орлеан. Днес този надгробен паметник се намира в южната част на базиликата „Сен Дени“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Aimé Champollion-Figeac: Louis et Charles Ducs d’Orléans. Leur influence sur les arts, la littérature et l'esprit de leur siècle. Comptoir des imprimeurs unis, Paris 1844 (Reproduction en fac-similé. Slatkine Reprints, Genf 1980, ISBN 2-05-100152-9).
  • Eugène Jarry: La Vie politique de Louis de France, duc d’Orléans, 1372 – 1407. Orleans, Paris 1889 (Réimpression. Slatkine-Megariotis, Genf 1976).