Елизабета Котроманич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елизабета Котроманич
кралица на Унгария и Хърватия
Mary & Elizabeth of Hungary.jpg
Елизабета и нейната дъщеря Мария Унгарска в затвора
Лични данни
Управление 11 септември 1382 – 16 януари 1387
Други титли кралица на Полша
Родена
Починала
Семейство
Династия Котроманичи
Баща Стефан II Котроманич
Майка Елизавета Куявска
Брак Лайош I
Потомци Мария, Катарина, Мария, Ядвига
Елизабета Котроманич в Общомедия

Елизабета Котроманич от Босна (на босненски: Elizabeta Kotromanić/Елизабета Котроманић; на унгарски: Kotromanics Erzsébet; на полски: Elżbieta Bośniaczka; Elizabeta/Jelisaveta Kotromanić; ок. 1340; 16 януари 1387 в замъка Новиград, Задарска жупания, Хърватия) от династията Котроманичи от Босна е чрез женитбата си кралица на Унгария и Хърватия (1353 – 1382) и на Полша (1370 – 1382), също регентка на Унгария-Хърватия от 1382 и на Полша 1382 – 1384 г. [1][2]

Тя е дъщеря на Стефан II Котроманич († 1353), бан на Босна, и съпругата му Елизавета Куявска от рода Пясти († 1345), роднина на полския крал Владислав I Локетек.

Елизабета се омъжва през 1353 г. за близкия си роднина Лайош I (1326 – 1492), крал на Унгария (1342 – 1382) от династията Анжу-Сицилийски дом, син на Карл Роберт Анжуйски. Тя е втората му съпруга.[3] Тя преди това е живяла като заложник при майка му Елизабет Полска и там три години е възпитавана.

Елизабета и дъщеря ѝ Мария са затворени през 1386 г. Елизабета е убита през януари 1387 г. и трупът ̀и е хвърлен в река или тя умира в затвора. [4]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елизабета и Лайош I имат децата:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Duggan, Anne J.. Queens and Queenship in Medieval Europe: Proceedings of a Conference Held at King's College London, April 1995. Boydell Press, 2002. ISBN 0-85115-881-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jelisaveta Kotromanić of Bosnia, fmg.ac
  2. Elisabeth Kontromanich
  3. Samuel Klein: Handbuch der Geschichte von Ungern und seiner Verfassung. Georg Wigand, 1833, S. 230. (books.google.de)
  4. Jacob Christof Iselin, Johannes Buxtorf, Jakob Christoph Beck: Neu-vermehrtes historisch- und geographisches allgemeines Lexicon…. J. Brandmüller, 1742, S. 262. (books.google.de)