Секешфехервар
| Секешфехервар Székesfehérvár | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Секешфехервар | |
| Страна |  Унгария |
|---|---|
| Област | Фейер |
| Площ | 170,89 km² |
| Надм. височина | 118 m |
| Население | 95 915 души[1] (1 януари 2023 г.) 561 души/km² |
| Основаване | V век |
| Първо споменаване | 972 г. |
| Пощенски код | 8000–8019 |
| Телефонен код | 22 |
| Официален сайт | www.szekesfehervar.hu |
| Секешфехервар в Общомедия | |
Секешфехервар (на унгарски: Székesfehérvár) е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер.
Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001).
През Средновековието градът е бил царска резиденция и най-важният град на Унгария. 37 крале и 39 кралици се коронясали в този град и 15 владетели са били погребани.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Население | %± |
|---|---|---|
| 1870 | 23 279 | — |
| 1880 | 26 559 | 14,1% |
| 1890 | 28 539 | 7,5% |
| 1900 | 33 196 | 16,3% |
| 1910 | 37 710 | 13,6% |
| 1920 | 40 352 | 7,0% |
| 1930 | 41 890 | 3,8% |
| 1941 | 49 103 | 17,2% |
| 1945 | 35 000 | −28,7% |
| 1949 | 42 260 | 20,7% |
| 1960 | 56 978 | 34,8% |
| 1970 | 79 064 | 38,8% |
| 1980 | 103 571 | 31,0% |
| 1990 | 108 958 | 5,2% |
| 2001 | 106 346 | −2,4% |
| 2005 | 101 465 | −4,6% |
| 2008 | 101 755 | 0,3% |
Етнически групи (2001 преброяване):
Религии (2001 преброяване):
- Католици – 53,8%
- Калвинисти – 12,1%
- Лутерани – 1,9%
- Източнокатолици (униати) – 0,5%
- Други християни – 1%
- Други – 0,2%
- Атеисти – 19,7%
- Без отговор или не се знае – 10,7%
История[редактиране | редактиране на кода]
Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia.
Средновековният град е основан през 972 година от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 г. под името Alba Civitas.
В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039 година. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е сред столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.
Секешфехервар е завладян от Османската империя след продължителна обсада през 1543 година. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралският дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.
Остава под османска власт до 1688 година, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено – унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 г. получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 г. градът става седалище на епископство.
Секешфехервар отново е силно разрушен през Втората световна война по време на една от последните германски офанзиви през 1945 година.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Секешфехервар- Официален сайт
- Въздушни снимки
- Székesfehérvár, a királyi város
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Székesfehérvár в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||