Направо към съдържанието

Пясти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пясти
Информация
ВладениеПолско кралство, Мазовско княжество, Силезки княжества
СтранаПолша
ТитлиКняз на поланите
Крал на Полша
Крал на Русь
Княз на Мазовия
Княз на Силезия
ОснователПяст
Последен владетелЙежи Легницки
Основаване960
Разпадане1675
Националностполяци
Кадетски линииСилезки Пясти
Пясти в Общомедия

Пястите (на полски: Piastowie) е династия, която управлява Полша от създаването ѝ през 9-ти век до 1370 г. Наследници на династията управляват отделни полски княжества в Мазовия до 1526 г. и в Силезия до 1675 г.

Пяст е полулегендарният основател на владетелския род. Името му се споменава за пръв път в „Хроника на полските князе“ от Галус Анонимус[1], написана около 1113 г. Въпреки че първите князе и крале се смятали за потомци на Пяст, терминът „династия на Пястите“ е създаден през 17 век от историци, които работят за владетели на княжества в Силезия.

Според легендата, Пяст е въздигнат за крал като последствие от безуспешното и некомпетентно управление на западнославянския княз Попиел II Попелид, позволил разорение на имотите от викингските атаки. Основана на ирационалността на легендата е и теорията, според която Пяст е майордом[2] и предаването на властта става по подобие на това между Меровингите и Каролингите във Франкското кралство.









Князе и крале на Полша от династията Пясти

[редактиране | редактиране на кода]
КНЯЗЕ и КРАЛЕ на Полша (963 – 1370)[3][4][5][6]
Години на управление Владетел (години на раждане и смърт) Съпруги и деца Събития
963 – 992 Мешко I (ок. 922 – 25.5.992), син на Шемомисъл ∞ (1) за неизвестна съпруга:
∞ (2) 965 за Дубравка (†977), дъщеря на чешкия княз Болеслав I Страшни
1.Болеслав I Храбри (966/967 – 17.7.1025);
2.Светослава (Гунхилда), ∞ за шведския крал Ерик VI
∞ (3) 979/980 за Ода (†1023), дъщеря на маркграф Дитрих фон Халденслебен
Мешко I е първият засвидетелстван от достоверни исторически извори полски княз от династията Пясти. През 966 г. той се покръства заедно с народа си и по този начин Полша влиза в семейството на европейските християнски държави. Воюва срещу чехите и германците, в резултат на което покорява Силезия и Краков. Поставя основите на административното управление, установява своята столица в Гнезно и създава първото полско епископство – Познан.
992 – 1025 Болеслав I Храбри (966/967 – 17.7.1025), втори син на Мешко I ∞ (1) (984, развод 985/986) за неизвестна дъщеря на маркграф Рикдаг фон Мейсен:
1.дъщеря (*984/985), ∞ 996/997 за поморски княз;
2.син (*985/986), монах.
∞ (2) (986, развод 986/987 за Юдит, дъщеря на унгарския княз Геза:
1.Безприм (986/987 – 1031/32);
2.дъщеря (987 – 1017), монахиня.
∞ (3) (987) за Емнилда (†1017), дъщеря на западно-поморския княз Добромир:
1.Регелинда (989 – 1014), ∞ 1002/03 за маркграф Херман фон Майсен;
2.Мешко II (990 – 10.5.1034);
3.Веслава (991/1001 – 1018), ∞ 1015 за великия киевски княз Святополк I;
4.Отон (1000 – 1033).
∞ (4) (1018) за Ода (†1018), дъщеря на маркграф Екехард I:
1.Матилда, ∞ (1035, развод 1036) за швабския херцог Ото фон Швейнфурт (†1057)
Болеслав I Храбри продължава изграждането на полските държавни институции и насърчава християнските мисионери в своите владения. Води войни с германците, отнема Моравия от чехите и се намесва в политическите борби в Киевска Русия. През 1025 г. пръв от полските владетели получава кралска титла от император Конрад II
1025 – 1031; 1032 – 1034 Мешко II (990 – 10.5.1034), трети син на Болеслав I Храбри ∞ 1013 за Рихенца (Рикса) (†1063), внучка на германския император Ото II:
1.Болеслав Забравени (1014/15 – 1038);
2.Кажимеж I (25.7.1016 – 25.11.1058);
3.Рикса (†1052), ∞ 1039/42 за унгарския крал Бела I;
4.Гертруда (1108), ∞ ок. 1050 за великия киевски княз Изяслав I
Мешко II не притежава качествата на държавник и позволява бързо да рухне делото на баща му. Неуспешни са войните му с Германия, резултат от които е загубата на Моравия и Словакия. През 1031 г. е принуден да отстъпи властта на по-големия си брат Безприм, който е убит на следващата година и Мешко II отново сяда на трона, но през 1033 г. е принуден от германския император Конрад II да се откаже от кралското си достойнство. носи титлата „княз“ до смъртта си през 1034 г.
1031 – 1032 Безприм (986/987 – 1031/32), втори син на Болеслав I Храбри неженен
1034 – 1038 Болеслав Забравени (1014/15 – 1038), първи син на Мешко II неженен
1039 – 1058 Кажимеж I (25.7.1016 – 25.11.1058), втори син на Мешко II ∞ ок. 1041 за Добронега (Мария) (1012 – 1087), дъщеря на великия киевски княз Владимир I:
1.Болеслав II Смели (1039 – 1081);
2.Владислав I Херман (ок. 1043 – 4.6.1102);
3.Светослава-Сватава (1041/48 – 1126), ∞ 1062/63 за чешкия крал Вратислав II;
4.Мешко (1045 – 1065)
Съумява да изведе своята страна от разрухата, в която я оставя баща му. Укрепва властта си над Вроцлав и Силезия (1050) и подкрепян от църквата, се стреми да унищожи последните остатъци от езичеството. Създава благоприятни условия за развитие на науката и образованието.
1058 – 1079 Болеслав II Смели (1039 – 1081), първи син на Кажимеж I ∞ 1067 за черниговската княгиня Вишеслава (†1088):
1.Мешко (1069 – 1089), ∞ 1088 за киевската княгиня Евпраксия Изяславовна
крал на Полша (1076 – 1079)
Често започва военни конфликти със своите съседи, нахлува няколко пъти с войските си в Чехия, Унгария и Киевска Русия. В жестокостта си стига дотам, че убива пред олтара влиятелния епископ на Краков Станислав. През 1076 г. се провъзгласява за крал, но е отлъчен от църквата и настройва срещу себе си полската аристокрация. През 1079 г. е принуден да напусне своята страна и да избуга в Унгария, където умира в манастир през 1081 г.
1079 – 1102 Владислав I Херман (ок. 1043 – 4.6.1102), втори син на Кажимеж I Збигнев (до 1080 – 1116), извънбрачен син;
∞ (1) (ок. 1080) за Юдит (1056/58 – 1085), дъщеря на чешкия княз Вратислав II:
1.Болеслав III Кривоусти (20.8.1085 – 28.10.1138).
∞ (ок. 1089) за Юдит-Мария (1101 – 1144), дъщеря на германския император Хайнрих III:
1.дъщеря (ок. 1088 – 1112), ∞ 1106 за туровския княз Ярослав Святополкович;
2.Агнешка (ок. 1090 – ок. 1126), абатиса в Хандерсхайм;
3.Аделаида (1090/91 – 1127), ∞ 1118 за маркграф Диполд III фон Фобург (†1146)
Неговото управление е слабо. Като върховен владетел не успява да се наложи над аристокрацията и търси съюза на германския император Хайнрих IV.
1102 – 1107 Збигнев (до 1080 – 1116), извънбрачен син на Владислав I Херман неженен Между Збигнев и брат му Болеслав III Кривоусти започват конфликти, в резултат на които Болеслав III Кривоусти убива брат си и отново обединява полските земи.
1102 – 1138 Болеслав III Кривоусти (20.8.1085 – 28.10.1138), син на Владислав I Херман ∞ (1) (1103) за Сбислава (†1110/11), дъщеря на великия киевски княз Святополк II:
1.Владислав II Изгнаник (1105 – 30.5.1159);
2.дъщеря (*ок. 1111), ∞ 1124 за муромския княз Всиволод Давидович.
∞ (2) (1115) за Саломея (до 1101 – 1144), дъщеря на граф Хайнрих фон Берг-Шелклинген:
1.Рикса (1116/17 – 1155), ∞ (1) (ок. 1127) за херцога на Югландия Магнус Силния (1106 – 1034), ∞ (2) (1136) за новгородския княз Владимир Всеволодович (†1139), ∞ (3) (1143) за краля на Швеция Сверкер I (†1155);
2.дъщеря (*1119), ∞ 1132 за маркграф Конрад фон Пльотцкау (†1133);
3.Гертруда (1123/24 – 1160), монахиня;
4.Болеслав IV Къдрави (1125 – 3.4.1173);
5.Мешко III Стари (1126/27 – 13.3.1202);
6.Хенрик (1127/31 – 1166), княз на Сандомир от 1146;
7.Добронега (1127 – 1147), ∞ 1142 за саксонския маркграф Дитрих II (†1185);
8.Юдит (1130 –1170/76), ∞ 1148 за бранденбургския маркграф Ото I (†1184);
9.Агнешка (1137/38 – 1182), ∞ 1151/52 за великия киевски княз Мстислав II (†1172);
10.Кажимеж II Справедливи (1138 – 5.5.1194)
Първоначално Болеслав III Кривоусти управлява Малка Полша и Силезия. Между Збигнев и брат му Болеслав III Кривоусти започват конфликти, в резултат на които Болеслав III Кривоусти убива брат си и отново обединява полските земи като техен единствен княз. Води многобройни войни, особено срещу Германия, и успява през 1122 г. да завладее балтийското крайбрежие около Гданск.
1138 – 1146 Владислав II Изгнаник (1105 – 30.5.1159), първи син на Болеслав III Кривоусти ∞ 1125/27 за Агнес (1108/13 – 1160/63), дъщеря на австрийския маркграф Леополд III:
1.Болеслав I Високи (†1201), княз на Вроцлав, ∞ (1) (1142) за черниговската княгиня Звинислава Всеволодовна (†1163); ∞ (2) за Кристана (1150 – 1201);
2.Мешко IV Танцуващи крака (1132/46 – 1211), княз на Ополе и Рацибор;
3.Рикса (Рихенца) (1130/40 – 1185), ∞ (1) (1152) за кастилския крал Алфонсо VII, ∞ (2) (1161) за прованския граф Реймон-Беранже III (1140 – 1166);
4.Конрад (1146/57 – 1203), епископ на Бамберг (1202 – 1203)
Първоначално Владислав II Изгнаник, носи короната на цяла Полша (1138 – 1146), но фактически управлява само северните части на страната и територии в Силезия. През 1146 г. е прогонен от брат си Болеслав IV Къдрави въпреки помощта на германския император Конрад III. Умира като изгнаник в Германия през 1159 г.
1146 – 1173 Болеслав IV Къдрави (1125 – 3.4.1173), втори син на Болеслав III Кривоусти ∞ 1137 за новгородската княгиня Верхослава Всеволодовна (†1148):
1.Саломея (Салюша, †1178), ∞ 1173 за дрогичинския княз Василко Ярополкович (ок. 1151 – 1178/82);
2.Лешек (1160/65 – 1186), княз на Мазовия и Куява (1173 – 1186)
Първоначално Болеслав IV Къдрави е княз на Мазовия и Куява. През 1146 г. успява да протони брат си Владислав II Изгнаник и слага ръка на неговите владения, след което е провъзгласен за княз на цяла Полша. отразява нашествието на германския император Фридрих I Барбароса в полските земи.
1173 – 1177
1191
1199
1199 – 1202
Мешко III Стари (1126/27 – 13.3.1202), трети син на Болеслав III Кривоусти ∞ (1) (1136/40) за Ержибет (Елисавета, ок. 1128 – 1155), дъщеря на унгарския принц Алмош Арпад:
1.Одон (1141/49 – 1194), княз на Познан и Калиш, ∞ 1187 за галицката княгиня Вишеслава Ярославовна (1150 – 1194);
2.Елжбета (ок. 1152 – 1209), ∞ (1) (1173/77) за чешкия княз Собеслав II, ∞ (2) (1180) за саксонския маркграф Конрад II (†1290).
∞ (2) (1151/54) за Евдокия, дъщеря на великия киевски княз Изяслав II:
1.Верхослава-Людмила (1153 – 1223), ∞ (1167) за лотарингския херцог Фридрих I (1152 – 1207);
2.Юдита (1154 – 1201), ∞ 1173/77 за саксонския херцог Бернхард III (1140 – 1212);
3.Болеслав (1159 – 1195), княз на Куява, ∞ 1184 за померанската принцеса Доброслава (†1200);
4.Мешко (1160/65 – 1193), княз на Калиш;
5.Владислав III Тънконоги (1161/67 – 3.2.1231);
6.Саломея (ок. 1160 – ?), ∞ 1177 за померанския княз Ратибор (ок. 1160 – 1183);
7.Анастасия (1164 – 1240), ∞ 1177 за померанския херцог Болеслав I (1130 – 1187);
8.Звинислава (†1240), ∞ 1181 за померанския княз Мщивой I (†1220)
След смъртта на баща му Болеслав III Кривоусти през 1138 г., Мешко III Стари е определен за великополски княз, а когато по-големият му брат Болеслав IV Къдрави умира без наследници е провъзгласен за княз на цяла Полша (1173 – 1177). Прогонен от престоля, той се заема да укрепи позициите си, превземайки през 1182 г. старата столица Гнезно и през 1199 г. отново си възвръща властта, която задържа до смъртта си през 1202 г.
1177 – 1191;
1191 – 1194
Кажимеж II Справедливи (1138 – 5.5.1194), пети син на Болеслав III Кривоусти ∞ (1) (ок. 1163) за неизвестна жена:
1.Мария (*1164), ∞ 1178 за великия киевски княз Всеволод III.
∞ (2) (ок. 1185) за смоленската княгиня Елена Ростиславовна (†1207):
1.Лешек I Бели (1186/87 – 23.11.1227);
2.Конрад I Мазовецки (1187/88 – 31.8.1247)
В началото Кажимеж II Справедливи получава малките Вишлицко (1166) и сандомирско (1172) княжества, след което съумява да уголеми своите владения с териториите на Краков (1177), Куява и Мазовия (1186), а през 1177 г. застава на престола на цяла Полша.
1194 – 1198;
1199;
1206 – 1210;
1211 – 1227
Лешек I Бели (1186/87 – 23.11.1227), първи син на Кажимеж II Справедливи ∞ 1207 за луцката княгиня Гремислава Ингваревна (†1258):
1.Саломея (1211/12 – 1268), ∞ 1214 за унгарския принц и крал на Галиция Калман (1208 – 1241);
2.Болеслав V Скромни (21.6.1226 – 7.12.1279)
Лешек I Бели получава княжеската власт над Краков и Сандомир. Прави неуспешни опити да покори руското Галичко княжество.
1202 – 1206;
1228 – 1229
Владислав III Тънконоги (1161/67 – 3.2.1231), четвърти син на Мешко III Стари ∞ 1195 за Лучия (†1208), дъщеря на руанския княз Яромар I, от която няма деца В началото е провъзгласен за княз на Велика Полша (Познан и Гнезно), а през 1202 г. завзема и Краковското княжество, което загубва през 1228 г. В края на живота си е принуден да води тежки борби с племенника си Владислав Одонич (ок. 1190 – 1239).
1210 – 1211 Мешко IV Танцуващи крака (1132/46 – 16.5.1211), втори син на Владислав II Изгнаник ∞ до 1178 за Людмила (†1210):
1.Кажимеж I (1178 – 1229/30), княз силезко-ополски, ∞ 1212/20 за Виола (†1251), вероятно българка
Първоначално той поема властта само над Горна Силезия, но впоследствие съумява да разшири владенията си с Рачиборското (1178), Ополското (1201) и Краковското княжество (1210).
1229 – 1231;
1241 – 1243
Конрад I Мазовецки (1187/88 – 31.8.1247), втори син на Кажимеж II Справедливи ∞ 1207 за владимиро-волинската княгиня Агафия Светославовна (†1247):
1.Болеслав I (1208 – 1248), княз на Мазовия, ∞ (1) (1235) за Гертруда (1220 – 1244/47) дъщеря на силезкия княз Хенрик II Благочестиви, ∞ (2) (1245/47) за белзката княгиня Анастасия Александровна;
2.Кажимеж I (ок. 1211 – 1267), княз на Куява, Лечич и Шерадз, ∞ (1) за Ядвига (†1235), ∞ (2) (1239) за Констанция (†1253/57), дъщеря на силезкия княз Хенрик II Благочестиви, ∞ (3) (1257) за Ефросиния (1228/30 – 1292), дъщеря на силезко-ополския княз Кажимеж I;
3.Саломея (1224 – 1268), неомъжена;
4.Юдита (1226 – 1257/65), ∞ (1) (1239) за ополския княз Мешко I (ок. 1220 – 1246), ∞ (2) (1252) за вроцлавския княз Хенрик III Бели (†1266)
От 1202 до смъртта си Конрад I Мазовецки е княз на Куява и Мазовия.
1232 – 1238 Хенрик I Брадати (†19.3.1238), племенник на Мешко IV Танцуващи крака ∞ 1188/92 за Хедвига (†1243), дъщеря на херцог Бертхолд IV фон Меран:
1.Агнешка (1190 – 1214);
2.Болеслав (ок. 1191 – 1206/08);
3.Конрад Къдрави (1191/98 – 1213)
4.Хенрик II Набожни (1196/1204 – 9.4.1241);
5.София (ок. 1200 – 1214);
6.Гертруда (ок. 1200 – 1267), абатиса в Тшебница
Първоначално Хенрик I Брадати наследява властта над Вроцлавското княжество (1201 – 1238). През 1232 г. разширява земите си, присъединявайки Краков, а от 1234 г. управлява и Велика Полша.
1238 – 1241 Хенрик II Набожни (1196/1204 – 9.4.1241), трети син на Хенрик I Брадати ∞ 1214/18 за Анна (1204 – 1265), дъщеря на чешкия крал Отокар I:
1.Гертруда (ок. 1220 – 1244/47), ∞ 1235 за мазовецкия княз Болеслав I (1208 – 1248);
2.Болеслав II Плешиви (1220/25 – 1278), княз на Силезия (от 1242), ∞ (1) (1242) за Хедвига (†1259), дъщеря на граф Хайнрих I фон Анхалт; ∞ (2) (1260/67, развод 1274) за Еуфемия (†1284), дъщеря на любишевския княз Самбор II;
3.Констанция (1221/27 – 1253/57), ∞ 1239 за куявския княз Кажимеж I (ок. 1211 – 1267);
4.Хенрик III Бели (1222/30 – 1266), княз на Вроцлав, ∞ (1) (1252) за Юдита (1226 – 1257/65), дъщеря на мазовецкия княз Конрад I, ∞ (2) (1266) за Агнеса (Хелена), дъщеря на саксонския херцог Албрехт I;
5.Мешко (1223/27 – 1241/42);
6.Елжбета (1224/32 – 1265), ∞ 1244 за великополския княз Пшемисъл I (1220/21 – 1257);
7.Конрад II (1228/31 – 1273/74), ∞ (1) (1249) за Саломея (1237 – 1267/74), дъщеря на великополския княз Владислав Одонич, ∞ (2) (1271/74) за София (1258/61 – 1318), дъщеря на маркграф Дитрих фон Ландсберг;
8.Агнешка (1230/36 – 1277), абатиса в Тшебница;
9.Владислав (1237 – 1270), архиепископ на Вроцлав;
10.Ядвига (1238/41 – 1318), абатиса във Вроцлав
Хенрик II Набожни наследява бащините си владения Вроцлав, Краков и Велика Полша. Загива през 1241 г. като участник в голямата битка с татарските нашественици при Лигниц.
1243 – 1279 Болеслав V Скромни (21.6.1226 – 7.12.1279), син на Лешек I Бели ∞ 1239 за Кунигунда (1234 – 1292), дъщеря на унгарския крал Бела IV, от която няма деца Княз на Сандомир от 1227 г. и Краков от 1243 г.
1279 – 1288 Лешек II Черни (1240/42 – 30.9.1288), внук на Конрад I Мазовецки ∞ 1265 (развод 1271/74) за Грифина (1244/46 – 1303/09), дъщеря на галичкия княз Ростислав Михайлович, от която няма деца Княз на Лечич и Шерадз от 1260 г., владетел на Краков и Сандомир от 1279 г.
1288 – 1290 Хенрик IV Праведни (1257/58 – 23.6.1290), внук на Хенрик II Набожни ∞ (1) (1277/80, развод 1286/87) за неизвестна дъщеря на силезкия княз Владислав I, ∞ (2) (1287/88) за Матилда (†1290/98), дъщеря на бранденбургския маркграф Ото V, от която няма деца През 1270 г. Хенрик IV Праведни наследява Вроцлавското княжество, а през 1288 г. успява да наложи властта си и над Краков.
1295 – 1296 Пшемисъл II (14.10.1257 – 8.2.1296), пра-правнук на Мешко III Стари ∞ (1) (1275) за Луитгарда (ок. 1261 – 1283), дъщеря на херцог Хайнрих I фон Мекленбург, от която няма деца,
∞ (2) (1285) за Рикса (1288/93), дъщеря на шведския крал Валдемар I
1.Елжбета (1286/88 – 1335), ∞ (1) (1303) за чешкия крал Вацлав II, ∞ (2) (1306) за чешкия крал Рудолф I,
∞ (3) (1293) за Маргарита (1270 – 1315), дъщеря на бранденбургския маркграф Албрехт III, от която няма деца
В началото Пшемисъл II носи титлата „княз на Познан“, а през 1279 г., след смъртта на чичо си Болеслав Набожни (1221 – 1279), е провъзгласен за великополски владетел. През 1290 г. присъединява към подвластните си територии Краков, а през 1295 г. – балтийското крайбрежие. Получава кралската корона на обединена Полша през 1295 г. една година преди смъртта си.
1296 – 1300;
1320 – 1333
Владислав I Локетек (1260/61 – 2.3.1333), внук на Конрад I Мазовецки ∞ 1293 за Ядвига (ок. 1260 – 1339), дъщеря на калишкия княз Болеслав VI Набожни:
1.Кунигунда (до 1298 – 1331), ∞ (1) (1312) за швидницкшя княз Бернхард II (1288/91 – 1326), ∞ (2) (1328) за херцог Рудолф I фон Саксен-Витемберг (†1356);
2.Елжбета (1305 – 1380), ∞ 1320 за унгарския крал Карой I Роберт;
3.Кажимеж III Велики (30.4.1310 – 5.11.1370)
Първоначално Владислав I Локетек е княз на Куява и Лечич (1267 – 1296), а през 1296 е избран за княз на отново обединената под негово ръководство полска държава. През 1305 г. под неговата власт преминава Малка Полша, през 1314 г. – Велика Полша, а през 1320 г. възстановява в своя полза кралския статут на страната.
1330 – 1370 Кажимеж III Велики (30.4.1310 – 5.11.1370), син на Владислав I Локетек ∞ (1) (1325) за Алдона (1309/10 – 1339), дъщеря на великия литовски княз Гедимин:
1.Елжбета (1326/34 – 1361), ∞ 1343 за померанския херцог Болеслав V;
2.Кунигунда (1335 – 1357), ∞ (1345) за херцога на Бавария и бранденбургски курфюрст Лудвиг VI (1330 – 1365).
∞ (2) (1341, развод ок. 1356) за Аделхайд (1323 – 1371), дъщеря на ландграф Хайнрих II фон Хесен, от която няма деца.
∞ (3) (1357) за Христина (†1364), от която няма деца.
∞ (4) (1365) за Ядвига (1350 – 1390), дъщеря на саганския княз Хенрик V:
1.Анна (1366 – 1425), ∞ (1) (1380) за граф Вилхелм фон Цили (†1392), ∞ (2) (1394) за херцог Улрих фон Тек (†1432);
2.Ядвига (1368 – 1407)
Кажимеж III Велики продължава политиката на своя баща, насочена към обединението на Полша и превръщането ѝ в голяма европейска държава. През 1343 г. установява мир с Тевтонския орден, след което завладява големи части от руските княжества Галич и Владимир. Унифицира полската финансова система, основава болници и училища, реформира законодателството. Кажимеж III Велики няма синове, поради което полската корона е наследена от унгарския клон на динаситята Анжу.
  1. За повечето християнски държави са налице авторитетни и достоверни исторически източници, написани след покръстването. Периодът преди това неслучайно е наричан Тъмните векове.
  2. Според един от възможните преводи на полски: Piast означава на български: Пазител на дома.
  3. Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 238 – 244.
  4. ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 27. Пясты. Князья и короли Польши до 1296
  5. ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 28. Пясты. Князья и короли Польши до 1370
  6. ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 30. Пясты. Князья силезские во Вроцлаве, Легнице и Бжеге до 1441