Кревска уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кревска уния
Union of Krewo.jpg
Информация
Подписване 14 август 1385
Място Кревски замък
Подпечатване Йогайла Корибут Витаутас
Страни
по споразумението
Полско кралство,
Велико литовско княжество
Език латински
Unio in Krew в Уикиизточник
Кревска уния в Общомедия

Полско-литовският съюз от Крево или Актът от Крево е набор от предбрачни обещания, дадени в Кревски замък на 14 Август 1385 от Ѝогайла, Велик херцог на Литва, в замяна на брака му с непълнолетната полска кралица Ядвига Анжуйска. Актът е много ограничен по обхват и в историографията терминът "Съюз от Крево" често се отнася не само за конкретния документ, но за събитията от 1385-1386 като цяло.[1] След преговорите в 1385, Йогайла приема християнството, жени се за Ядвига и е коронован за Крал на Полша през 1386. Това е решаващ момент в история на Полша и Литва и-бележи началото на четири века от обща история между двете нации. През 1569 г. Полско-литовската уния прераства в обединено изборно кралство, наречено Жечпосполита, оцеляло до Третата подялба на Полша през 1795.

Исторически фон[редактиране | редактиране на кода]

Положението в Полша[редактиране | редактиране на кода]

Полша и Литва през 1387

Кралят на Унгария и Полша Лайош I Велики умира на 13 септември 1382. Тъй като той е има само две оцелели дъщери, Мария Унгарска (родена около 1371) и Ядвига Анжуйска (родена около 1373), то Полша е изправена пред наследствена криза. Кандидатите за трона включват годеника на Мария Сигизмунд Люксембургски, Шемовит IV, херцог на Mазовия и Владислав Ополчик. Мария и годеникът ѝ са отхвърлени от полските благородници, които не желаят лична уния с Кралство Унгария,[2] Полските благородници се надпреварват помежду си и дори избухва кратка гражданска война във Великополша. В крайна сметка, след дълги преговори с майката на Ядвига Елизабета Котроманич, регент на Унгария, принцесата пристига в Краков и е коронясана като Крал на Полша - не като кралица, за да се подчертаят правата ѝ над трона) на 15 октомври 1384. Новият монарх все още се нуждае от подходящ съпруг. Тя е сгодена за Вилхелм (Австрия), който през лятото на 1385 пътува до Полша в опит да консумира брака. Въпреки, че достига Вавел, Вилхелм е принудително отстранен от полските благородници. Не е ясно дали той успява да консумира брака си, но австрийските източници продължават да обвиняват Ядвига в двуженство,[3] Тогава малополските първенци Спитек от Мелщин, Ян от Тарнов и Ян Течински, предлагат 13-годишната Ядвига да се омъжи за 37- годишния Йогайла, Велик херцог на Литва.

Положението в Литва[редактиране | редактиране на кода]

Великия херцог Алгирдас умира през 1377 и оставя трона на сина си Йогайла. Той наследява обширни земи, обитавани от литовци-нехристияни и православни рутени. В течение на изтеклия век, литовците почти непрестанно са се защитавали от тевтонските рицари и техния кръстоносен поход с основна военна цел покръстването на Литва в католицизма. Йогайла разбира, че покръстването е неизбежно и търси най-добрите възможности. В договорът от Дубиша от 1382 с рицаритецса включени разпоредби за приемане на християнството от Йогайла и литовците в срок от четири години,[4] но договорът не е окончателно ратифициран. Приемане на християнството от дългогодишен враг е опасно, непопулярно и може да тласне Литва към зависимост от рицарите. В 1384 Йогайла проучви друг вариант, представен от Великото херцогство Москва с посредничеството на неговата православна майка Уляна Тверска: приемане на православието и брак със София, дъщеря на Дмитрий Донски[5]. Въпреки това, в очите на католиците, Православието не е по-добро от езичеството. Ето защо такова преобразуване не би го предпазило от тевтонските атаки. Третият вариант, представен от полските благородници, избягва големите клопки на тевтонските и московските предложенията.[6]

Съюз[редактиране | редактиране на кода]

Преговори[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Ядвига и Йогайла-Владислав в Краков

Отношенията между Полша и Литва не са особено приятелски. Но двете държави вече са били съюзници когато Алдона Литовска е кралица на Полша между 1325 и 1339.[2] Полша и Литва са и воювали помежду си в Галичко-Волинските войни, но в момента виждат възможност да си възвърнат земите, загубени от Унгария и тевтонските рицари, които почват да виждат като общи врагове.[7] Не е известно кой и кога предлага на Йогайла да стане младоженец на Ядвига, но преговорите може да са започнали още през 1383. Но и когато тези планове стават известни Шемовит IV, херцог на Мазовия напада литовските земи за да изяви собствените си претенции за полския престол.[8] А когато литовски пратеници участват в коронацията Ядвига през есента на 1384, кандидатурата на Йогайла вече е широко известна.

В средата на 1385 Йогайла изпраща официална делегация в Полша. В него са включени брат му Скригайла, херцог Борис и търговецът Ханул от Рига.[9] Последният е помогнал на Йогайла да си възвърне Вилнюс по време на Литовската Гражданската война (1381-1384) и представлява интересите на търговците, които са видели големия търговски потенциал между Полша и Литва.[3] Представителите се явяват първо пред полските благородници в Краков и след това пред кралица Елизабет, майката на Ядвига в Буда. Полска делегация, състояща се от двама пратеници на Елизабет и трима полски благородници - е изпратена в Литва.[3] След завръщането на делегацията на Литва, Йогайла потвърждава писмено всички обещания, направени от негово име в Полша. Това потвърждение в известно днес като Акт от Крево.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Документът съдържа 560 думи, адресирани до Кралица Елизабет и полската делегация.[1]. Йогайла описва накратко мисията на делегацията на Литва и, в замяна на брака си с Ядвига, се договаря за следното:

  • християнизация в Литва: Покръстване на Йогайла, литовските князе и всички езически литовци в католицизма
  • изплащане на компенсация на 200,000 флорина на Вилхелм Австрийски за прекратяване на годежа между него и Ядвига.
  • връщане на Полша на всички земи, загубени във войните срещу Литва. Това по-специално визира територии в Червена Рус, които Лайош Велики е придал към Кралство Унгария.
  • освобождаване на всички християнски затворници от войната, държани от литовците
  • закрепяне (на латински: applicare) на литовските и рутенските земи към короната на Полша.

Договорът е гарантиран от печатите на братята Йогайла, Скригайла, Корибут, Ленгвенис и княжеския братовчед Витаутас,[1] Тъй като в документа се съдържа обещания и гаранции само от едната страна, литовски историци стигат до заключението, че съюзът не може да бъде окончателен международен договор, и че би трябвало да има друг документ, финализиращ споразумението.[1]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Цар-книга: Сватбата на Ягайло-Владислав и Ядвига

Брак и покръстване на Литва[редактиране | редактиране на кода]

На 11 януари 1386 полска делегация се среща с Йогайла във Волковиск и му излага пакт, заявявайки, че полската аристокрация се съгласява да го избира като новия си суверен.[10] Изборът бе сключен на 1 февруари в Люблин,[11] На 12 февруари Йогайла и роднините му пристигат в Краков и се кръщават от Бодзант, Епископ на Гнезно. Три дни по-късно в Вавелската катедрала,[12] Йогайла приема ново име - кръщелното Владислав, избрано в чест на прадядото на Ядвига Владислав I Локетек. Предпоследният Пяст Йогайла-Владислав се жени за Ядвига на 18 февруари и е коронован jure uxoris като крал на Полша на 4 март.[10] Поради отрицателна пропаганда от страна на Вилхелм Австрийски и тевтонските рицари, бракът не е потвърден от Папа Урбан VI (1378-1389); едва Бонифаций IX (1389-1404) го обяви за законосъобразен.[13]

Веднага след сключването на брака и коронацията, Ядвига и Витаутас отпътуват към Галисия, където побеждават унгарските сили и обезпечават район от Шаблон:Convert/km2 в западна Подолия.[14] Андрей Полоцки, най-старият брат от литовските князе, използва отсъствието на Владислав II да поднови борбата си за трона на Литва. Андрей напада югоизточно от Полоцк, а също така и Ливонските мечоносци нападат Литва. Святослав Смоленски нахлува в Мстиславъл.

В края на 1386 Владислав II се връща във Вилнюс за да довърши друго си обещание - да конвертира Великото херцогство в католицизма. Той довежда няколко свещеници, създали първите седем енории и, според Ян Длугош, кралят дори лично превежда Господната молитва и Апостолическото Верую на литовски език[15] Новопокръстените са кръщавани масово, след кратко обучение, и са наградени с вълнени ризи; бързането по-късно бе критикувано в Констанцкия събор,[16] На 17 февруари 1387 Владислав II постановява, че ще изгради Катедрала във Вилнюс и в петиция до папата моли да се създаде Епархия Вилнюс, която той обезпечава и оземлява с владения над Таурагнай, Лабанорас и Молетай,[17] Две други привилегии, присъдени на 20 февруари и 4 март 1387, засягат литовските благородници, които ще приемат християнството - техните наследствени права и титли се признават от Магдебург до Вилнюс. Това не служи само като стимул за покръстване, но и за изравняване на правата на аристокрацията в Полша и Литва.[18]

Полско-литовски съюз[редактиране | редактиране на кода]

Покръстването на Литва

Владислав оставя брат си Скригайла като регент в Литва. Оказва се, че той е непопулярен сред литовските първенци и недоволство се заражда от страх от полско влияние в държавата. Витаутас се възползва от възможността да поднови борбата си за власт и нова Литовска Гражданската война (1389-1392) избухва. Това е решено със споразумението от Острув - Витаутас става Велик херцог на Литва, докато Владислав запазва правото на владетел. Витаутас провежда независимо своите вътрешни и външни работи, но сътрудничи на Владислав II. Най-известния пример на полско-литовското сътрудничество е от решаващата победа в Битка при Таненберг (1410) срещу тевтонските рицари, Полско-литовските отношения и независимостта на Витаутас бяха формализирани от Съюза от Вилнюс и Радом (1401) и Договора от Хородло (1413). Така Великото херцогство Литва запазва своя суверенитет. Едва Съюзът от Люблин (1569) създава постоянен съюз между Кралство Полша и Великото литовско княжество, след което федералното кралство Жечпосполита е основано. А накрая, Конституция от 3 Май 1791 заявява, че двете страни са една, макар и този документ да е денонсиран на 20 октомври с изменения за взаимно гарантиране на двете нации. Скоро те са разделени, но по-голямата част на 19-ти век прекарват под властта на Русия, въпреки административното разделяне. От началото на 20 век, както постановява тяхната независимост Полша и Литва не са били заедно в някакъв формален смисъл.

Историография[редактиране | редактиране на кода]

Акт от Крево
Оригиналният документ
Оригиналният документ
Дата на издаване 14 август 1385
Издаден Литва
Валиден в Полско кралство, Литовско княжество
Тип на документа договор
Предназначение предбрачно споразумение
Валидност безсрочен

До откриването на оригиналния латински документ през 1835 г. в регистър на архивите на Краковската катедрала, Съюзът от Kрево е неизвестен. Обикновено важни държавни документи се съхраняват в Коронния архив. Унията не е упомената в някакви съвременни документи, нито е цитирана от средновековни историци, хроники или други писмени източници. Никъде другаде не се споменава срещата през август 1385 в Крево.[1] Това кара литовско-американския адвокат Джонас Дайнаускас да постави под съмнение автентичността на акта през 1975. Въпреки това, твърденията му спечелват твърде малко научна подкрепа.[19]

Applicare[редактиране | редактиране на кода]

Думата да закрепи, описваща бъдещите отношения между Полша и Литва, причиняра най-много противоречия и академичен дебат. В Латинската терминология това не е легална дефиниция и вероятно е бил умишлено е избран за своята неяснота. Терминът е обект на широки тълкувания, които биха могли да бъдат разделени в три основни категории:[20]

  • Литва престава да съществува като суверенна държава и става провинция на Полша. Тази интерпретация е подкрепена и от полските историци Феликс Конечни (1862-1949), Анатол Левицки (1841-1899), Хенрик Ловмянски (1898-1984), и Луи Коланковски (1882-1956). Това мнение бе наскоро тълкувано и от Оскар Халецки (1891-1973), който твърди, че Литва е включена в Полша от 1386 до 1401, а след това прераства във феодално владение на Полша към 1440.
  • Литва става феодално владение на Полша. Тази гледна точка е въведена от Ян Адамус (1896-1962) през 1932 г. и се поддържа от Хенрик Пашкевич (1897-1979) и до известна степен, от Оскар Халецки. Основните им аргументи са, че в действителност такава голяма държава не може изведнъж да стане провинция и че Великото херцогство запазва повечето от елементите на суверенитета си.
  • Литва и Полша са обединени от лична уния, Тази гледна точка е въведена от литовските историци Адолф Шапока (1906-1961) и Зено Ивискис (1908-1971). Те твърдят, че Полша и Литва са обединени само от монарха.
Пропагандна картина от 1861

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Kiaupienė 2002
  2. а б Davies 2005, с. 94
  3. а б в Ivinskis 1978, с. 284
  4. Kiaupa 2000, с. 127
  5. Ivinskis 1978, с. 280
  6. Ivinskis 1978, с. 281
  7. Ivinskis 1978, с. 282–283
  8. Ivinskis 1978, с. 282
  9. Ivinskis 1978, с. 283
  10. а б Jučas 2000, с. 114
  11. Ivinskis 1978, с. 286
  12. Davies 2005, с. 95
  13. Jučas 2000, с. 116
  14. Jučas 2000, с. 115
  15. Ivinskis 1978, с. 288
  16. Jučas 2000, с. 126–127
  17. Jučas 2000, с. 120
  18. Jučas 2000, с. 122
  19. Jučas 2000, с. 110
  20. Jučas 2000, с. 111–114

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Union of Krewo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.