История на Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Coat of arms of Poland-official3.png

Историята на Полша започва с преселването на славяните, които създават трайни заселвания на полските земи през ранното Средновековие. Първата управляваща династия, Пястите, се появява през X век. Княз Мешко I се счита де факто за създателя на полската държава и е широко признат за разпространението и приемането на западното християнство, което е последвано от покръстването през 966 г. Държавата, която Мешко управлява, е официално възстановена като средновековно кралство през 1025 г. от сина му Болеслав I Храбри. Може би най-успешният от кралете на Пястите е последният, Кажимеж III Велики, който управлява в период на икономически просперитет и териториално разширение преди смъртта си през 1370 г. без мъжки наследници. Периодът на Ягелонската династия през XIV – XVI век води до тесни връзки с Великото литовско княжество, културен ренесанс в Полша и териториална експанзия, кулминираща в създаването на Полско-литовската държава (Жечпосполита) през 1569.

В своите ранни фази, Жечпосполита успява да поддържа нивата на просперитет, постигнати през ягелонския период чрез забележителното развитие на изтънчена благородна демокрация. От средата на XVII век обаче, голямата държава навлиза в период на упадък, причинен от опустошителни войни и влошаване на политическата система. Значителни вътрешни реформи са въведени през късния XVIII век, най-вече в конституцията от 3 май 1791 г., но съседните сили не позволяват на реформите да напреднат. Независимото съществуване на Жечпосполита приключва през 1795 г. след серия от инвазии и разделяния на полска територия, извършени от Руската империя, Пруското кралство и Хабсбургската монархия.

От 1795 до 1918 не съществува независима полска държава, въпреки че действат силни полски съпротивителни движения. След провала на последното военно въстание срещу Руската империя, Януарското въстание от 1863 г., нацията запазва своята идентичност чрез образователни инициативи и програма за „органична работа“, предназначена да модернизира икономиката и обществото. Възможност за възстановяване на независимостта се отваря едва след Първата световна война, когато трите разделящи имперски сили са крайно отслабени след войната и революцията. Втората полска република, създадена през 1918 г., съществува като независима държава до 1939 г., когато нацистка Германия и Съветския съюз я унищожават с операция „Вайс“ в началото на Втората световна война. Милиони полски граждани загиват по време на нацистката окупация на Полша между 1939 и 1945 г., тъй като Германия класифицира етническите поляци и други славяни, евреи и роми (цигани) като подчовеци. Западният напредък на съветската Червена армия през 1944 и 1945 принуждава силите на нацистка Германия да се оттеглят от Полша, което води до създаването на комунистическа държава, известна от 1952 г. като Полска народна република.

Към края на 80-те години полското реформационно движение Солидарност става решаващо за постигането на мирен преход от комунистическа държава към капиталистическа икономическа система и либерална парламентарна демокрация. Този процес довежда до създаването на съвременната полска държава: Третата полска република, основана през 1989 г.

Праистория и протоистория[редактиране | редактиране на кода]

Реконструирано укрепено урбанизирано селище Бискупин от Лужешката култура, VIII век пр.н.е.

Членове на рода Homo са жиивели в Централна Европа в продължение на хиляди години от последните периоди на праисторическо заледяване. В праисторически и протоисторически времена, през период от най-малко 500 000 години, територията на днешна Полша преминава през етапите на развитие на каменната епоха, бронзовата епоха и желязната епоха заедно с близките региони. Неолитният период навлиза в културата на линейната керамика, чиито основатели са мигрирали от района на река Дунав, около 5 500 г. пр.н.е. Тази култура се отличава с установяването на първите заселни земеделски общности на съвременна полска територия. По-късно, между около 4 400 и 2 000 г. пр.н.е., местните постмезолитични популации също приемат и допълнително развиват селскостопанския начин на живот.

Ранната бронзова епоха в Полша започва около 2300 – 2400 г. пр.н.е., а желязна епоха започва. 700 – 750 г. пр.н.е. Една от многобройните култури, които са били разкрити, лужишката култура, обхваща бронзовата и желязната епоха и оставя забележителни селища. Около 400 г. пр.н.е. в Полша се заселва келти от Латенската култура. Скоро са последвани от новопоявилите се култури със силен германски компонент, повлияни първо от келтите и после от Римската империя.

Период на Пястите (X век – 1385 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Полша се разширява при първите си двама управници

Полша е основана като държава под династията Пясти, която управлява страната между X и XIV век. Исторически записи за официална полска държава започват с княз Мешко I през втората половина на X век. Мешко, който започва да управлява преди 963 г. и продължава да бъде полски монарх до смъртта си през 992 г., избира да бъде кръстен по западния латински ритуал, вероятно на 14 април 966 г., след брака му с християнката принцеса Доубравка Пшемисловна. Това събитие става известно като покръстването на Полша и често се използва за отбелязване на символично начало на полската държавност. Мешко завършва обединението на западните славянски племена, което е фундаментално за съществуването на новата страна. След възникването си полската нация е водена от редица владетели, които покръстват населението, създават силно кралство и отличителна полска култура, интегрирана в по-широка европейска култура.

Синът на Мешко, княз Болеслав I Храбри (992 – 1025) създава полска църковна структура, преследва териториални завоевания и официално е коронясан като първия крал на Полша през 1025 г. в края на живота си. Болеслав също се стреми да разпространи християнството в части от Източна Европа, които все още са езичници, но претърпява неуспех, когато най-големият му мисионер, Адалберт Пражки, е убит през 997 г. в Прусия. По време на Конгреса в Гнезно през 1000 г. свещеният римски император Ото III признава архиепископията на Гнезно, институция от решаващо значение за продължаващото съществуване на суверенната полска държава. По време на управлението на наследника на Ото, свещеният римски император Хайнрих II, Болеслав води продължителни войни с Кралство Германия между 1002 и 1018 г.

Експанзивните акции на Болеслав пренатоварва военните ресурси на ранната полска държава, което води до разпадане на монархията. Възстановяването се извършва при Кажимеж I (1039 – 58 г.). Синът на Кажимеж Болеслав II Щедри (1058 – 79 г.) навлиза в конфликт с епископ Станислав Шчепановски, което сериозно вреди на управлението му. Болеслав урежда убийството на епископа през 1079, след като е отлъчен от полската църква по обвинения в прелюбодейство. Този акт предизвиква бунт от полски благородници, които довеждат до експулсирането на Болеслав от страната.

След като полската кралска линия и клонът на Пястите изчезват през 1370 г., Полша попада под управлението на Лайош I Велики от Анжуйската династия, която председателства съюз между Унгария и Полша, който продължава до 1382 г. През 1374 г. Лайош дава на полското дворянство кошицка привилегия да осигури наследяването на трона на една от дъщерите си в Полша. Най-малката му дъщеря Ядвига сяда на полския трон през 1384 година.

Ягелонска династия (1385 – 1572)[редактиране | редактиране на кода]

Династичен съюз с Литва, Владислав II Ягело[редактиране | редактиране на кода]

През 1386 г. великият литовски княз Йогалия се жени за полската кралица Ядвига. Този съюз му позволява да стане крал на Полша и да управлява като Владислав II Ягело до смъртта си през 1434. Бракът създава полско-литовски съюз, управляван от Ягелонската династия. Първата от серия унии е Кревската уния от 1385, в която се договаря бракът на Йогалия и кралица Ядвига. Полско-литовското партньорство носи огромни региони на Рутения, управлявани от Великото литовско княжество, в сферата на управление на Полша и се оказва благотворно и за двете нации, които съжителстват и си сътрудничат в една от най-големите политически структури в Европа за следващите четири века. Когато кралица Ядвига умира през 1399 г., Полша е изцяло в ръцете на съпруга ѝ.

При балтийския регион борбата на Полша с тевтонските рицари продължава и кулминира в Битката при Таненберг (1410), голяма победа, което поляците и литовците не успяват да подемат с решителен удар срещу главното седалище на Ордена в замъка Малборк.

Привилегиите на шляхтата (дворянството) продължават да нарастват и през 1425 се формулира Neminem captivabimus, който защитава благородниците от произволни кралски арести.

Владислав III и Кажимеж IV Ягелончик[редактиране | редактиране на кода]

Крал Кажимеж IV Ягелончик е централната фигура в ягелонския период.

Управлението на младия Владислав III (1434 – 44), син на Владислав II, който управлява като крал на Полша и Унгария, било прекратено от смъртта му в битката при Варна срещу силите на Османската империя. Това бедствие довежда до интерегнум от три години, който завършва с възкачването на брата на Владислав – Кажимеж IV Ягелончик през 1447 г.

Критичното развитие на ягелонския период е съсредоточено по време на продължителното управление на Кажимеж IV, което продължава до 1492 г. През 1454 г. Кралска Прусия е инкорпорирана от Полша и Тринадесетгодишната война от 1454 – 66 г. с Тевтонската държава.

Ранна Полша при Зигмунт I и Зигмунт II[редактиране | редактиране на кода]

През XVI век протестантските реформационни движения навлизат дълбоко в полското християнство и последвалата Реформация в Полша включва редица различни деноминации. Политиките на религиозната толерантност, които се развиват в Полша, са почти уникални в Европа по онова време и много от хората, които бягат от религиозни конфликти, намират убежище в Полша. Управленията на крал Зигмунт I (1506 – 1548) и крал Зигмунт II (1548 – 1572) съвпадат с интензивното култивиране на култура и наука (Златен век в Ренесанса в Полша), като най-известният представител е астрономът Николай Коперник. През 1525 г. по време на управлението на крал Зигмунт I Тевтонският орден е секуларизиран и херцог Албрехт фон Бранденбург отдава почит пред полския крал, Мазовия най-накрая е изцяло инкорпорирана към Полската корона през 1529 г.

Управлението на Зигмунт II слагай край на Ягелонския период, но води до Люблинската уния (1569), крайното изпълнение на обединението с Литва. Това споразумение прехвърля Украйна от Великото литовско херцогство към Полша и трансформира полско-литовската държава в реална уния, запазвайки го отвъд смъртта на бездетния Зигмунт II, чието активно участие дава възможност за завършването на този процес.

Ливония в най-североизточната част е инкорпорирана от Полша през 1561 г. и Полша влиза в Ливонската война срещу Русия. Йезуитите, които пристигат през 1564 г., ще окажат голямо влияние върху историята на Полша.

Полско-литовска държава[редактиране | редактиране на кода]

Създаване (1569 – 1648)[редактиране | редактиране на кода]

Люблинска уния[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Жечпосполита

Люблинската уния от 1569 г. създава Полско-литовската държава, една по-тясно обединена федерална държава, в сравнение с по-ранното политическо споразумение между Полша и Литва. Съюзът до голяма степен се управлява от благородството чрез системата на централен парламент и местни асамблеи, но се ръководи от избрани крале. Официалното управление на благородството, което е пропорционално по-голямо от това в други европейски страни, представлява ранна демократична система, за разлика от абсолютните монархии, преобладаващи тогава в останалата част на Европа. Началото на съюза съвпада с периода в полската история на голяма политическа сила и напредък в цивилизацията и просперитета. Полско-литовската държава или Жечпосполита става влиятелен участник в европейските работи и важна културна единица, която разпространява западната култура (с полски характеристики) на изток. През втората половина на XVI век и първата половина на XVII век Жечпосполита е една от най-големите и най-гъсто населените държави в Европа, с площ, достигаща един милион квадратни километра и население около десет милиона. Във Варшавската конфедерация през 1573 г. е гарантирана религиозна толерантност на национално ниво.

Първи избрани крале[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1572 управлението на Ягелонската династия приключва, Анри III печели изборите през 1573. Трябва да се съгласи със задължителните споразумения pacta conventa, но напуска Полша през 1574, когато се разнасят слухове за френския трон, за който той е предполагаем наследник. Той остава номиналният владетел на държавата до 1575. От самото начало кралските избори увеличават чуждото влияние в държавата, тъй като чуждестранни сили се опитват да манипулират полските благородници да назначават кандидати, удобни за техните интереси. Следва управлението на унгарския крал Стефан Батори (1576 – 86).

Първи крале от династията Ваза[редактиране | редактиране на кода]

Зигмунт III при Смоленск. Кралят се наслаждава на продължително управление, но е замесен прекалено в династичните дела на родната си Швеция.

Период на управление при шведската династия Ваза започва през 1587. Първите двама крале от династията, Зигмунт III (1587 – 1632) и Владислав IV (1632 – 48), непрестанно политиканствуват за присъединяване към шведския трон, постоянен източник на разсейване за външните работи на Полско-литовската държава. Междувременно Католическата църква предприема идеологическа контраофанзива, а Контрареформацията много неофити от полски и литовски протестантски кръгове. През 1596 г. Брестската уния разделя източните християни от Жечпосполита, за да създаде Единната църква на Източния обряд, но подчинена на папата. Зебжидовското въстание срещу Зигмунт III избухва през 1606 – 8.

Държавата води битки с Русия между 1605 и 1618 за превъзходство в Източна Европа по времето на руското Смутно време, период, позната като Полско-руската война. Усилията довеждат до разширяване на източните територии на Полско-литовската държава, но целта за завземане на руския престол за полската управляваща династия не е постигната. Швеция търси превъзходство при Балтика по време на Полско-шведските войни през 1617 – 29, докато Османската империя притиска от юг в битките при Цецора през 1620 и Хотин през 1621. Съюзена с Хабсбургската монархия, Жечпосполита не участва директно в Тридесетгодишната война. Управлението на Владислав IV е предимно мирно, а руското нашествие при Смоленската война от 1632 – 34 г. е успешно отблъскано.

Залез (1648 – 1764)[редактиране | редактиране на кода]

Потоп от войни[редактиране | редактиране на кода]

Ян Кажимеж II Ваза управлява Жечпосполита в най-трудния ѝ период. Разочарован от неспособността си да реформира държавата, той абдикира от трона през 1668.

По време на управлението на Ян II Кажимеж Ваза (1648 – 68), третият и последен крал на династията, благородната демокрация попада в упадък в резултат на чужди нашествия и вътрешни безредици. Тези бедствия бързо се умножават и слагат край на полския златен век. Техният ефект е да превърне някога силната държава в крайно уязвима за чужди интервенции.

Казашкото Хмелницко въстание от 1648 – 57 погълва югоизточните региони от Полската корона; неговите дългосрочни ефекти са разрушителни за Жечпосполита. Първото libretum veto (принцип, който дава правото на който и да е член от Сейма да се противопостави на решенията на мнозинството) е упражнено от депутат през 1652. Тази практика постепенно ще отслаби критично централното правителство на Полша. Малката северна война бушува в сърцето на полските земи през 1655 – 60, включително толкова брутално и разрушително нашествие в Полша, че днес е познато като Шведския потоп. Войната свършва през 1660 с Оливския договор, когато Полша губи някои свои северни територии. През 1657 с Велявско-бидгошчкия трактат се установява независимостта на Херцогство Прусия. Силите на Жечпосполита се справят добре в Полско-руската война (1654 – 67), но крайният резултат е окончателното поделяне на Украйна между Полша и Русия, както е договорено в Андрусовското примирие (1667). Към края на войната Любомирското въстание, голям въстанически магнат срещу краля, дестабилизира и отслабва държавата. Големите робски нападение на кримските татари също имат силно вредни последици за полската икономика. Merkuriusz Polski Ordynaryjny, публикуван през 1661 г., е първият полски вестник.

Наскърбен от скорошната смърт на жена си и фрустриран от катастрофалните политически неуспехи на управлението си, Ян II Кажимеж абдикира от трона през 1668 г. и бяга във Франция.

Ян III Собиески и последни военни победи[редактиране | редактиране на кода]

Крал Ян III Собиески със сина си Якуб

Полякът крал Михал Корибут е избран да заеме мястото на Ян II Кажимеж през 1669 г. Полско-турската война (1672 – 76) започва по време на неговото управление, което продължава до 1673, и продължава при наследника му Ян III Собиески. Собиески възнамерява да разшири Балтика (и подписва тайния договор Яворов с Франция през 1675), но вместо това е принуден да води войни с Османската империя. По този начин Собиески за кратко съживява военната мощ на Жечпосполита. Той побеждава разрастващите се мюсюлмани в битката при Хотин през 1673 и решително помага при Виена при турската атака в битката при Виена през 1683. Управлението на Собиески бележи най-високата точка в историята на Жечпосполита: в първата половина на XVIII век Полша спира да бъде активен участник в международната политика. Договорът Вечният мир с Русия от 1686 е окончателното гранично споразумение между двете държави преди Първото разделяне на Полша през 1772.

Жечпосполита, подложена на почти постоянна война до 1720, претърпява огромни загуби на населението и масивни вреди на икономиката и социалната структура. Правителството става неефективно в резултат на мащабните вътрешни конфликти, корумпирани законодателни процеси и манипулиране за чужди интереси. Аристокрацията пада под контрола на шепа враждуващи магнатски семейства с установени териториални области. Градското население и инфраструктура падат в развалини, заедно с повечето селски ферми, чиито жители са подложени на екстремни форми на крепостничество. Развитието на науката, културата и образованието спира.

Саксонски крале[редактиране | редактиране на кода]

Разделена Полша[редактиране | редактиране на кода]

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война Полша все още е поделена от Германската империя, Русия и Австро-Унгария. След разгрома на Тройния съюз от Антантата, картата на света е прекроена в интерес на победителките. Русия е разтърсена от гражданска война, впоследствие болшевишка революция. Тези събития довеждат до ново прекрояване на картата и така Полша след 123 години несгоди се сдобива със свобода, собствена държава и независимост, макар че много голяма част от населението остава в Германската империя, Австро-Унгария и Русия. Единственият проблем на Полша е армията, защото всеки поляк, който е бил войник, е служил в някоя от трите армии на окупаторките . През 1920 г. според Сталин и Ленин, Полша представлява бариера пред разпространението на руската революция в Европа. Целта на двамата предводители е да превземат Полша и после да покорят и света. С много жертви и никакъв шанс за победа Полша начело с маршал Йозеф Пилсудски спира руснаците в тази Полско-съветска война, в която поляците са подкрепени от украинския хетман Петлюра и много украински казаци. Руснаците стигат до река Висла близо до Варшава, където с невероятна тактика Пилсудски и неговите войски обръщат защитата в нападение, поради което печелят битката за Варшава, известна като „чудото при Висла“.

Втора полска република (1918 – 39)[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Полска народна република (1945 – 89)[редактиране | редактиране на кода]

Трета полска република (1989–досега)[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]