История на Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полша през 1920 г., война със СССР
Полша през 1939 г., окупирана от Третия Райх и СССР
Териториални промени на Полша от Жечпосполита до днешни дни
Аушвиц – концентрационен лагер в Полша

Земеделски племена са живели в областите, които днес наричаме Полша, преди повече от 7 500 г., славянските племена обитават тези територии над 1 500 г., а историята на Полша като държава на политическата карта на Европа е повече от 1 хилядолетие.

Земите, владени от Полша, претърпяват големи промени през вековете. През късния XVI и началото на XVII век Жечпосполита представлява огромна Полско-литовска държава в Централна Източна Европа с площ от около един милион квадратни километра. Но има и времена, когато Полша като отделна държава въобще не съществува. След дълъг период от около век владичество, Полша получава своята независимост през 1918 г., макар границите ѝ отново да се придвижват динамично след Втората световна война. Полша губи своя разнообразен традиционен мултиетнически характер и приема строя на комунизма. Когато се появява възможност, държавата поема по пътя на демократична парламентарна република през 1989 г.

След своето появяване на картата на Европа през X век полският народ е воден от редица владетели, които го покръстват, създавайки стабилно и силно кралство и интегрирайки Полша в европейската култура. Вътрешно разцепление подронва първоначалната структура през XIII век, но последвалото в началото на другия век обединение поставя основите на ново доминиращо Кралство Полша, което се запазва за в бъдеще.

Започвайки с литовския гранд херцог Владислав II, Ягелонската династия (1385 – 1569) създава полско-литовския съюз. Това се оказва ползотворно и за двете страни, които си сътрудничат и си помагат взаимно в една от най-мощните държави в Европа през следващите три века. Законът Нихил нови, приет от полския сойм (парламент) през 1505 г., прехвърля по-голямата част от законодателната власт от монарха в ръцете на парламента. Този закон дава началото на нов период, наречен „Златна свобода“, когато държавата е управлявана от „свободната и равноправна“ аристокрация. Люблинската уния от 1569 г. превръща Жечпосполита във влиятелна страна в Европа и значим участник в разпространяването на западната култура на изток.

До XVIII век аристократичната демокрация постепенно се превръща в анархия, преобразявайки Жечпосполита от някога могъщ съюз в уязвима за външни интервенции и неспокойна държава. Следват подялбите на Полша – три успешни отцепвания на големи територии от съюза, преминали към Руската империя, Хабсбургската австрийска империя и Прусия. Жечпосполита вече е значително намалена по площ и в крайна сметка престава да съществува през 1795 г. Ала идеята за полска независимост остава жива през XIX век и води до няколко полски бунта и въстания срещу държавите, поделили си страната.

По време на Първата световна война полски войници са мобилизирани в армиите на трите монархии, разкъсали страната: Германия, Анстро-Унгария и Русия. В края на войната и трите са трансформирани в напълно нови политически образувания. Въпросът за обединението на Полша фигурира в Четиринадесетте точки на Уилсън и във Версайската система от договори.

Полша възвръща своята независимост през 1918 г., но Втората полска република е унищожена от набиращата сила Нацистка Германия и Съветския съюз при инвазията им над Полша, дала начало на Втората световна война. Въпреки всичко полското правителство, изпратено в изгнание, продължава да работи и чрез многото полски военни формации успява да спомогне за победата на Съюзниците. Нацистките сили са принудени да напуснат полската територия, когато Червената армия настъпва, което води до създаването на Полската народна република. Географското разположение на страната бива променено в посока запад.

Полското реформаторско движение „Солидарност“, появило се през 1980-те год., изиграва съществено важна роля в мирната трансформация на държавното управление от социалистическа страна в капиталистическа република.

От 1999 г. Полша е членка на НАТО, а от 1 май 2004 г. – на Европейския съюз.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война Полша все още е поделена от Германската империя, Русия и Австро-Унгария. След разгрома на Тройния съюз от Антантата, картата на света е прекроена в интерес на победителките. Русия е разтърсена от гражданска война, впоследствие болшевишка революция. Тези събития довеждат до ново прекрояване на картата и така Полша след 123 години несгоди се сдобива със свобода, собствена държава и независимост, макар че много голяма част от населението остава в Германската империя, Австро-Унгария и Русия. Единственият проблем на Полша е армията, защото всеки поляк, който е бил войник, е служил в някоя от трите армии на окупаторките . През 1920 г. според Сталин и Ленин, Полша представлява бариера пред разпространението на руската революция в Европа. Целта на двамата предводители е да превземат Полша и после да покорят и света. С много жертви и никакъв шанс за победа Полша начело с маршал Йозеф Пилсудски спира руснаците в тази Полско-съветска война, в която поляците са подкрепени от украинския хетман Петлюра и много украински казаци. Руснаците стигат до река Висла близо до Варшава, където с невероятна тактика Пилсудски и неговите войски обръщат защитата в нападение, поради което печелят битката за Варшава, известна като „чудото при Висла“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]