Робство в Османската империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г.

Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята.[1] Заробването на хора от бялата раса бива забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси остава позволено до началото на ХХ в.[2]

През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби.[3] Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.

До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.[4] Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция.[5][6]

Представител на османската робска класа, наречен „кул” на турски, можел да достигне до високо обществено положение. Пазачите в харема и еничарите били сред най-известните служби, които един роб можел да заеме, но робите често били и на предна линия в османската политика. Болшинството от служителите в османската държавна администрация били купени роби, отраснали свободно, и имали неотменим принос за възхода на Османската империя от ХІV в. до ХІХ в. Много от тях сами владеели голям брой роби, въпреки че султанът бил най-големият робовладелец.[4] Като отглеждали и обучавали специално роби за управници в дворцови училища като Ендерун, османците създали държавници, познаващи тънкостите на управлението и фанатично предани на султана.

Робството в ранната Османска империя[редактиране | редактиране на кода]

Османска рисунка изобразяваща балкански деца взети за войници (еничари).

В средата на ХІV в. Мурад I изградил армия от роби, наречена „капъкулу”. Новата военна сила се основавала върху правото на султана над една пета от военната плячка, в нея според неговото тълкувание влизали и военнопленниците. Заловените роби приемали исляма и се обучавали да служат лично на султана. Системата „девширме” (кръвен данък) също може да се смята за форма на заробване, защото султаните имали абсолютната власт над тях (взетите насила момчета – бел. пр.). Въпреки това робът или „кулът” имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение.

Търговията с роби се извършвала на специални пазари, наречени „есър” (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър”, такива имало в повечето по-големи и по-малки градове. Твърди се, че султан Мехмед II „Завоевателя” учредил първия османски робски пазар в Константинопол през 60-те години на ХV в., най-вероятно на мястото на стария византийски пазар за роби. Според Никола дьо Николе (френски географ, автор на „Мореплаване край Турция” – б. пр.) имало роби от всички възрасти и от двата пола, били изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги оглеждат.[7]

Османското робство в Централна и Източна Европа[редактиране | редактиране на кода]

При девширмето, „кръвен данък” или „събиране на деца”, малки християнски момчета от Балканите и Анадола били отвеждани от домовете и семействата им, насилвани да приемат исляма и записвани в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, която се оказва решаваща при османските нашествия в Европа.[8] Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и де факто управници на империята, като Ибрахим паша Паргалъ или Мехмед паша Соколович са набрани по такъв начин.[9][10] До 1609 г. султанската армия капъкулу се увеличава до 100 000 души.[11]

Домашното робство не било толкова разпространено, колкото военното.[12] Въз основа на опис на имотите на представители на управляващата класа, воден в Одрин между 1545 г. и 1659 г., са събрани следните сведения: от 93 имота, само в 41 има роби.[13]

Общият брой на робите в имотите бил 140; 54 жени и 86 мъже. 134 от тях носели мюсюлмански имена, имената на петима не се споменавали, имало и една жена християнка. Явно част от тях работели в стопанствата.[14] В заключение управляващата класа, поради широката употреба на роби войници и високата си покупателна способност, несъмнено била единствената голяма група, която поддържала жив пазара на роби в Османската империя.[15]

Селското робство като явление било разпространено предимно в района на Кавказ и било пренесено в Анадола и Румелия след преселението на черкезите през 1864 г.[16] В имигрантската общност често възниквали конфликти и османската власт се намесвала понякога на страната на робите.[17]

Кримското ханство поддържало оживена търговия с роби с Османската империя и Средния Изток до началото на ХІХ в. При така наречената „степна жътва” кримските татари поробвали селяни славяни. Полско-литовското княжество и Русия страдали от серия татарски нашествия с цел плячкосване и залавяне на славяни като „есър”.[18] Териториите на югоизточната граница били в полувоенно състояние до ХVІІІ в. Смята се, че 75 % от кримското население се състояло от роби и освободени роби.[19]

Берберски набези за роби[редактиране | редактиране на кода]

Стотици хиляди европейци били заловени от берберски пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в.[20][21] Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на берберската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. берберските държави били под османска власт и се управлявали от османски паши.

Роби „зандж”[редактиране | редактиране на кода]

Понеже имало ограничения за поробване на мюсюлмани и „народи, почитащи Светото писание” (евреи и християни), езическите територии в Африка били достъпен източник на роби. Известни като „зандж” (на езика банту[22]), тези роби били отвличани главно от района на Големите африкански езера, както и от Централна Африка.[23] Зандж били заети в домакинството и служели в армията като войници-роби. Някои се издигали до високи постове, но като цяло били по-нискостоящи от европейските и кавказките роби[24][25] Днес в модерна Турция продължават да живеят десетки хиляди афро-турци, потомци на робите зандж в Османската империя. Мустафа Олпак, който е афро-турчин, основава първата официално призната организация на афро-турците, Африканска общност за култура и взаимопомощ (Afrikal?lar Kultur ve Dayan?sma Dernegi) в Айвалък. Олпак твърди, че само 2000 бивши африкански роби са оцелели и техните потомци живеят в съвременна Турция.[26]

Роби в султанския харем[редактиране | редактиране на кода]

Картина на Жан Баптист Ванмур изобразяваща харема на султан Ахмед III (18 век).

Наложниците на османския султан се състояли основно от купени робини, преобладавали тези от християнски произход. Майката на султана, макар технически робиня, получавала облечената в изключителна власт титла „валиде султан”, която я издигала до ранг владетелка на империята (вж. Султанат на жените). Забележителен пример била Кьосем султан, дъщеря на гръцки християнски свещеник, която властвала в Османската империя през първите десетилетия на ХVІІ в.[27] Рокселана (известна още като Хюрем султан), друг забележителен пример, била любимата жена на Сюлейман Великолепни.[28] Наложниците били охранявани от роби евнуси, които често идвали от езическа Африка. Евнусите били оглавявани от „кизлар ага” („ага на робините”). Ислямските закони забранявали скопяването на мъжете, но етиопските християни не страдали от подобни угризения. Поробвали и скопявали мъже от териториите на юг и ги продавали като евнуси на Високата порта.[29][30] Коптската православна църква взимала дейно участие в търговията с роби евнуси. Коптските свещеници отрязвали пениса и тестисите на 8-годишни момчета при кастрацията.[31] После евнусите били продавани на Османската империя. Повечето османски евнуси били кастрирани от ръцете на коптите в манастира Абу Джерб в планината Гебел Етер.[31] Момчетата роби били залавяни около Големите езера и други райони в Судан като Дарфур и Кордофан, после продавани на клиенти в Египет.[23][29] По време на операцията коптските свещеници приковавали с вериги момчетата върху маси и след като отрязвали половите им органи, завирали бамбукови катетри в областта на генеталиите и заравяли момчетата до шия в пясък. Оцелявали 10 процента. Получените в резултат на операцията евнуси носели голяма печалба за разлика от евнусите от други райони.[32][33][34]

Сексуално робство[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от 19 век на кючекчия, млад роб, който се обличал като жена и понякога бил използван за хомосексуални цели.

Черкезки, сирийки и нубийки били трите основни народности, които се продавали като секс робини в Османската империя. Черезките били описвани като светли, с бяла кожа и често били изпращани от черкезките първенци като дар на османците. Те били най-скъпи, стигали до 500 лири стерлинги и били най-търсени от турците. На второ място били сирийските момичета с тъмните си очи и коси и матовата си кожа, те идвали основно от крайбрежните райони на Анадола. Цената им можела да достигне до 30 лири стерлинги. Описвали ги „със стройни фигури като млади”. Нубийките били най-евтини и най-непопулярни, вървели по 20 лири стерлинги.[5] През ХVІІІ и ХІХ в. сексуалното робство било не само основна османска практика, но и се явявало важна част от държавното управление и възпроизводството на социалния елит.[6]

Момчетата, взети като кръвен данък, също можели да станат сексуални роби, макар че обикновено работели в бани (хамам) или кафенета. Ставали теляци, кючехчии и сакии (виночерпци), докато били млади и голобради.[35]

Упадък и ограничаване на робството в Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В резултата на европейската намеса през ХІХ в. Османската империя прави опит да ограничи търговията с роби, която се смятала за законна според османските закони още от основаването на империята. Една от важните кампании срещу робството в Османската империя и търговията с роби била проведена в Кавказ от руските власти.[36] Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби. В тази категория влизали и черкезите, които имали обичаи да продават собствените си деца; поробените гърци, въстанали срещу империята през 1821 г. и други. През октомври 1854 г. с друг ферман се забранявала търговията с черкезки деца. През 1857 г. бил издаден ферман до пашата на Египет, а през 1858 г. и заповед до представителите на различни местни власти в Близкия изток, както и на Балканите и в Кипър, с който се забранявала търговията с роби зандж, без обаче да постановява освобождаването на вече поробените.

Въпреки това робството и търговията с роби в Османската империя продължила с десетилетия, тъй като законовите текстове не били подкрепени с наказателна система. Чак през 1871 г. с постановление от 20 юли се въвеждало наказание от една година за участниците в търговията с роби.

По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри “вратички” в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива.[37][38]

Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора” и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои наскоро освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.

Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно.[39] Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба.[40]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Supply of Slaves
  2. Ottomans against Italians and Portuguese about (white slavery).
  3. Welcome to Encyclopædia Britannica's Guide to Black History.
  4. а б Eric Dursteler. Venetians in Constantinople: Nation, Identity, and Coexistence in the Early Modern Mediterranean. JHU Press, 2006. ISBN 978-0-8018-8324-8. с. 72.
  5. а б Wolf Von Schierbrand. Slaves sold to the Turk; How the vile traffic is still carried on in the East. Sights our correspondent saw for twenty dollars--in the house of a grand old Turk of a dealer.. // The New York Times, 28 март 1886 (news was reported on March 4). Посетен на 19 януари 2011.
  6. а б Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010
  7. Fischer W. Alan (1978) The sale of slaves in the Ottoman Empire: Markets and state taxes on slave sales, some preliminary considerations. Bogazici Universitesi Dergisi, Beseri Bilimler - Humanities, vol. 6, pp. 150-151.
  8. Janissary
  9. Lewis. Race and Slavery in the Middle East
  10. The Turks: History and Culture
  11. In the Service of the State and Military Class
  12. In the Service of the State and Military Class
  13. In the Service of the State and Military Class
  14. In the Service of the State and Military Class
  15. In the Service of the State and Military Class
  16. "Horrible Traffic in Circassian Women—Infanticide in Turkey," New York Daily Times, 6 август 1856
  17. Osmanlı İmparatorluğu'nda Kölelik. // 21 Feb 2006.
  18. Soldier Khan
  19. Historical survey > Slave societies
  20. When Europeans were slaves: Research suggests white slavery was much more common than previously believed
  21. British Slaves on the Barbary Coast
  22. Khalid, Abdallah. The Liberation of Swahili from European Appropriation. East African Literature Bureau, 1977. с. 38. Посетен на 10 юни 2014.
  23. а б Tinker, Keith L.. The African Diaspora to the Bahamas: The Story of the Migration of People of African Descent to the Bahamas. FriesenPress, 2012. ISBN 1460205545. с. 9.
  24. Zilfi C. Madeline, Women and Slavery in the Late Ottoman Empire: The Design of Difference, Cambridge University Press, 2010, pp. 133, 139, 140, 196 etc.
  25. Michael N.M., Kappler M. & Gavriel E. (eds.), Ottoman Cyprus, Otto Harrassowitz GmbH & Co., Wiesbaden, 2009, p. 168, 169.
  26. Afro-Turks meet to celebrate Obama inauguration. // Today's Zaman. Todayszaman.com, 20 януари 2009. Посетен на 22 януари 2009.
  27. See generally Jay Winik (2007), The Great Upheaval.
  28. Ayşe Özakbaş, Hürrem Sultan, Tarih Dergisi, Sayı 36, 2000
  29. а б Gwyn Campbell, The Structure of Slavery in Indian Ocean Africa and Asia, 1 edition, (Routledge: 2003), p.ix
  30. See Winik, supra.
  31. а б Henry G. Spooner. The American Journal of Urology and Sexology, Volume 15. The Grafton Press, 1919. с. 522. Посетен на 11 януари 2011.
  32. Northwestern lancet, Volume 17. s.n., 1897. с. 467. Посетен на 11 януари 2011.
  33. John O. Hunwick, Eve Troutt Powell. The African diaspora in the Mediterranean lands of Islam. Markus Wiener Publishers, 2002. ISBN 1-55876-275-2. с. 100. Посетен на 11 януари 2011.
  34. American Medical Association. The Journal of the American Medical Association, Volume 30, Issues 1-13. American Medical Association, 1898. с. 176. Посетен на 11 януари 2011.
  35. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010 p74-75, 115, 186-188, 191-192
  36. L.Kurtynova-d'Herlugnan, The Tsar's Abolitionists, Leiden, Brill, 2010
  37. "Slavery in the Ottoman Empire".
  38. See also the seminal writing on the subject by Egyptian Ottoman Ahmad Shafiq Pasha, who wrote the highly influential book "L'Esclavage au Point de vue Musulman." ("Slavery from a Muslim Perspective").
  39. George Young, Corps de Droit Ottoman. Clarendon Press, Oxford, 1905. Vol. II, pp. 166-206.
  40. Morgenthau Henry (1918) Ambassador Morgenthau's Story, Garden City, N.Y, Doubleday, Page & Co., chapter 8. Available http://www.gwpda.org/wwi-www/morgenthau/MorgenTC.htm.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Робство в Османската империя е имало до XX век - според западни източници от сайта Е-вестник.бг към 20 юни 2015 г. Оригиналният текст, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“.