Доубравка Пршемисловна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доубрава Пршемисловна
полска княгиня
Dobrawa.jpg
Портрет от Ян Матейко.
Лични данни
Родена неизвестно
Починала 977 г.
Семейство
Брак Мешко I
Династия Пршемисловци, Пясти
Баща Болеслав I Страшни
Майка Биагота
Доубрава Пршемисловна в Общомедия

Доубравка Пршемисловна (известна още като Домбрани, Дубравка, Дубрава и Домбрувка) е чешка княгиня и съпруга на първия полски княз Мешко I.

Доубравка е дъщеря на чешкия княз Болеслав I Страшни, като за нейна майка най-често се сочи предполагаемата съпруга на Болеслав I Биагота[1]. Според ранните исторически извори през 966 Доубравка убеждава съпруга си да приеме християнството и съдейства активно за разпространението на новата религия в полските земи.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. Единствено в хрониката на Козма Пражки се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна[2] . Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения[3]. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19-25 годишна – късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетте си години[4].

През 1895 г. Освалд Балцер изказва тезата, че преди да се омъжи за Межко I, Доубрава е била омъжена за маркграфа Гюнтер Мерзебургски, от когото е имала син Гунцелин. Тази теза се основава на едно сведение в Хрониката на Титмар, който нарича Гунцелин брат на Болеслав I Храбри, който е син на Доубравка[5]. Съвременни учени обаче поставят това твърдение под съмнение и смятат, че всъшност Гунцелин и Болеслав I са братовчеди или роднини по сватовство.

Брак с Мешко I и покръстване на Полша[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 964 г.[6] е сключен договор между чешкия княз Болеслав I и полския княз Мешко I. За да се консолидира съюзът между двата княжески двора, през 965 г. дъщерята на Болеслав I е омъжена за княз Мешко I. Между младоженците обаче има религиозна пропаст, тъй като Доубравка е християнка, а Мешко I – езичник.

Два независими един от друг източника потвърждават важната роля на Доубравка за християнизацията на Полша. Първият е Титмар Мерзебургски, който е роден две години преди смъртта на Доубравка. В хрониката си той споменава, че чешката княгиня настоятелно притискала съпруга си да приеме християнско кръщене, като дори заплашвала в противен случай да разтрогне брака им, а с това и чешко-полския съюз. Накрая усилията ѝ дали резултат – Мешко I се покръстил, а с него и цяла Полша[7].

От друга страна, в хрониката на Гал Аноним от 12 век се споменава, че Доубравка пристигнала в Полша заедно с голяма свита от мирски и религиозни лица. Тя приела да се омъжи за полския княз само при условието, че той приеме християнската вяра. Мешко I приел и това направил брака му с християнката възможен.

Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка[8]. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена[9].

Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите „Света Троица“ и „Свети Вит“ в Гнезно и на църквата „Света Мария“ на остров Тумски в Познан.

Политически бракът на Доубравка и Мешко I укрепва съюза между чехи и поляци, който продължава и след смъртта ѝ. През 967 г. чехите помагат на Мешко I в решителната битка срещу волините, предвождани от Вихман Млади. Освен това съпругът ѝ Мешко I и брат ѝ Болеслав II Благочестиви подкрепят Хайнрих II Баварски в претенциите му за германската императорска корона след смъртта на император Отон I през 973 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака на Доубравка и Мешко I се раждат три деца:

Смърт и място на погребение[редактиране | редактиране на кода]

Доубравка умира през 977 г. В своя студия от 1888 г. полският писател Юзеф Крашевски обявява, че гробът на княгинята е открит в катедралата на Гнезно. Маркиран е от обикновен камък с кръст. В гроба били открити останки от пурпурни дрехи и тежки златоткани надбедрени препаски. Подобно становище за гроба на княгинята изразява през 1843 г. и Едуард Рачински[10]. Въпреки това съвременните учени смятат точното място на гроба ѝ за неизвестно[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marek, Miroslav. Complete Genealogy of the Přemyslid dynasty. // Genealogy.EU.
  2. Chronicle of Cosmas of Prague: translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.
  3. H. Łowmiański, Religia Słowian i jej upadek, Warsaw p. 338, footnote 889.
  4. J. Strzelczyk, Bolesław Chrobry, p. 15.
  5. Thietmari chronicon, vol. V, cap. 18, p. 274; vol. V, cap. 36, p. 300; vol. VI, cap. 54, p. 390.
  6. Date fixed by H. Łowmiański, Początki Polski, vol. V, p. 548.
  7. Thietmari chronicon, vol. IV, cap. 56.
  8. J. Dowiat, Metryka chrztu Mieszka I, p. 79; Andrzej Feliks Grabski, Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych, p. 26; S. Trawkowski, Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego, pp. 116 – 117; H. Łowmiański, Początki Polski, vol. V, p. 549.
  9. A. F. Grabski, Mieszko I, Warsaw 1973, p. 93.
  10. E. Raczyński, Wspomnienia Wielkopolski to jest województw poznańskiego, kaliskiego i gnieźnieńskiego, Poznań 1843, vol. II, pp 356 – 360.
  11. K. Jasiński, Rodowód pierwszych Piastów, p. 78.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dobrawa of Bohemia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.